Сър Алекс Фъргюсън веднъж подметна, че за разлика от "доказаното качество на Шампионската лига, да гледаш световното първенство е като да ходиш на зъболекар".

Четири години след знаменитото изказване, легендарният шотландец може би би поискал да си вземе думите назад.

Истината е, че ШЛ започва да става твърде предсказуема. Както и елитният футбол като цяло. Настоящият победител в турнира Реал (Мадрид) неизменно участва на полуфиналите в последните 4 години. Носителят на трофея от 2013 г. Байерн Мюнхен не влезе в топ 4 само веднъж от сезон 2009/10 насам, като в три от случаите игра на финал.

Преди да отпадне на четвъртфинала през миналия сезон, шест поредни години Барса участваше на финал или на полуфинал. Откакто Роман Абрамович купи Челси, сините седем пъти за 11 сезона стигаха до полуфиналите. Един от тези четири клуба почти сигурно ще спечели КЕШ и в настоящото издание.

Сблъсъците в груповата фаза се повтарят година след година. Байерн и Манчестър Сити се изправят един срещу друг за трети път в последните четири сезона. Същото се случи и с Арсенал и Борусия Д. Челси и Шалке се паднаха в една група за втора поредна година.

Системата с поставените отбори на УЕФА е предназначена да защити интересите на най-големите клубове в Европа и докато тя не бъде променена, това ще продължи да се случва.

"Тази година отново сме в група с Байерн и ЦСКА (Москва). Шампионската лига има нужда от известни промени", отбеляза мениджърът на Ман Сити Мануел Пелегрини.

Ситуацията в Лигата обаче не би трябвало да е особена изненада, защото тя отразява случващото се в големите първенства на континента. Бундеслигата е шампионат, в който първенецът се знае още преди първия кръг. Тази година Байерн стана шампион в края на март, като счупи рекорда, който бе поставил в предишната кампания. В момента най-сериозният конкурент Борусия Д вече изостава на 7 т. от баварците, а септември още не е свършил.

В Серия А има само два елитни отбора. Ювентус стана първият италиански тим, спечелил над 100 т. в едно първенство и грабна трето поредно скудето преди няколко месеца. Рома направи най-силния си сезон от статистическа гледна точка. Двата тима досега нямат загубена точка в първите пет кръга от началото на новото първенство, а бианконерите не са получавали гол от 5 месеца.

"Първенството е доста предсказуемо", констатира Марчело Липи, който през 2006 г. изведе Италия до световната титла. "Не е нужно човек да е магьосник, за да види, че в Серия А има два отбора от друга планета."

Сензационният успех на Атлетико (Мадрид) в Испания (и класирането за финала в ШЛ) е нещо, което всички (без най-големите клубове) биха искали да се случва по-често. Красивата приказка на Дюшекчиите обаче едва ли ще продължи дълго, защото клубът не притежава ресурсите, за да се бори в дългосрочен план с Реал и Барселона (сравнете със случващото се с Борусия Д в момента).

Преди тази година Кралския клуб и каталунците не бяха допускали друг тим до титлата в Испания от 2004 година насам, като често пъти разликата между втория и третия в крайното класиране бе 20-30 точки. Пробиви като този на Атлетико стават все по-голяма рядкост.

От големите европейски лиги единствено Премиършип (донякъде благодарение на по-равномерното разпределение на парите от тв правата) е по-скоро непредсказуема. И в Англия обаче отборите, които участват всеки сезон в ШЛ, на практика са почти едни и същи.

До тази година Манчестър Юнайтед имаше 18 поредни класирания за груповата фаза. Арсенал кара 17-и пореден сезон в ШЛ, а Челси – 12-и.

Монополът по отношение на финансите и на талантливите футболисти на европейските гиганти превръща по-голяма част от мачовете през сезона в чиста формалност.

Същото се отнася и до Шампионската лига, където едва в последните месеци се появява някаква интрига. Шансовете голям отбор да отпадне в групите са минимални. на осминафиналите пък се случват разгромни резултати. В последното издание и осемте победители в групите продължиха напред.Бъдещият победител Реал смаза Шалке с общ резултат 9:2, а ПСЖ унищожи друг немски тим – Байер Л - с 6:1 в двете срещи. Това показва, че третият и четвъртият най-добър тим в Бундеслигата са на светлинни години от европейския елит.

"Шампионската лига би трябвало да е турнир, в който всеки мач е важен, но в момента ситуацията е дълбоко различна", коментира Джейми Карагър преди две години в колонката си в "Дейли Мейл". "Груповата фаза на практика е безсмислена. Турнирът всъщност започва от четвъртфиналите."

Привържениците на големите клубове може да възразят, че европейският футбол винаги си е бил такъв. Но истината е, че именно създаването на Шампионската лига през 1992 г. уби интригата и конкуренцията в турнира. Преди това много по-голям брой отбори можеха да се надяват на краен успех при старта на надпреварата всяка есен.

Преди 1992 г. девет различни отбора спечелиха КЕШ за десет години, при това от осем различни страни. На европейския клубен връх се качиха Стяуа (Букурещ), Цървена Звезда (Белград) и ПСВ Айндховен.

Въпреки че Аякс успя да стигне до триумф след създаването на Шампионската лига, днес подобно постижение граничи с фантастиката. Само това лято амстердамският клуб загуби трима от най-обещаващите си тийнейджъри. Минк Петерс премина в Реал, Тимъти Фосу-Менса предпочете Манчестър Юнайтед, а Жавайро Дилросун – Ман Сити.

През 80-те години Астън Вила, Евертън, Реал Сосиедад, Атлетик (Билбао), Щутгарт и Вердер (Бремен) печелеха национални титли (и имаха успешни изяви в Европа).

Между 1985 и 1991 г. нито един отбор в Италия не успя да спечели скудетото две години поред. Футболисти от световна класа играеха в най-различни точки на Апенините. Мишел Платини носеше екипа на Ювентус, тримата легендарни холандци – този на Милан. Интер имаше трима германци, Пребен Елкяр помогна на Верона сензационно да стане шампион през 1985, Зико играеше в Удинезе, а Марадона – в Наполи.

Можете ли да си представите нещо подобно днес, когато четиримата най-скъпи футболисти в света играят или в Реал, или в Барса (Бейл, Кристиано Роналдо, Луис Суарес и Хамес Родригес)?

Колко често се случва в мач с участието на Реал, Барса, Челси или Байерн нито един съперников играч да няма шансове да попадне дори на резервната им скамейка? Нито един полеви футболист от всички останали френски тимове не би могъл да пробие до титулярно място в ПСЖ. Никой играч на 17-те аутсайдери в Примера не би могъл да разчита да играе редовно в Реал или Барса. Същото се отнася до съперниците им в Шампионската лига чак до четвъртфиналите.

Очевидно е, че нещо трябва да бъде променено. Шампионската лига и футболът би трябвало да гарантират емоции и интрига от началото до края на сезона. Играта трябва да дава шанс на всички, а не само на елитните отбори, които играят един срещу друг всеки сезон. В противен случай за истинските фенове скоро футболът ще се превърне в еквивалент на посещение на зъболекарски кабинет.

Карло Гарганезе, Goal.com