Томас Мюлер: Не съм много бърз, нямам дрибъл и хубав удар

Томас Мюлер (27 г.) не е техничар като Лео Меси, нито ударите му са мощни като тези на Златан Ибрахимович, нито е дрибльор като Неймар. И въпреки това вече спечели Шампионската лига с Байерн и стана световен шампион с Германия. Действията на Томас на терена понякога изглеждат малко странни, но пък са от решаващо значение.

- Томас, вие сте специален тип...
- Вие го казвате (смее се). Аз се опитвам единствено да си вървя по пътя.

- Справяте се. И като човек, и като футболист. От 2009 г. сте женен, конете, играта на карти и голфът са ви хобита, написано е на сайта ви. Това обаче не са съвсем обичайни занимания за един 27-годишен.
- Хобитата ми автоматично са различни, понеже съм футболист. По принцип в тази графа при 27-годишните е футболът. В моя случай това не е вариант и затова трябваше да си избера нещо друго. Спортовете, близки до футбола, които са обичани в Германия, са ми прекалено натоварващи и затова също отпаднаха като варианти. Обичам да играя баскетбол или тенис. Но когато имаме по 3 мача седмично, няма как да се раздавам максимално по 2 пъти седмично и на баскетболното игрище. Затова автоматично се получава така, че на професионалния футболист му се налага да си избира по-спокойни занимания.

- Казвате, че се наслаждавате на спокойствието и природата, на печеното на баба ви и да ходите по улицата, без да ви разпознават. Това обаче е почти невъзможно.
- Често се получава така, че човек се наслаждава най-много на простичките неща. Но е истина, че е тежко да останеш анонимен в ежедневието, особено в голям град като Мюнхен. Аз обаче не се оплаквам, защото съм познато лице заради футбола. Затова не мога да обвинявам хората, че ме разпознават.

- Бягате ли от града при всяка възможност?
- Върша си работата, но да си променям изкуствено ежедневието или да се ограничавам от нещо, не е част от него. В същото време обаче не бих тръгнал полугол по централния площад (Мариенплац) в Мюнхен, питайки хората дали не искат да се снимаме. Опитвам се да съм на разположение на феновете. Но може би понякога се получава така, че някой си тръгва недоволен, защото не се е снимал с мен. Някои го разбират, някои не. Не може винаги да се угоди на всички.

- Вероятно разпускате по-добре с голф, отколкото с разходка по Мариенплац. Има ли паралели между футбола и голфа, особено с оглед на техниката и спокойствието, които са необходимост преди удар?
- Сравнения могат да се правят само по отношение на психиката. В голфа има много ситуации, в които си поставен под напрежение.

- Значи има и психология.
- Тя е навсякъде в живота. Скоро гледах Ryder Cup по телевизията. Голфърите бяха подложени на голямо напрежение, защото имаше много публика и очакванията спрямо тях бяха големи. Това е голямо предизвикателство за тях, защото това е отборна надпревара и всички искат да се представят на ниво в името на съотборниците и Европа или САЩ. Това е прекрасно преживяване за голфърите. В отборен спорт като футбола обаче този тип преживявания са факт ежедневно.

- Манталитетът и настройката бяха сред горещите теми и в Байерн напоследък. Какво мислите за този тип дискусии?
- Бяхме в серия от 3 мача без победа, което за Байерн е рядко срещана ситуация и точно така трябва да си остане. Затова и всички се питаха какво става. В самия клуб също имаше много разговори. Но разберете, не може да се обезкостяваме пред камерите и да водим такива дискусии публично. По отношение на настройката обаче може да се говори, всеки разбира за какво става дума и казва: да, настройката не беше точна. Точно затова и реакциите от клуба бяха сходни. Това означава, че Байерн функционира като отбор и решава заедно проблемите си.

- В книгата на Карло Анчелоти звезди като Кристиано Роналд и Златан Ибрахимович се възхищават на прагматичния му стил в трудни ситуации. Може ли да потвърдите тази версия?
- Той би могъл да започне да нарежда и да вика, което би било съвсем правилно. Особено тогава, когато види, че ни липсва достатъчно целеустременост. Като цяло обаче е факт, че не тръгва да вика просто така, когато резултатът не е в ред. Той се концентрира върху фактите и гледа да ни зарежда със самочувствие, вместо да удря по него. За мен това е правилната посока.

- Анчелоти говори с вас не само за футбол, но и за други неща. Помага ли подобен подход?
- По принцип най-важното е да се показваме на терена. Можеш да си говори каквото си поискаш. И може би междучовешките отношения са от полза за повишаване на производителността. Най-важно обаче си остава това, което се случва на терена.

- В ситуациите под напрежение най-важна е ролята на водещите играчи. Кой е говорителят им в съблекалнята на Байерн?
- Както цяло си говорим много, водещите играчи и капитаните. Сред тях са покрай целия им опит Филип Лам и Мануел Нойер. Аз също участвам. Говорим си редовно, а също така редовно викаме различни играчи, за да чуем те как виждат нещата. Може би понякога сме малко заслепени и затова различната гледна точка е от полза.

- Лидери като Оливер Кан се държаха като такива и в съблекалнята. В такива ситуации се е случвало и младият Бастиан Швайнщайгер да остава без кърпа. Показват ли сега вътре такива като вас и Лам?
- Вижте, сега всеки си има своя кърпа, а и има достатъчно в резерв. Не знам как е било преди, защото още когато започвах с футбола професионално, промяната вече беше в ход. Приключи се с това, че по-старите играчи са най-силни. Като по-млад опитните винаги са ме приемали. Когато се доказваш на терена, бързо те приемат. Не познавам друг тип отношения и не бих подходил по различен начин с младите. Момчетата по-скоро се нуждаят от помощ, отколкото някой отгоре да им налита. По-рано нещата може и да са били по-екстремни. Но отношенията се променят и в обществото.

- Кой ви помагаше на вас в Байерн като по-млад?
- Марк ван Бомел беше капитан и винаги се е грижил за младоци като мен и Холгер Бадщубер. Също и Робен. С Марк се хранехме на една маса. Тези, които командваха тогава, допускаха младите до себе си.

- Носи ви се славата на неконвенционален играч с усет за пространствата. И така се връщаме на въпроса какво му е специалното на Томас Мюлер?
- Това с усета за пространствата го казах в едно интервю и след това винаги ме питат отново и отново. Но не трябва да се гледа като на някаква мистерия. Не смятам, че около мен има мистерия. Във футбола има опасни пространства и ако се занимаваш малко с играта, ще знаеш как да нараниш защитата на противника. Най-често тези хора са на точното място в точния момент. Тази винаги е била сред най-силните ми страни. Става дума за позиционирането ми без топка и за движението ми от дълбочина.

- Съгласен ли сте с ширещото се мнение, че сте нетипичен футболист?
- Не бих се описал така. Единственото нетипично е това, което представлявам като цялостен пакет с оглед на техниката ми. Твърдя, че имам много добра техника, но дриблирането не ми е сила. Има нападатели, които са по-бързи и имат по-добър удар. Нетипично е, че въпреки тези ми слабости успях да стигна до световния връх, може би защото някои други от качествата ми са много добри. Това е нещо, което никой не иска да разбере. Смятам, че хората не се вълнуват толкова от такъв тип футболист, колкото от факта, че не играе в “нормален отбор от Бундеслигата” и е голмайстор на световното първенство.

- Кое е нещото, което прави Томас Мюлер толкова силен?
- Това се опитах да обясня преди малко. Става дума за пласиране, за скорост на действие, за психика и разбиране от какво се нуждае отборът, за да успее. Смятам, че понякога е по-добре да пратиш топката в трибуните, отколкото да комбинираш на корнера в собствената си половина. Това са детайли, които нямат нищо с играта ми, но този тип мислене е необходимо, за да се печели. Опитвам се да печеля винаги и давам всичко от себе си да придам този манталитет и на отбора. Затова казвам, че цялостният пакет “Мюлер” е толкова добър.

Никлас Кьониг
Превод на вестник "7 дни спорт"