В екстремални ситуации хората престават да бъдат такива, каквито искат да изглеждат и стават такива, каквито са в действителност. Двете висши образования, образът на есенен мизантроп и битовата философия на Луис Си Кей отстъпват пред инстинктите, заложени от прадядовците на нашите прадядовци. Дали ще бягаш, ще удряш или ще се криеш, важното е да го правиш без изобщо да се замисляш. По навик, по рефлекс.

Ако персонифицираме футболните отбори и ги разглеждаме като личности, пролетните битки за най-престижните трофеи в Европа предполагат огромен стрес. И Карло Анчелоти, който е мозъкът на един футболен организъм, му нареди да действа така, както е заложено от време оно. А играчите на мадридския Реал отлично помнят заветите на Моуриньо.

Не мислете, че тук се крие някакво пренебрежение към стила на Жозе. Когато навън вали, е напълно логично човек да използва чадър. Анчелоти на два пъти през сезона загуби от Барселона, залагайки на своя си стил, но преди седмица надви каталунците, като игра постарому. И още тогава вметна, че мачът с Барса е своеобразна репетиция за сблъсъците с Байерн. И всички, които искаха да гледат битката на Анчелоти с Байерн, бяха принудени да гледат римейк на битките на Гуардиола с Реал.

Привържениците на Барселона предвкусваха една вечер, изпълнена с носталгия, но в действителност на "Бернабеу" имаше твърде много реализъм (в пряк и в преносен смисъл). Настоящият Байерн би трябвало да е усъвършенстван вариант на Барса, но до финала в Лигата се добра като наново преиздаден стар албум. Е, да, опаковката е друга, има две-три нови парчета с Манджукич, но нямаше как да не присъства познатият хит "Къде е този вдясно, когато Бейл набира" и, разбира се, всенародният шлагер "Само с топката играхме, на таблото светят нули".

Философският въпрос е, струваше ли си цял сезон да прославяме реформацията (не съм сигурен колко дълго Байерн не беше Барселона, но Реал на Анчелоти престана да бъде такъв преди седмица), само за да опрем в решаващия момент до латерната и до изтърканата мелодия на борбата между Доброто и Злото. Търкалянато на топката срещу "ритай и бягай". Или изящното игрово надмощие срещу поразяващите контри, за онези, които по природа са по-скоро оптимисти.

Реал (Мадрид), на първо място, се бранеше много добре. Анчелоти след мача използва думата "самопожертвувателност" и действително, огромният атакуващ потенциал на Модрич и Иско бе заровен дълбоко в земята в името на това играчите на Байерн с недоумение да се движат крой крепостните стени на Реал, без да знаят как да проникнат вътре. Те успяха да открият само един неохраняван таен проход, но едно суперположение Касияс винаги ще спаси, дори да играе два пъти годишно.

Германците трябваше да показват нещата, които бяха запазена марка на Барселона преди няколко години – точни подавания, телепатична връзка между играчите, главозамайващи комбинации. Вместо това баварците демонстрираха слабостите на късната Барса – липса на идеи, недостиг на бързина и пожари в собствената половина при всяка загуба на топката. Колко голяма е заслугата на липсата на конкуренция в Бундеслигата, всеки може да реши сам.

Гуардиола на пресконференцията майсторски акцентираше върху плюсовете в междинната равносметка и не задълбаваше върху минусите. Почти като в международната политика – важното е да се престориш, че нещата се развиват в твоя полза и контролираш ситуацията. Или поне топката.

И накрая, малко футболен конформизъм. На всички ни е ясно, че залозите в полуфиналите на Шампионската лига са нечувано високи и всички трябва да се научат да оценяват стабилността на отбраната и сложната архитектура на тактическите схеми. Само че, глупости на търкалета са всичко това. Един гол след 180 минути игра в двата полуфинала – това си е прискърбно явление. Умният футбол е хубаво нещо, но умният футбол с голове е дваж по-хубав.

Станислав Ринкевич, "Спорт сегодня"