Целият свят остана потресен от катастрофалната загуба на Бразилия с 1:7 от Германия на полуфиналите на световното първенство.

Въпросът, който вълнува всички и който е обект на почти всички анализи е защо се стигна до този невероятен развой на мача.

Ако трябва да сме лаконични - просто защото Германия бе по-добрият отбор, докато Бразилия бе по-слаба. Много, много по-слаба в този мач. Мнозина специалисти прогнозираха още преди мача, че Германия е фаворит, макар малцина да предвиждаха чак такъв разгром.

Всеки обаче търси далеч по-сложни и дълбоки причини. Преди да се правим на футболен еквивалент на Стивън Хоукинг трябва да приемем, че футболът не е точна наука. Не всичко е следствие на логични причини и случайността винаги ще бъде фактор.

Така, както Германия вкара четири гола за 6 минути, можеше да удари три греди. Както например направи Холандия срещу Коста Рика. В началото на второто полувреме пък Бразилия можеше да вкара двете си чисти положения и макар победата на Германия да не бе застрашена, тя можеше да има съвсем различен нюанс.

Мнозина изтъкват липсата на двете ключови фигури в отбора Тиаго Силва и Неймар. Критиците на Селесао казват, че отборът не може да бъде зависим от един или двама играчи. Но когато говорим за играчи от такава класа, липсата им не може да не се усети. Това се е виждало безброй пъти на клубно ниво, било то при липсата на Лео Меси, Еден Азар, Роберт Левандовски, Яя Туре и т.н.

Липсата на тези двама играчи обаче все още не обяснява напълно катастрофалния резултат. Все пак Алжир и Гана не притежават нито Неймар, нито Тиаго Силва, но измъчиха максимално Бундестима. Защо тогава Бразилия не го направи?

Отговорът е прост - защото Бразилия не е нито Алжир, нито Гана. Бразилия не може да си позволи да играе деструктивен футбол и да е доволна на минимална загуба. Дори и със сегашния си прагматичен и семпъл стил на игра, очакванията към Селесао са високи.

И когато веднъж мачът тръгне по нанадолнището, всичко се разпада със застрашителна скорост. След всеки получен гол, тимът инстинктивно се опитва да отговори и атакува. Вместо да превключи на режим за лимитиране на пораженията.

Особено в последните години сме виждали подобни сценарии многократно. Световният шампион Испания загуби катастрофално с 1:5 от Холандия по-рано в турнира. Преди няколко години Реал Мадрид бе размазан на собствен терен от Барселона с 2:6. Манчестър Юнайтед бе сгазен от Сити с 6:1 насред "Олд Трафорд". През този сезон Арсенал бе отнесен от Ливърпул, Челси и Манчестър Сити.

Дори голяма част от играчите на Германия вчера изпитаха скоро подобна участ, когато бяха разгромени с 4:0 на своя "Алианц Арена" от Реал Мадрид на полуфиналите на Шампионската Лига.

Ясно е, че нито един от изредените отбори не е бил толкова слаб, колкото е бил резултатът във въпросните загуби. Много от тях дори постигнаха успехи в съответните сезони. Но всички тези отбори просто не могат да играят за малка загуба.

Гордостта им диктува те да играят атакуващо и да не затварят мача, независимо до какво ще доведе това. Можеш да опиташ една или друга схема, но не можеш да промениш дълбоко заложения манталитет на играчите, който е изграждан с години. Вчера след 25-та минута Давид Луис и Марсело превключиха на халф и крило и Бразилия игра в система 2-7-1. Или по-скоро 2-7-0, като вземем предвид Фред.

Да, наистина, подобни загуби болят. Сякаш коментаторското клише, че няма значение с колко ще загубиш не е вярно. Има значение, защото подобни загуби се помнят с години. Дори с поколения.

Но има и друга страна на нещата. На всяка една такава загуба, въпросните отбори са постигали купища победи именно заради непримиримия си дух - трофеи в Шампионската Лига, требъли, световни и европейски титли.

Не всеки път съперникът ще има ефективност като Германия снощи. И не всеки път ще ти липсват Неймар и Тиаго Силва. Може би Бразилия нямаше никакъв шанс за обрат вчера. Но манталитетът остава. И в бъдеще ще носи успехи. Докато в обратния случай ще губиш далеч по-често. Макар и не с 1:7.

Филип Георгиев, Gol.bg