През пролетта на отиващата си 2014 година Барселона остана без трофей за първи път от шест сезона и като че ли това маркира края на успешния цикъл. Каталунците уверяваха, че това не е така, но фактите говорят друго.

За привържениците на отбора далеч по-тревожно от нулевия сезон е играта на тима. Кампанията беше завършена без нужното самочувствие, без необходимата увереност и хъс. Онова усещане за надмощие и недосегаемост от времето на Гуардиола се изпари. Барса изглежда по-зле физически, тактически и психически.

Единственото общо между отбора в периода 2008-2012 година и този в момента са цветът на фланелките и имената на футболистите. Всъщност, дори те не са същите. Мнозина очакваха лек трус след напускането на конструктора на славната Барса Пеп Гуардиола, но неговото абдикиране доведе до истински катаклизъм.

По инерция беше спечелена титлата през пролетта на 2013 година, но още тогава се разбра, че има нещо гнило на "Ноу Камп". Байерн не само изхвърли каталунците от полуфинала на Шампионската лига, но го направи по жесток начин, вкарвайки седем безответни гола в двата мача.

Още от началото на тази година Барса започна да получава удар след удар. Президентът Сандро Росел подаде оставка. Дали заради страх от стрелбата по къщата му, или заради неясната сделка по привличането на Неймар и даването на пари под масата - не е толкова важно.

Не е важно, защото най-успешните президенти на Барселона станаха синоним за финансови измамници. Хосе Луис Нунес, който взе Христо Стоичков и под чието управление Барса стъпи за първи път на европейския клубен връх, беше осъден на 26 месеца за подкуп на данъчни служители и отива зад решетките, въпреки своите 83 години.

Жоан Лапорта остава единственият президент на клуба, който може да се похвали със спечелване на Шампионската лига два пъти. Но той беше осъден да плати почти 3 милиона евро заради прикриване на финансови загуби. Тримата успешни президенти лепнаха петно, което трудно може да бъде премахнато. Не толкова заради мръсните си действия, а заради статута си. Или заради двете заедно.

Неясните сделки не минаха метър и последва забрана за трансфери заради допуснати нарушения на регламента за подписване на договори с млади футболисти. Още едно петно, този път върху прочутата школа Ла Масия, от която са излезли Меси, Шави, Иниеста, Бускетс, Педро, Сеск и много други.

Дори звездата на тима Лионел Меси се замеси в укриване на данъци, пропускайки да внесе в хазната над четири милиона евро. Аржентинецът осъществи “коригиращото плащане”, но цялата съдебна сага и контузиите се отразиха върху представянето му на терена.

От пролетта на 2012 до лятото на тази година на треньорския стол на тима се изредиха четирима треньори. И ако при Тито Виланова се усещаше скорост в играта и в търсената посока, след него инерцията спря. Тата Мартино не успя да напипа настройките, а навярно всеки друг на негово място би се провалил. Проблемът беше доста по-дълбок, а причините за срива - комплексни.

Личните проблеми в съблекалнята увеличиха напрежението и нарушиха характерната за цялото футболно семейство в Барселона хармония. Съпругата на Андрес Иниеста направи спонтанен аборт, Виктор Валдес скъса нелепо коленни връзки, Тито Виланова почина, Карлес Пуйол прекрати кариерата си принудително заради измъчващото го коляно. Сеск Фабрегас беше продаден, а след трансфера на официалната страница на клуба се появи уронващ престижа на футболиста материал, в който се споменаваше, че показателите на халфа са се влошавали. Наивно, грубо, аматьорско.

Но от липсата на чисто човешки жест преди това си изпати и Ерик Абидал, който пребори рака, но не получи предложение за нов договор. Служил вярно цели шест години на клуба, за него не се намери свободно място. Един от най-големите таланти Тиаго Алкантара беше продаден, без да се направи опит да бъде задържан.

Алексис Санчес изглеждаше като расов жребец до стари кранти на фона на повечето си апатични съотборници, но въпреки себераздаването и безспорната класа беше продаден.  

Със смъртта на обичания от всички в съблекалнята Виланова сякаш изчезна последната капка от горивото, с което бе зареждана машината за победа в ерата на Гуардиола. Барса вече нямаше харизмата, не плашеше съперниците си и вместо най-нежелан съперник на жребиите в ШЛ, стана приемлив, или дори предпочитан противник, на фона на другите "акули" в морето.

Ранното отнемане на топката и дълбоката преса се загубиха. Диагоналните остри пасове бяха заменени от безцелни подавания по широчината на терена, а илюзорната "желязна защита" от началото на този сезон набързо беше разтопена от ПСЖ и Реал, които вкараха общо 6 гола и сложиха огромна въпросителна дали Луис Енрике е правилният човек.

Дори Луис Суарес е различен футболист от онзи Суарес в Ливърпул. Прекалено култивиран и урбанизиран, уругваецът не намира хищническия инстинкт и срещу Валенсия направи уникален пропуск. Дали заради забраната в договора си да хапе отново, или заради новия имидж, нападателят е като Самсон без дългата си коса.

Проблемите зад лъскавата витрина на Барса дойдоха от кухнята. Все пак в края на годината се появиха и положителни сигнали, че Барса ще поправи разрушената си прогнила кухня и че скоро ще може пак да покаже пълния си блясък в ремонтираното си луксозно жилище.

Лео Меси стана голмайстор №1 в историята на Ла Лига и Шампионската лига, Суарес се отпуши в ШЛ и първенството, Неймар държи постоянно високо ниво, защитата е с една идея по-стабилна, а средната линия започва да носи наслада с продукцията си. Иван Ракитич не спира да хвали почти всичките си съотборници, а капитанът Шави се радва, че е останал още един сезон в отбора.

Може би акумулирането на негативни емоции ще се окаже Потопът, който ще измие спомените за старата Барса и ще постави началото на нова, още по-успешна ера. Предпоставките са налице - ужасяващо за опонентите нападателно трио, преоткрит глад за победи и един върнал усмивката си Лео Меси...

Друми Георгиев, Gol.bg