Eдин от героите при успеха на България над Холандия - вратарят Николай Михайлов, е готов за ново предизвикателство в кариерата си след края на този сезон. В момента той е част от отбора на турския втородивизионен Мерсин, който е на последно място в класирането. Михайлов даде специално интервю за "Арена спорт", в което бяха засегнати много теми, включително и един от най-тежките периоди в кариерата му.

Усеща ли се още еуфорията от мача с Холандия, или вече е отминала?
- Мисля, че отмина. Направихме един добър мач за радост на всички български фенове. Хората могат да се усмихнат, както и отборът, ръководството.

Вече на бистра глава - кое бе ключът за успеха над холандците?
- Много добра игра в защита, перфектно спазена тактическа дисциплина и убийствени контраатаки.

Това ли ви каза Петър Хубчев след мача?
- Това ни каза и това работехме през цялата седмица. Знаехме с какви футболисти разполагат, знаете къде играят и колко струват. Знаете ние къде играем и колко струваме. Важното е, че излязохме като отбор и успяхме да се надиграваме с един много добър европейски отбор с уникални и млади, и по-опитни футболисти. Успяхме да изиграем един много добър тактически мач.

Чувствахте ли се напрегнати преди сблъсъка с холандците?
- Със сигурност се чувствахме напрегнати. Имахме доста лоши резултати в началото. След това направихме приличен мач с Беларус, от който успяхме да вземем трите точки, въпреки че двубоят отиваше към равен. Срещу Холандия бе важно за нас като отбор, като самочувствие и към феновете. Те трябваше да видят нещо добро, за да се върнат на стадиона. Защото хората казват, че играем с Холандия, а стадионът не е пълен. ОК, ясно е, че не е пълен. Но ние трябва да гледаме реално на нещата. Само с такива мачове, с такива резултати, с такова себераздаване можем да върнем феновете.

Мачът съвпадна с деня за размисъл преди парламентарните избори. Размислил ли е българският фен точно в събота вечер?
- Надявам се. Защото когато има атмосфера, това ни дава крила. Физически на моменти отпадахме, но с помощта на феновете всеки се раздаде на максимум. След мача трима-четирима човека бяха със схванати крака, беше им паднала захарта. Момчетата дадоха много и хората го видяха.

Сложихте една голяма лепенка върху устата на критиците поне за няколко месеца. Ще ви даде ли това повече спокойствие във времето до мача с Беларус?
- Всеки отива по клубовете си. Вече си свършихме работата. Дали сме сложили лепенки? Винаги ще се намери някой професор или критик, който ще изкаже мнение. За мен това никога не е било проблем. Естествено, може младите повече да се влияят от тези неща.

С този успех над холандците обаче идват и очакванията. Готови ли сте да ги посрещнете?
- Това само можем да гадаем. Времето ще покаже. Ще продължим да работим. За мен най-важното е да вървим малко по малко, но все нагоре. Бях казал преди двубоя, че можем да направим голям мач срещу голям отбор и после срещу по-малките да се спъваме. Надявам се това нещо да го опровергаем. Защото не става да биеш Холандия, а след това да сбъркаш срещу отбори като Беларус и Люксембург. Защото ако искаме да се класираме на такъв форум, трябва да можем да преодоляваме такива противници.

Вътрешно усещате ли се готови за голям скок?
- Мисля, че вървим в правилната посока. Дали сме готови още не мога да кажа. Имаме много-много работа, която да свършим. Треньорите са сравнително нови и с тях стиковахме много добре нещата. Убеден съм, че създадохме едно много добре ядро. Чувстваме се като отбор за пръв път от много дълго време. Всички заедно вървим в правилната посока.

Кое ви пречеше досега да създадете колектив в националния отбор?
- За националния отбор е важно да бъдем една група. Разбира се, не може с 23-ма човека да си приятел, но трябва да има уважение.

Порасна ли ти след този мач?
- След този мач не съм пораснал, но той бе много важен от психологическа гледна точка. Преминах през много труден период. Бях в Турция, после си тръгнах, останах без отбор. Нещата не се развиваха така, както очаквах. Така че този мач бе много важен от психологическа гледна точка. Радвам се, че запазих суха мрежа, защото за един вратар това е най-големият подарък.

Веднага след контузията на Владо Стоянов всички очакваха какво ще се случи на вратарския пост срещу Холандия. Тежеше ли ти това по някакъв начин?
- Свикнал съм с очакванията. Тук, в България, малко изкуствено се създават нещата, особено когато става въпрос за мен и моята фамилия. Това е от 10 години, не от вчера или онзи ден. Много неща съм печелил, много неща съм постигал. За мен бе важно да изляза и да играят със спокойствието, с което играх. Аз знам какво мога. В крайна сметка изиграх добър мач и помогнах с каквото мога.

Тежеше ли ти през годините фамилията?
- Тежеше ми в началото на кариерата, докато не заминах в Холандия. Само в България има такива полемики, а в чужбина такива неща не съществуват. Тук се повтарят едни и същи неща, защото им вървят тези лозунги. Някои хора им вярват, други - не. На мен ми е смешно.

Две поредни победи в националния отбор. Тук си на гребена на вълната, но в клубния ти тим нещата не вървят по най-добрия начин. Достатъчно голям отбор ли е Мерсин за теб?
- Може би някои хора не знаят, че аз бях във Верона. Беше 28 август, когато Лъчо Танев ми звънна и ми каза, че имам оферта от Фулъм. Той ми я прати и я видях. Прибрах се в България, тъй като бях приключил взаимоотнешенията си с Верона. Прибрах се, беше неделя и в понеделник трябваше да заминавам на медицински тестове. В неделя Фулъм изгуби вкъщи с 0:5, изгониха треньора и трансферът пропадна. Така аз за два дена трябваше да намеря отбор. За тези два дена се появиха три турски клуба, на които няма да споменавам имената. Избрах Мерсин, защото финансовите параметри бяха огромни. Първата година пазих, втората година нещата тръгнаха надолу и отборът изпадна. В момента съм там и отидох там, за да играя. Имам два месеца от договора ми и ще там всичко от себе си клубът да се спаси. От лятото съм свободен агент и ще търся следващото предизвикателство.

Има ли интерес към теб?
- В момента имам конкретни неща, но не искам да ги коментирам, защото през годините съм си патил. Най-важното е да съм жив и здрав. Знам какво трябва да правя, знам къде се целя. Отивам натам. Като му дойде времето и като всичко се знае, всички ще разберете.

Къде се целиш?
- За пръв път от много време не съм си избрал държава. Има хора, които работят по тези въпроси. В момента държавите са различни, включително и Холандия. Има различни държави и не знам какво ще се случи.

Този мач с Холандия и сухата мрежа може би идват в удобен момент.
- Идват в перфектен момент. Имах нужда от стабилен мач, в който хората да видят, че мога да бъда полезен.

Къде ти се иска да си в края на месец август?
- Иска ми се да съм в стабилен отбор, да съм здрав, през юни да сме били Беларус и аз да съм там, където мисля, че ми е мястото.