Мистика и синя кръв. В същинската фаза на Шампионската лига е пълно с кандидати, които се провалят и потъват във водовъртежа на този турнир, който наказва безмилостно всяка грешка.

Цял час броени сантиметри деляха Атлетико от провал, но мадридчани устояха. Смазани от важността на двубоя, смутени от грохота на "Сан Сиро" и надиграни от Милан, който има закалката на шампион ветеран, Дюшекчиите браха голям страх. Два удара в гредите почти прекършиха гръбнака на мадридчани.

Не може да се каже, че тимът на Чоло Симеоне беше подценил съперника. Просто Милан игра много по-силно, отколкото се очакваше с оглед на досегашното му представяне. Росонерите знаеха, че целият сезон е заложен на карта. Те показаха дух на истински бойци и заковаха Атлетико на зъболекарския стол.

Някогашната империя на Берлускони разчиташе главно на три коза: Балотели в атака (той е по-добър, отколкото се говори, но по-слаб, отколкото се предполага); Кака, който напомни за най-добрите си години (на три пъти той се отскубна и стреля и на три пъти едва не порази мрежата на червено-белите) и острият Таарабт (който буквално разкъсваше Инсуа).

Надигран, Атлетико, както обикновено, отстъпи назад, но когато изглеждаше, че италианците ще пуснат кръв на гостите, на сцената излезе Куртоа. Непреодолимият белгийски герой сякаш имаше хиляда ръце. Неслучайно Симеоне беше казал, че колкото и да плати клубът за него, все ще е малко.

Също като на финала за Купата на краля или на "Сан Мамес", Куртоа наистина доказа, че скъпото излиза евтино. Особено когато Поли стреля с глава от упор. Тибо се изстреля и долетя навреме, за да отклони топката в гредата.

Атлетико беше гроги. Само безупречният Годин и ефективният Миранда държаха тима на крака. Арда беше напълно незабележим, а двойката Габи – Марио Суарес в центъра на халфовата линия бе абсолютно безпомощна. Мадридчани някак изстрадаха първото полувреме и почивката дойде като живителна глътка въздух.

"На полувремето треньорът ни дръпна една реч и заиграхме по-добре", призна Коща след мача. Атлетико дойде на себе си, а Чоло, като генерал, притиснат в ъгъла, успя да мотивира своите. Той повиши глас, поиска отделните линии да играят по-близо една до друга и вдигна духа на войниците си.

Лидерът трябва да води, а отборът трябва да го следва без колебания. Това са две философии, два начина на живот: лидерските качества на Чоло срещу седемте КЕШ на Милан.

Трите хиляди запалянковци на червено-белите си отдъхнаха с началото на втората част. Атлетико се бранеше далеч по-добре, пресираше съперника по-далеч от вратата си и най-после успя да включи в игра Диего Коща.

Дюшекчиите си върнаха войнствения дух и Симеоне реши да натисне още педала на газта. Вместо да прати в боя двете големи имена – Вия, привлечен през лятото, и Диего, дошъл през януари – той заложи на други двама играчи – Кристиян Гонсалес и Адриан.

В началото този ход предизвика недоумение. Няколко минути по-късно обаче се оказа, че треньорът на Атлетико е проявил забележителна прозорливост.

На Милан започна да не му стига въздухът, краката на домакините се наляха с умора, а Балотели бе принуден да напусне терена заради контузия в рамото. Това се оказа напълно достатъчно за Атлетико. Раул Гарсия опита късмета си от средна дистанция, а Диего Коща опита задна ножица, която смълча "Сан Сиро".

На третия път стомната се счупи. Габи изпълни ъглов удар, Абате отби лошо и Коща беше на точното място, за да се възползва от тази топка, паднала сякаш от небето. След изстрела му с глава на зрителите по трибуните им причерня пред очите. Коща поруга още една катедрала на световния футбол.

Маестро Кубала навремето повтаряше, че трите най-важни неща във футбола са да искаш, да знаеш и да можеш. Атлетико поиска, показа, че знае как да постигне целта си и успя да го направи. Остава реваншът, но мадридчани напуснаха терена с усмивки по лицата.

Работата още не е свършена докрай, но радостта на Дюшекчиите беше оправдана, както и гордостта от постигнатото. Да победиш като гост отбор, спечелил седем КЕШ, е сериозен успех.

Бандата на Чоло не спря, за да се полюбува на гледката, а покори земята на мистиката и на синята кръв.

Рубен Урия, "Евроспорт"