Ако приемем, че мениджърите ги съдят според резултатите, а успехът на тактиката се определя от крайния изход, ще трябва да изчакаме до другата седмица, за да оценим Диего Симеоне и Жозе Моуриньо. Ако Челси не успее да спечели на "Стамфорд Бридж", ще чуем доста оплаквания и оправдания, но лондончани няма да могат да се върнат и да изиграят отново първия двубой в Мадрид.

На "Висенте Калдерон" имаше твърде малко спектакъл и голови положения и на моменти изглеждаше, че точно това е желанието на Моуриньо. Доколко уместен беше този подход, предстои да видим. Факт е, че късметът често казва решаващата си дума, като при това невинаги помага на смелите.

"Това беше най-важният мач в живота ни, а следващият най-важен мач в живота ни ще се играе на "Стамфорд Бридж", заяви Моуриньо, но дамоклевият меч на головете, отбелязани на чужд терен, каквито Атлетико ще има възможността да отбележи в Лондон, накара Симеоне да отвърне: "Човек трябва да внимава какво говори."

Атлетико не беше стигал до тази фаза на КЕШ от 40 години, докато Моуриньо се класира за полуфиналите в последните три издания. Общо в кариерата си той е достигал до този етап на ШЛ осем пъти, като в два от тях е успявал да се класира. Два пъти той изведе Челси до полуфинал, а без него лондончани спечелиха турнира и изиграха още един финал.

За Челси мачът в Мадрид беше упражнение по контрол и защита. При това упражненият контрол не беше абсолютен, а нулевото равенство е резултат, който и двамата мениджъри могат да сметнат за благоприятен. Може би това важи в по-малка степен за Симеоне, защото той се стремеше да го избегне. "Търсехме начини да вкараме гол", призна аржентинецът.

Моуриньо пусна в игра Фернандо Торес, може би защото очакваше той да е пределно мотивиран при завръщането си на "Висенте Калдерон". Пък и Ето'о все пак беше контузен. Така или иначе, Хлапето, както му викаха навремето в Атлетико, почти не видя топка.

На теория той трябваше да бъде подкрепян от Рамирес и Вилиан по крилата. В действителност схемата на Моуриньо изглеждаше по-скоро като 4-1-4-1. Зад Торес се бяха наредили Рамирес, Давид Луис, Франк Лампард и Вилиан. А зад гърба им, далече-далече, беше Джон Оби Микел. Може би по-скоро 4-1-4… 1.

Основното задължение на Рамирес и Вилиан беше да преследват бековете на Атлетико Фелипе Луис и Хуанфран. В стартовия състав не бяха включени нито Оскар, нито Андре Шурле, въпреки отсъствието на Ето'о и Еден Азар.

Много неща се изговориха за приликите между двамата мениджъри и отборите им, въпреки огромната разлика в бюджетите. Сборът от трансферните суми, хвърлени за привличането на стартовата единайсеторка на Челси, беше 168 млн. паунда, докато за тази на Атлетико са похарчени само 35 млн. Симеоне, който е почитател на Моуриньо, отбеляза, че двата отбора имат най-стабилните защити в първенствата си, стоят компактно на терена, силни са при статичните положения и залагат на контраатаките. Когато някой предупреди капитана на Атлетико Габи, че Челси може да отстъпи топката на неговия тим, той се пошегува: "Е, ние ще им я върнем обратно".

Това се сбъдна само наполовина. Домакините действаха внимателно, но натискаха през по-голямата част от мача. Челси се бе прибрал дълбоко в собствената половина и владееше топката едва в 38% от игровото време.

По принцип Моуриньо умее да разчита добре развоя на мача и да го променя с ключови смени, но този път не му остана голям избор. Чех се контузи и се наложи да бъде сменен с Марк Шварцер, докато феновете на Атлетико скандираха името на Тибо Куртоа. Моуриньо пък отбеляза, че на австралиеца не му се наложи да се намесва кой знае колко често. Развоят не се промени ни най-малко и истината е, че нямаше много за гледане. Автобус пред вратата, футбол от ХIХ век – изберете, което си харесате.

Границата между гения и глупака е успехът. На почивката резултатът беше 0:0, което вероятно бе целта на лондончани. Челси не отправи нито един точен удар и само един по посока към вратата. Статистиката на Атлетико също не беше кой знае колко впечатляваща: един точен шут от общо девет отправени. В края на мача данните за ударите бяха съответно 27:5 (10:2 точни). Но най-важният статистически факт, разбира се, беше крайният резултат – 0:0.

През второто полувреме мачът продължи да върви само в едната посока, като натискът се засилваше. Имаше много отигравания с глава, блокирани удари, полуположения, но истински голови ситуации така и не бяха създадени. Играчите на Атлетико могат да се пробват отново идната седмица, стига да искат, но в Лондон може би ще ги чака един преобразен съперник.

Сид Лоу, "Гардиън"