След слабия сезон 2013/14, в който Барса не спечели нито един трофей, настоящият трансферен прозорец се оказа един от най-важните периоди за каталунския клуб в последните години. Беше необходимо синьо-червените да преобразуват и обновят състава. Да се отърве тимът от някои преситени и поувехнали играчи и да се привлекат нови, които да накарат привържениците да мечтаят преди новия сезон. В действителност обаче Барса сбърка както с напускащите, така и с пристигащите.

След като години наред търсеше централен защитник, спортният директор Андони Субисарета доведе двама – Жереми Матьо и Томас Вермален. Остана подозрението, че той е изготвил списъка си доста отдавна и, без да го е променял оттогава, именно оттам е избрал кандидатите за "Ноу Камп". И двамата не са това, което бяха и е крайно съмнително, че ще бъдат полезни на каталунците. И като се има предвид как се представя напоследък Жерар Пике, нищо чудно централната двойка бранители отново да бъде Марк Бартра – Хавиер Масчерано.

Това няма как да не ядосва привържениците. Още от Коледа се знаеше, че вече няма да се разчита на Карлес Пуйол. Какво му пречеше на Субисарета да се захване да му търси заместник още тогава? Наистина ли най-добрият вариант беше да се привлекат двама футболисти, които често страдат от травми и които няма да са способни да играят на най-високо равнище още дълго?

Междувременно, докато Суби и компания се сетиха да се задействат, ПСЖ, Зенит и Манчестър Сити си осигуриха услугите съответно на Давид Луис, Есекил Гарай и Елиаким Мангала. При това руснаците купиха Галай от Бенфика само за 6 млн. евро. Барса плати над три пъти повече за 30-годишния Матьо.

Да преминем към средата на терена. Там напусна Фабрегас (никой не знае защо точно стана това) и дойде Иван Ракитич. Дотук добре. Хърватинът се доказа като голям футболист в Севиля и дано продължи да блести на "Ноу Камп". Но освен него – пълна нула. Като се има предвид, че Шави няма да изиграе кой знае колко мачове, беше логично синьо-червените да се ориентират към хора като Коке, който си остана в Атлетико и Тони Крос, който премина в Реал.

"Едно време плеймейкърите ги привличаше Барселона, но сега го прави Реал", отбеляза по този повод Йохан Кройф.

Капката, с която чашата на странната трансферна политика на каталунците преля, е отношението към Жерар Деулофеу. Ако някой може да ми обясни какво е намерението на Барселона към него, нека го направи. Той бе преотстъпен на Евертън, за да играе. Там записа 891 минути във Висшата лига, след което бе върнат в Барса. Юношата на клуба можеше да свърши отлична работа докато изтече наказанието на Луис Суарес, но не. Барселона изведнъж решава да го изпрати в Севиля. "За да се развие по-добре", обясняват от клуба.

Не вярвам, че е особено целесъобразно за развитието му да го местят ту тук, ту там. Така в атака каталунците остават с Неймар, Меси, Суарес и Педро. Четирима души за три места (като уругваецът ще се включи чак в края на октомври) в атаката. Наистина ли Деулофеу щеше да е излишен? Наистина ли Луис Енрике не можеше да му има доверие? Никой друг в състава няма същите характеристики като крилото, но сега на него ще му се радват в Андалусия.

Заключението е, че през този трансферен прозорец Барселона и Субисарета се озова в ролята на селския глупак. Клубът предварително обявяваше намеренията си и останалите се възползваха от създалата се ситуация. Усещаенто е, че ръководството нямаше предварително набелязан план за действие, а работеше напосоки. Ако дадеш 20 млн. за Матьо, колко мислиш, че ще ти поискат за Хумелс?

Каталунците се оставиха да ги минат както при продажбите, така и при покупките. И сега, когато остава да бъде привлечен само един краен бранител – дали ще е Куадрадо, Дъглас или някое колче, няма никакви значение – на привържениците на Барса им остава само да се надяват, че отборът ще си върне желанието за игра и футболистите ще тичат, както никога досега не са го правили, за да върнат отбора на полагащото му се място.

Серхи Санс, Goal.com