Меси и Марадона – сравненията са неизбежни. Единият донесе на Аржентина световната титла през 1986 г., а другият я влачи (почти насила) към нов триумф в момента.

Но зад двамата богоподобни се губи една много интересна тема. Да сравним двата отбора, онзи и този. Така ще видим колко много са се променили времената, пък и може да си спомним нещо забравено.

Настоящият селекционер Алехандро Сабея е бил сред футболистите, които Карлос Билардо повикал на първия си турнир. Ел Наригон ("Големия нос") поел отбора веднага след световното през 1982 г. и формално е имал повече време да го подготви за следващия мондиал. Но сега южноамериканските отбори играят всеки срещу всеки в маратонските квалификации и по така водят далеч по-интензивен живот. По онова време за класиране на финалите тимовете са спорили в групи от по 3-4 тима.

На първата си сериозна проверка – Копа Америка – треньорът Билардо повикал Сабея. Участвали 9 отбора, разпределени в 3 групи. Победителите и действащият шампион се класирали за полуфиналите. Всички мачове се играли на разменено гостуване, не е имало страна домакин.

Аржентина не успяла да излезе от групата си, тъй като била изпреварена от Бразилия. Сабея повече не го викали в националния тим, но той не е и бил сред най-изявените играчи в страната си. Пък и на този турнир Билардо използвал доста своеобразен състав. Например не повикал Марадона.

Сабея пое аржентинската селекция почти 2 години преди световното и имаше два пъти по-малко време за подготовка, отколкото навремето Билардо. Затова пък на практика получи повече състезателен опит.

Впрочем стартовите позиции на двамата са доста различни. През 1986 г. Билардо взема само петима участници от предишното световно, от които само двама са играли през 1982 г. – Пасарела и Марадона (Валдано участва в два мача, в първия като резерва, а във втория се контузва и повече не играе). А през 1986 г. в ролята на вечна резерва вече е Пасарела – заради конфликт със съотборниците бившият капитан прекарва първенството в ролята на турист. Тоест цялата приемственост в случая започва и приключва с Марадона.

А Сабея привлече 8 души от предишния мондиал, от които 7 играха в ЮАР и продължават да играят сега (плюс вечно вторият вратар Андухар). Освен това селекционерът се отказа от Тевес и Пасторе единствено по концептуални съображения.

Отборът на Сабея преодоля квалификациите крайно спокойно. Тимът на Билардо куцал, не му вървяло и на всичкото отгоре загубил всичките контроли преди Мексико 1986 г. От федерацията понечили да уволнят селекционера, но отборът не позволил.

Ако погледнем с какъв състав излизаха Гаучосите в хода на световното през 1986 г., ще установим, че ролята на Марадона се променя в течение на турнира. Първоначално той играе като полузащитник, но има право да прави, каквото поиска, защото е Марадона. Останалите халфове имат грижата да го покриват.

В първите четири мача на Гаучосите, освен Диего, на терена неизменно излизат двама чисти нападатели – Валдано плюс Паскули или Борхи. А от петия двубой нататък Марадона формално започва да се изявява като нападател. Тоест продължава да играе както и където си иска, но пред него вече е само Валдано.

Статистиката потвърждава това наблюдение: в Мексико Диего вкарва общо 5 гола, 4 от които на четвъртфинала и полуфинала – тоест, след като става "чист нападател".

При това самият Марадона, говорейки за онзи тим на Аржентина, твърди, че Ектор Енрике е придавал "баланс в средата на терена". Но работата е там, че Енрике до петия мач влиза само като резерва и чак на четвъртфинала излиза в стартовата единайсеторка и повече не помръдва оттам. Тоест Билардо също е търсил баланс в хода на световното. И в крайна сметка явно го е намерил.

Има някои различия в схемата на двете аржентински селекции – тази от 1986 и сегашната. Най-принципното различие е, че тимът на Билардо е имал типичен център-нападател в лицето на Валдано. Сега такъв Аржентина си няма. Игуаин е съвсем друг тим футболист и изобщо не умее да играе с гръб към вратата.

Затова формално в центъра на атаката е Меси. То си е така и на практика, но Лео е изтеглен по-назад и атакува от дълбочина. Като Марадона, когото по принцип е невъзможно да сбърка човек с централен нападател.

През 1986 г. от съотборниците на Диего се е искало да изтормозят и да поразтеглят противниковата защита, за да може той да промуши топката през някоя микроскопична пролука, или пък сам да се хвърли в нея заедно с кълбото. Днес от съиграчите на Меси се иска горе-долу същото.

И през 1986 г. се говорело, че Билардо просто си седи на пейката, а Марадона реди състава и казва как да се играе. Сега същото чуваме по адрес на Сабея и Меси.

Така ли е в действителност? Никой не знае.

Правилно ли е това?

Съществува само един критерий. Ако отборът стане шампион, значи е правилно. И тогава Меси ще се изравни с Марадона. А на Сабея запалянковците ще му напишат на трибуните нещо подобно на онова, което предшественикът му прочел след края на финала с ФРГ: "Благодарим ти и те молим за прошка!"

Василий Уткин, PROспорт