В събота Арсен Венгер ще запише хилядния си мач като мениджър на Арсенал. В чест на забележителното постижение експертът на "Дейли Мейл" Мартин Киоун, самият той легенда на Топчиите, избра символичния идеален тим на Венгер, както и единайсеторка на издънките, подвизавали се в клуба по време на французина.


Идеалната единайсеторка


Дейвид Сиймън


Дейвид беше изключително спокоен вратар и винаги покриваше защитниците. Имаше невероятен рефлекс и много пъти ми се е случвало да виждам как вади топки, летящи към десетката. Присъствието му беше голям плюс за тима по мое време.
 

Лий Диксън
Лий беше много добър бек, защото отлично знаеше какво се иска от него. Като централен защитник винаги знаех, че когато се наложи, той е готов да ме подсигури. Също така, той отлично комуникираше с партньорите си, с което допринасяше за по-доброто взаимодействие на цялата отбрана.


Ашли Коул
През 2004 година си мислех, че през 2014 г. Ашли ще продължава да е титуляр на левия бек. Жалко е, че напусна и премина в Челси.
Като малък той бе играл като нападател, но беше достатъчно схватлив, за да се научи как да бъде идеален защитник. При все това, винаги се включваше в атаките и често играеше като типично крило, защото не му липсваше смелост.


Тони Адамс
Тони даде изключително много на Арсенал. Той винаги се изявяваше като истински лидер не само с играта си, но и с поведението си. Винаги говореше много на съотборниците си и ги насърчаваше с усилената си жестикулация.


Ставаше най-добър, когато Арсенал бе напът да спечели някой трофей. Тогава сякаш виждаше светлината в края на тунела и даваше пълна газ. Той имаше необходимия дух и характер, с които да увлича съотборниците си. Приносът му за дубъла през 1998 г. бе огромен.


Сол Кембъл
И той беше блестящ защитник, също като Тони Адамс, макар че двамата не играеха често като двойка, включително и заради автора на тези редове. Сол имаше характер на истински боец още когато дойде в Арсенал, но благодарение на Арсен Венгер той израсна като играч. Беше много бърз и подвижен и с времето пасовете му станаха много по-точни.


Емануел Пти
Ману беше много елегантен футболист, но това не му пречеше да се раздава. Развяваше плитката си по целия терен, но винаги пристигаше навреме, за да влезе на някой нападател или да се намърда между мен и Тони, за да изчисти някое центриране.
Умееше да чете играта добре и често отрано забелязваше опасностите за нашата защита, но в същото време технически не отстъпваше на нападателите. Ману никога не се надуваше, той просто играеше за победа и това много ми допадаше.


Патрик Виейра
Той и Ману бяха страхотна двойка в центъра на терена. Двамата бяха способни да свършат работа като за трима полузащитници. Имаше един период, в който беше трудно да бъде избран играчът на мача в Арсенал, защото двамата играеха еднакво добре.


Случвало се е Патрик да не е в оптимална форма на тренировки, но всяка събота той се превръщаше в истински стълб, който крепеше играта ни. Той беше в основата на всичко. Беше еднакво добър в това да контролира топката и съперника. Патрик просто дърпаше конците на терена.


Робер Пирес
Пирес най-често играеше вляво и комбинираше отлично с Тиери Анри. Той обаче беше толкова добър футболист, че беше способен да играе почти навсякъде. Техниката и погледът му върху играта бяха забележителни. Най-ценното му качество беше въображението му. Беше способен да сътвори нещо буквално от въздуха. 

Марк Овермарс
В разцвета на силите си той ужасяваше всеки бекове страната. Бързината и техниката му бяха невероятни, Овермарс беше способен сам да разкъса всяка отбрана. При това беше еднакво добър с двата крака. Случвало се е много пъти да поведе топката с десния крак и да центрира или да шутира с левия. Освен това беше интелигентен играч и винаги решаваше светкавично как да действа във всяка ситуация. С две думи, Овермарс беше играч от най-висока класа.


Денис Бергкамп
Какво може да каже човек за футболисти като Денис и Тиери? Арсенал имаше късмет, че Бергкамп се съгласи да дойде на "Хайбъри", защото когато дойде, беше с една класа над всички. Наложи му се търпеливо да изчака съотборниците му да достигнат неговото ниво и когато това стана, резултатите бяха изключителни.


Овермарс, Анелка и Бергкамп направо тероризираха Висшата лига. Той подаваше топката на бързите играчи около себе си като истински куотърбек. Всеки ден се изправях срещу него на тренировки и мога да кажа, че уменията му бяха смайващи. Беше способен да прави неща, които ни смайваха. Веднъж вкара воле като на Марко ван Бастен и всички спряхме, за да го аплодираме. 

Освен забележителния си талант, Денис притежаваше и нужния характер. Той никога не се задоволяваше с постигнатото и непрекъснато беше жаден за нови успехи.

Тиери Анри
Помня, че когато пристигна, седяхме заедно на трибуните на някакъв бенефисен мач. Тогава му казах да наблюдава внимателно движението по терена на Йън Райт. Видях, че Тиери истински се наслаждаваше на играта на Йън.


Анри беше изключително интелигентен. Много бързо се превърна от новак, който не знае и дума английски, в истинска суперзвезда. Когато вкара първия си гол, му казах, че един ден ще разправям на внуците си, че съм бил негов съотборник. Личеше си отдалеч, че ще стане страхотен играч и с времето той наистина придоби невероятен финес. Не обичам да го казвам за никой нападател, но истината е, че на моменти беше невъзможно Анри да бъде опазен.


Резерви: Йенс Леман, Лаурен, Найджъл Уинтърбърн, Рей Парлър, Жилберто Силва, Сеск Фабрегас, Фреди Люнгберг, Никола Анелка, Йън Райт


Единайсеторката на неудачниците:
Ричард Райт, Себастиян Скилачи, Андре Сантос, Игор Степановс, Микаел Силвестър, Андрей Аршавин, Хосе Антонио Рейес, Юничи Инамото, Пак Чу-юн, Жервиньо, Франсис Джефърс