Тони Адамс - легенда, лидер и победител, закръгли половин столетие в понеделник. Без съмнение един от най-великите футболисти за всички времена, обличали фланелката на Арсенал. Бившият централен защитник има място в сърцето на всеки привърженик на Артилеристите, след като многократно покри със слава клуба през легендарната си кариера, повечето от тях с капитанската лента на ръка.

През 1988 г. той стана най-младият капитан в историята на Арсенал на 21-годишна възраст. Между 1983 и 2002 г. Адамс изигра 699 мача за клуба от Северен Лондон и го изведе до 10 големи титли. Само Дейвид О'Лиъри има повече мачове за Артилеристите - 722.

Адамс остава единственият човек, който е извеждал отбора си с капитанската лента до шампионска титла в три различни десетилетия. Цифрите обаче не казват цялата история. Той успя успешно да премине през толкова различни епохи на мениджъри като Джордж Греъм и Арсен Венгер. Докато Венгер правеше революционни промени в клуба, Адамс не просто оцеляваше, той достигна пълния си разцвет. При това колосът в защитата достигна статут на легенда не само в клубния си отбор. Той има 66 мача за Англия с 5 гола, бил е капитан на страната си 15 пъти. 

Но кариерата на Тони Адамс не е само една красива приказка. Въпреки всичките успехи на терена животът му извън футбола бе опетнен от доста скандали в началото. Родената в Ромфърд икона се бореше свирепо с алкохолизма. Това беше различно време, когато няколко бири в рейса на връщане от гостуване и постоянните пиянски запои със съотборниците, продължаващи с дни, се считаха за нещо нормално. Адамс обаче пострада повече от останалите от пагубното влияние на алкохола.

През май 1999 г. той заби своята Форд Сиера в една стена в Рейли с 4-кратно по-високо съдържание на алкохол в кръвта от законното. През декември същата година бе осъден на 4 месеца затвор, от които излежа два, но дори това не го усмири. Последваха още инциденти с алкохол, включително падане по стълбище, след което главата му трябваше да бъде шита с 29 шева; изпразване на пожарогасители и стрелба със сигнален пистолет в тоалетна за инвалиди заедно със съотборника си Рей Парлър в "Пица Хът".

Осъзнавайки, че кариерата и животът му са напът да бъдат провалени, Адамс призна публично през септември 1996 г., че е алкохолик, който се нуждае от помощ. Няма съмнение, че за неговото излекуване помогна идването на Арсен Венгер в Арсенал през октомври същата година. Французинът наложи в клуба режим и диета, от които Адамс се възползва, за да стане свирепият централен защитник с една по-чувствителна душа, която се върна към образованието и дори се научи да свири на пиано. Изглеждаше, че с възрастта той става все по-добър и по-добър, след като се пребори със своите кошмари. След като му остави капитанската лента при идването си в клуба, Венгер сподели: "Той  бе весел и безгрижен играч в съчетание със силна гордост и свирепост.

Това беше човекът, който винаги намираше сили и резерви, за да играе на върха на възможностите си. Това беше запазената марка на четиримата от защитата, когато аз дойдох - те всички бяха такива, бяха като него. Човек понякога се чудеше през седмицата дали ще бъдат на линия, но те винаги те изненадваха и бяха винаги много по-добри, отколкото предполагахме."

Треньорът Адамс не достигна равнището на футболиста Адамс. Той се зае да учи спортни науки в Университета Брунел, за да се подготви, и бе назначен за мениджър на Уикъмб Уондърърс през ноември 2003 г. Но напусна поста след година по лични причини по собствените му думи. След престой като треньор в холандския Фейенорд Адамс бе назначен за помощник-мениджър на Хари Реднап в Портсмът през 2006 г., а през 2008 г. зае мениджърския пост. Той обаче се провали на "Фратън Парк" и бе уволнен през февруари 2009 г. след едва 16 мача начело, в които Портсмът спечели 10 точки. Отиде в Азербайджан като треньор на Габала, а в момента е шеф на юношеската школа на китайския Шонгин Лифан, след като отхвърли предложението да води отбора до 18 г. на Арсенал.

През 2004 г. Адамс бе приет в Залата на славата на английския футбол за заслугите си, а негова статуя бе вдигната пред новия стадион на Арсенал "Емирейтс". Той бе изключителен футболист. Но може би начинът, по който промени живота си и след затворническата килия стана единственият в английската футболна история капитан на отбор шампион в 3 различни десетилетия, го превръща в нещо повече от икона.

Гари Стоунхаус, "Сън"