Сред тв коментаторите на "Маракана" се озова Едмундо по прякор Животното. Ама че майтап.

Аржентинците не могат да го понасят от двайсетина години – откакто той провокира Флавио Сандона от Велес Сарсфийлд в мач за Суперкупата на Южна Америка, получи си заслуженото и предизвика масово меле. После пък заряза Фиорентина заради карнавала в Рио и под въздействието на местната кашаса нарече Габриел Батистута "неудачник".

Пък и по принцип е доста любопитно да видиш как се изявява като телевизионен журналист човекът, който навремето "възнагради" с разкървавено лице и счупена камера един еквадорски репортер за особено несполучлив въпрос.

Аржентинските фенове на трибуните също бяха откачалки, но всеки посвоему. Един се беше издокарал с костюм и не изпускаше от ръце фланелка на Марадона. Друг си беше сложил огромна маска на Клаудио Каниджа. Трети беше боядисал в цветовете на националното знаме не само лицето, но и огромната си брада.

С две думи – аржентинските запалянковци постигнаха невероятното. Те направиха всичко възможно, за да може националният им тим да се чувства като у дома си на "Маракана".

Двата гола на Аржентина бяха плод дори не на грешки, а на несръчни прояви от страна на младите босненски защитници. Колашинац не бе готов за това, че центрирането от левия фланг ще бъде отклонено във въздуха от Рохо. Бичакчич пък протегна крак пред меси, но не му отне топката, а повали собствения си опорен халф Бешич, който именно гонеше Меси.

Имаше един далечен удар на Масчерано – и толкоз. Повече никакви главоболия на вратаря Бегович аржентинците не създадоха. Макси Родригес най-често подаваше или назад, или напречно на терена и справедливо беше сменен от по-напористия Игуаин. Агуеро беше много слаб в комбинациите, а в завършващата фаза мерникът му изневеряваше. Ди Мария ни зарадва с ефектни финтове, но от центриранията му отляво имаше твърде малко полза, а опитите да подхване атака от центъра на терена няколко пъти приключваха със загуба на топката.

Общо взето Аржентина игра така, че най-добър в редиците й изглеждаше Масчерано. Веднага след първия гол, когато босненците се хвърлиха в атака, той еднолично спря един-два набега. Масчерано прекрасно играеше с топката в средата на терена, пращайки извеждащи пасове към Сабалета и Рохо по фланговете или влизайки в комбинация с Ди Мария. А в средата на полувремето пък той създаде опасен момент за Меси.

Самият Меси понякога оставаше изолиран от играта, както толкова често му се случва на световни първенства (и както в частност често му се случваше и през настоящия клубен сезон). А иначе аржентинската суперзвезда демонстрира точно толкова от таланта си, колкото беше необходимо, за да мине покрай Бичакчич и Бешич.

Босненците атакуваха емоционално, комбинираха интересно в подстъпите към пеналта, нанесоха три пъти повече точни удари и като цяло действаха по-бодро. Те обаче имаха два проблема. Първо – аржентинските защитници са по-опитни от Колашинац и Бичакчич и не си позволяваха глупости. И второ – Един Джеко още през първото полувреме се загуби някъде между тримата централни защитници, след което започна да се връща твърде много назад, за да получи топката или пък, веднъж озовала се тя в краката му, действаше твърде нескопосано. Адашът му Вишча за 20 минути създаде повече проблеми на Ромеро. Да не говорим пък за Ибишевич, който върна интригата в мача.

Босна загуби, но показа ниво, което би трябвало да й стигне най-малкото за участие в мачовете на пряко отстраняване. Ако не броим двете фатални нелепости, отбраната под ръководството на Спахич грамотно се справи с една от най-звездните атаки в света. Полузащитниците Бешич и Пянич пък бързо и с минимално количество брак организираха настъплението, докато лявото крило Лулич нанесе един-два прилични удара, създаде няколко моменти и се отличи с голов пас към Ибишевич.

Всичко е наред, но виж, Джеко – той ще трябва да се събуди. Иначе няма как.

Денис Романцов, "Спорт сегодня"