Лудостта на съвременния мултимедеен свят в действие: една снимка, заснета на плажа в Рио де Жанейро по време на световното първенство (на нея един слаб 64-годишен мъж играе джитбол) доведе до интернет истерия сред феновете на Арсенал. Привържениците на Артилеристите не бяха в състояние да понесат мисълта, че Арсен Венгер се забавлява край океана с неколцина бивши френски национали, докато Челси провежда впечатляваща трансферна кампания, а Манчестър Юнайтед вече си е осигурил две скъпи попълнения. Запалянковците се опасяваха, че Топчиите ще проспят поредния трансферен прозорец.

Оказа се, че страховете им нямат нищо общо с действителността. Снимката придоби изцяло различно значение няколко дни по-късно, когато бе обявена покупката на бързоногия чилийски национал Алексис Санчес. Хитрият стар Арсен, който уж караше безметежна отпуска в Бразилия, се оказа на точното място, за да говори с хората, които му трябваха. Впоследствие бяха привлечени още двама футболисти, впечатлили с изявите си на Мондиала – Матьо Дебюши и вратарят Давид Оспина (както и младокът от Саутхемптън Калъм Чеймбърс).

Освен това Венгер се убеди лично, че костариканецът Хоел Кембъл ще му свърши отлична работа и го върна на "Емиратс". Така или иначе, Артилеристите изглеждат решени да подобрят представянето си от миналия сезон (четвърто място и Купа на Англия).

Безспорно е, че победният гол на Арън Рамзи на "Уембли" през май освободи клуба от напрежението, натрупало се откакто лондончани за последно бяха вдигнали някакъв трофей. За първи път от 2006 г. насам на Венгер не му се наложи да отговаря на въпроса кога отборът му най-после ще спечели някое отличие.

Сега въпросът е как клубът ще развие успеха. В състояние ли е Арсенал да се представи по-успешно в първенството и в Шампионската лига – двата най-важни турнира? Ще разчупят ли червено-белите рутината, за да постигнат нещо повече от четвърто място и отпадане на 1/8-финалите в Европа?

Необичайната активност на лондончани на пазара е положителен признак, макар че нито един футболист не е гаранция за отборни успехи. Привличането на Санчес е най-любопитно, защото той е човек, способен да преобрази играта им в нападение. Венгер явно иска да го използва като централен нападател, което ще промени стила на отбора му. Важно е той да се адаптира колкото се може по-бързо. Ще бъде любопитно да видим къде ще се утвърди Санчес – на фланга или в центъра.

Присъствието на Санчес, както и възстановяването на Уолкът, би трябвало да помогне много на Месут Йозил, защото скоростта им ще улесни осъществяването на плеймейкърските му замисли.

Друго важно попълнение за Арсенал не предизвика кой знае какъв интерес, но може да се окаже от изключително значение. Шад Форсайт, специалист по физическа подготовка, работил в последните няколко години с националния отбор на Германия, акостира в тренировъчния комплекс на клуба, в опит да бъде спрян потокът от редовни неприятни контузии, тормозили Топчиите сезони наред.

Най-сериозното изпитание на терена през новия сезон за Арсенал ще са преките сблъсъци с конкурентите за върха. През миналия сезон Артилеристите се провалиха с гръм и трясък в тези мачове, особено при гостувания. Първата такава проверка за лондончани ще се състои в началото на октомври, където в миналото първенство те бяха разгромени с 6:0. Много важно ще бъде и гостуването на Евертън още във втория кръг (23 август).

Венгер беше се озовал в подобна ситуация през 1997 г. В края на първия си сезон в Англия той констатира, че Арсенал се е представил добре срещу повечето отбори, но не и срещу останалите в челото (само една победа и пет загуби в двубоите с Манчестър Юн, Нюкасъл и Ливърпул). Тогава той привлече доста нови лица през лятото, включително двама играчи, които изиграха ключова роля през следващия сезон – крилото Марк Овермарс и Еманюел Пти, който стана партньор на Патрик Виейра в центъра на терена. Година по-късно Арсенал направи дубъл.

В момента конкуренцията е доста по-сериозна, но Арсенал прояви достатъчно решителност през лятото, за да се намеси по сериозно в битката за най-големите трафеи през идния сезон.

Ейми Лоурънс, "Гардиън"