Един от най-известните ни и реализирали се баскетболисти през последните години Христо Николов-Гларуса прави отличен сезон за румънския гранд Стяуа Букурещ. Гларуса, който е известен с непримиримостта си и борбата до последната секунда, даде любопитно интервю за Gol.bg.

Христо Николов е роден на 2-ри октомври 1985 г в Бургас. Кариерата му започва през 1997 г., когато той се присъединява към баскетболен клуб "Делфин". През 2000 г. е прехвърлен в отбора на ЦСКА, когато след серия от отбелязване на точки и постижения той е приел да играе за отбор при мъжете на възраст от 16.

През 2005 г. Николов се премества в Уайоминг, САЩ, където играе за отбора на Колежа Каспър. Там разбира, че за да бъдеш №1, трябва да работиш здраво и да се лишиш от много неща. През 2006 г., след завръщането си от САЩ, Николов продължава да играе за ЦСКА.

След девет години игра за "червените", той подписва договор с водещия отбор Лукойл Академик. Сега играе за един от най-добрите отбори в Румъния - Стяуа.

Христо, играеш за един от грандовете на румънския баскетбол. Какво е усещането да си част от  Стяуа Букурещ ?
В отбора на Стяуа съм от края на септември 2010 година. Чувствам се много добре тук, условията за баскетбол са чудесни и много професионални. Попаднах на добър отбор не само като качество на игра, но и като индивидуални качества на състезателите. Има химия и това ни помага в играта. Румъния е голяма държава. В румънското баскетболно първенство участват 16 отбора, докато в България са 8. Повечето румънски отбори разполагат с изключително качествени играчи от цяла Европа и Америка и треньори, които са на много професионално ниво и с богат опит. Това ми дава възможност да се развивам и да подобрявам различни аспекти от играта си.

Преди дни направи пореден силен мач за отбора си и наниза 12 точки при победата над лидера в Румъния - Плоещи.
Наистина се получи страхотен двубой. Изпитах невероятна наслада от играта на Стяуа и от победата. Радвам се, че ударихме лидерите в първенството  Плоещи със 77:68 и зарадвахме феновете си. Включих се добре в мача, влязох като смяна и за 25 минути игра отбелязах 12 точки, овладях 7 борби и направих една асистенция. Наистина останах доволен, но баскетболът е отборна игра и успехите са на всички в отбора.

Как виждаш родния баскетбол? За последните 10 години единствено Лукойл постига някакви успехи. На какво се дължи това?
Лукойл инвестира солидни суми в родния баскетбол през последните 8-9 години. Те са лицето на българския баскетбол в Европа. Разполагайки с голям бюджет, те привличат играчи на много високо ниво. За съжаление повечето от тях са чужденци и това възпрепятства развитието на българските момчета. Радвам се за Левски, който в последните години направи много, както на клубно ниво, така и за баскетбола в България. Явно политиката, която се налага там, е правилна. Но за да пробиеш в Европа на високо ниво, се искат пари и условия! Пожелавам от все сърце на Лукойл успех в “Eurochallenge” тази година и дано започнат да налагат български кадри. Нека им се дава шанс, защото това е важно и без тях не можем да вървим нагоре.

Националният ни отбор не може да се похвали с успехи на големи първенства.
На националният отбор му предстои Европейско първенство тази година. Това, че сме участници е от огромно значение. Много е важно да направим добра и концентрирана подготовка, за да вземем важните мачове. В лека група сме и съм сигурен, че тази година България ще се представи добре. Има много качествени състезатели, на които се разчита. Всичко зависи от нас самите.

Играл си за много отбори. Къде си се чувствал най-уверен и щастлив?
Най-уверен винаги съм се чувствал в моят отбор и това е ЦСКА. Това са ми най-хубавите години! Надявам се да намерят спонсори, които да помогнат на един от най-емблематичните клубове в българската история.  

Кой момент от кариерата ти няма да забравиш?
Има много моменти, които са се запечатали в съзнанието ми като незабравими, но вярвам, че най-хубавите моменти тепърва ми предстоят.  Случвало се е да решавам мач в последната секунда и това са моментите, в които усещаш емоцията на публиката и на феновете, които се радват на победата. За мен е важна връзката между играчите и феновете, защото ние създаваме емоция на терена, която предаваме на децата и  младите таланти.

Сигурно си минавал през много трудности. Кога си се чувствал най-слаб?
Разбира се, всеки има трудни моменти в живота си.Важното е да се справяш с тях и ако се справиш сам, това те прави по-силен.  Моят начин да преодолявам препятствията по пътя е с упоритост, труд и работа върху себе си. Сила ми дава мотивацията да постигна нещо в този живот, мотивацията да оставя следа след себе си. Феновете са тези, които ме зареждат с енергия. Усещането, когато публиката избухне в аплодисменти ми действа като адреналин. Или когато след трудна победа виждаш как трибуните са на крака и се радват заедно с теб.

Какви са бъдещите ти планове?
Непосредствено преди старта на подготовката за Европейското първенство съм поканен за помощник треньор на баскетболен лагер за деца и юноши организиран от баскетболен клуб “Ахил” в Пампорово. Това е изключителна възможност за децата. След това ми предстои подготовка с националния отбор.

Баскетболът за теб е?
Живот. 

Какъв е Гларуса? Романтик или лошо момче?
Лошо момче.

Имаш ли намерение да се върнеш в България?
Не искам да се връщам в България в близките 5 години, но нищо не се знае. Искам да играя в други държави и за различни клубовe, добри европейски клубове на високо ниво.

Интервю на Огняна Василева