Висшата лига е пълна с пари - и клубовете с добри играчи искат да се докопат до тези пари, като значително завишават цените на своите футболисти. Със зашеметяващите почти 6 милиарда евро от телевизионни права от този сезон английските клубове никога не са били толкова богати. Те се намират в силна позиция, тъй като с тези пари имат възможност да привличат най-добрите играчи, да предлагат по-добри договори и да задържат най-големите си звезди. Недостатъкът на тяхното богатство е това, което се случва, когато те се опитват да привлекат някого, и което отбелязват експертите по трансферния пазар. "В момента има една цена за клубовете от Висшата лига и друга за всички останали", обяснява футболен агент пред "Мирър". 

Общоизвестно е, че английските клубове имат пари и останалите искат да се възползват от това. Във Франция някои просто го наричат "английски данък". Друг мениджър обяснява: "В скандинавските страни, когато някой попита за цената на играч, те винаги първо питат от коя страна е клубът, който прави запитването. Ако кажеш, че е от Англия, цената се удвоява". Защитникът Ерик Байи е един от редицата такива примери. Манчестър Юнайтед го купи от Виляреал за 35 млн. евро, при положение че немски клубове преговаряха да го вземат за не повече от 23-24 млн. Миналата седмица защитникът на Динамо Киев Домагой Вида, който впечатли с изявите си за Хърватия на Евро 2016, беше предложен на клуб от Висшата лига за 16,5 млн. евро, а освен това за самия играч имаше и солидни бонуси. Това са само част от примерите за начина на употреба на "глупавите английски пари" - формулировка, първо използвана от немските медии, но след това широко възприета в цяла Европа.

Босът на Тотнъм Даниел Леви успя да смъкне цената за крилото на Марсилия Жорж-Кевин Н'Куду до 13 млн. евро. Самият играч нямаше кой знае какво желание да ходи при Шпорите, но от Олимпик се възползваха от възможността, тъй като, ако бяха тръгнали да го продават в някоя друга европейска страна, цената му щеше да е много по-ниска. 

Клубовете от Чемпиъншип също опитват да се възползват от ситуацията. Така например само преди година Брайтън беше поискал от друг втородивизионен клуб Фулъм 6 млн. евро за защитника Люис Дънк, а това лято цената за елитните Кристъл Палас и Уест Бромич е 12 млн. 

Липсата на знания и хитрост на пазара са причините, поради които някои опортюнисти се опитват да се възползват от клубовете от Висшата лига. Многобройни са примерите, при които купувачите отиват при продавачите директно с намерението да сключат сделка, а резултатът от това е, че плащат напомпани до небесата цени. В тези случаи възможността да се използват контакти с повече познания за играчите, за техните договори, да се види дали има някакъв начин сделката да се сключи на по-добра цена, просто се игнорира. 

Трансферът на Роберто Фирмино за 41 млн. евро от Хофенхайм в Ливърпул е един от тези примери. "Гледайки как повечето от английските клубове действат... Това е абсолютно аматьорско - обяснява друг агент. - Те трябва да разберат, че всички гледат Висшата лига и в момента, в който английски клуб вдигне телефона, насреща цената се удвоява. Опитвал съм се да обяснявам на изпълнителни директори, спортни директори и мениджъри, че те трябва да използват своите собствени контакти, за да получат истинската цена на играча. Те трябва да разберат това. Да, имат много пари, но няма нужда да ги пилеят. А това се прави масово. Защото цената и качеството в много случаи вече не си отговарят. Те плащат повече от необходимото за треторазредни играчи. Това е като директно да изгаряш парите!"

Ейдриън Каджумба
Превод на вестник "7 дни спорт"