Борусия Дортмунд е един от най-успешните германски отбори. Единствено Байерн Мюнхен има повече титли в Бундеслигата в последните 20 години. Седемнайсет футболисти от Дортмунд създават клуба през 1909 година. Така се дава началото на отбора, който в момента е 8-кратен първенец на Германия, носител на три купи на страната и четири суперкупи. Борусия е европейски клубен шампион, носител на КНК и Интерконтиненталната купа.

Името "Борусия" е латинското наименование на Прусия. По онова време така се е казвала една от най-известните пивоварни в района. Тимът започва да играе със синьо-бели фланелки, с червени чорапи и черни шорти. Клубът приема жълто-черната фланелка през 1913 година и вече 100 години тези два цвята символизират "Истинската любов", каквото е мотото на феновете на отбора.

В първите години от своето създаване тимът няма голяма популярност. Същото важи за успехите, които липсват. В началото на Голямата депресия, обхванала целия свят (около 1929 година), от Дортмунд решават да вдигнат нивото си като плащат високи заплати на няколко професионални футболисти. Така обаче клубът задлъжнява и е пред банкрут. Спасението идва от феновете на тима, които вече са десетки хиляди. Те вадят пари от собствените си джобове и спасяват любимия клуб.

Първата титла идва в периода след Втората световна война. През 1949 година Дортмунд е част от Оберлига Вест и достига до финала в Щутгарт, загубен с 2:3 от Манхайм след продължение. През 1956 година обаче Борусия побеждава Карлсруе с 4:2 и печели своята първа национална титла. Година по-късно трофеят е защитен. Тримата Алфред (Алфред Прайслер, Алфред Келбаса и Алфред Ниепикло) стават едни от първите легенди на клуба. През 1963 година Борусия печели последния финал в Оберлига, точно преди създаването на Бундеслигата.

През 1962 година германският футболен съюз провежда събрание в Дортмунд, на което е основана Бундеслигата, чийто старт е през август 1963 година. Логично, Борусия е част от 16-те елитни тима. Три години след това "жълто-черните" печелят своята първа купа на страната. Следва триумф в КНК след победа с 2:1 над Ливърпул след продължения. В първенството обаче германците се пропукват точно в края - губят четири от последните си пет мача, свалени са от върха и завършват втори, на три точки зад Мюнхен 1860.

През 70-те години на миналия век клубът отново изпитва финансови трудности. През 1972 година се стигна до шокиращото изпадане от елита. Две години след това е открит Вестфаленщадион, който слага началото на прераждането. То е факт два сезона по-късно, когато тимът се завръща в Бундеслигата.

През 1986 година отборът е много близо до ново изпадане. Стига се до трети плейофен двубой срещу Фортуна Кьолн, след който "жълто-черните" оцеляват. Три сезона след това е спечелена купата на Германия. След десетото място в таблицата през 1991 година, шефовете на клуба наемат за треньор Отмар Хитцфелд.

Германецът вдига отбора на крака с второ място още следващото лято. През 1993 година тимът играе финал в турнира за купата на УЕФА, губейки с общ резултат 1:6 от Ювентус. Въпреки крушението във финалните сблъсъци срещу торинци, в касата на Дортмунд влизат 25 милиона германски марки, които се полагат от телевизионните права на евроучастниците. С крупната сума клубът купува футболисти, които се превръщат в гръбнака на тима през следващите години.

През 1995 и 1996 година Борусия Дортмунд печели Бундеслигата, съответно за първи и втори път в историята си. Лидерът на тима Матиас Замер е определен за носител на "Златната топка", след като е една от звездите на Германия и на европейското първенство в Англия.

Най-незабравимия сезон на "жълто-черните" е 1996/97, когато Борусия Дортмунд покорява европейския клубен връх за първи път в своята история, когато взима сладък реванш срещу Ювентус. Победата с 3:1 на германците на Олимпиащадион в Мюнхен е приета за огромна изненада. Месеци след това Борусия печели Интерконтиненталната купа след победа с 2:0 над Крузейро.

През 2002 година "жълто-черните" пак триумфират за трети път в Бундеслигата, ставайки шампиони на страната за шести път. Тимът записва силен финален спринт през кампанията и измества Байер Леверкузен. Наставникът Матиас Замер стана първият човек, който триумфира с титлата като футболист и треньор на Борусия.

Следват трудни години за клуба, който е заплашен от изпадане от елита и фалит. За да намали дълговете, ръководството сменя името на стадиона на "Сигнал Идуна Парк" и значително намалява заплатите на футболистите. Така част от водещите играчи напускат.

Съживяването идва с назначението на ексцентричния треньор Юрген Клоп през май 2008 година, направил фурор с Майнц преди това. "Клопо" налага агресивен, нападателен и комбинативен стил на игра и в края на втория си сезон специалистът класира тима на пето място в таблицата.

През 2011 и 2012 година Борусия Дортмунд стига до две поредни титли в Бундеслигата, като през сезон 2011/12 записва дубъл на домашната сцена. Отборът записва историческа серия срещу Байерн Мюнхен от четири поредни шампионатни победи. За капак във финала за купата момчетата на " Клопо" унищожават баварците, като ги размазват с категоричното 5:2.


Легендарни футболисти:

Вердер Ердман, Едмунд Касперски, Хелмут Брахт, Паул Кошмидер, Алфред Прайслер, Дитер Курат, Алфред Ниепикло, Алфред Келбаса, Фридхелм Кониецка, Лотар Емерих, Клаус Акерман, Руди Асауер, Хорст Бертрам, Тео Бюкер, Манфред Бургсмюлер, Волфганг де Беер, Лотар Гайзлер, Лотар Хубер, Херберт Хайн, Михаел Румениге, Томас Хелмер, Йорг Хайнрих, Михаел Цорк, Щефан Фройнд, Матиас Замер, Щефан Ройтер, Хайко Херлих, Юрген Колер, Анди Мьолер, Стефан Шапюиза, Щефан Клос, Ларс Рикен, Карл-Хайнц Ридле, Кристиян Вьорнс, Томаш Росицки, Ян Колер, Деде, Марсио Аморозо, Кристоф Метцелдер, Йенс Леман, Себастиан Кел и други.