Може до утре да се спори дали английската Висша лига е първенството, което доставя най-качествения футбол в света. Въпрос на вкус! Не може обаче да съществува никакъв спор, че през този сезон английската Висша лига събра най-добрите треньори в света.

Малцина от наистина най-талантливите не пресякоха Ламанша, за да постигнат това, което невзрачния откъм успехи Раниери направи с Лестър. От топимената само Алегри и Симеоне все още не са се пробвали в Меката на футбола.

Годината на триото

Антонио Конте, Пеп Гуардиола, Жозе Моуриньо, още преди началото на първенството бе ясно, че през този сезон всичко ще се върти около тях. Не бе ясно обаче, че точно италианецът от това знаменито трио ще стартира най-успешно. И неговия Челси ще води убедително преди „Боксинг дей“, а това почти винаги означава и титла в средата на май. Антонио Конте вече направи най-бързата стартова реакция, сега му остава да вдигне главата, да изпъне тялото и да премине пръв финиша. И да се превърне в легенда. 

Да се върнем 20 години назад. Всъщност повече от 25 години назад. Лече, родният град на Антонио е поставен точно на токчето на Ботуша. От тази най-ниска точка на континентална Италия потегля кариерата на човека, който днес е на върха на света. След 70 мача за Лече, Антонио е привлечен в Ювентус, по-скоро да бъде пробван отколкото с намерението да остане задълго. Без да притежава някакви забележителни качества, Антонио остава в „Старата госпожа“ от Торино 14 години като футболист. Несменяем титуляр с близо 400 мача и дори вкарва 30 гола, което се връзва на около 2,3 на сезона. Може би той е човекът, играл на позицията на вътрешния халф с най-малко голове и в същото време с безспорен принос за успехите. А те се изразяват в 16 купи като футболист на Ювентус. Абсолютно всички възможни състезания без съществувалия до 1998 година турнир за КНК. 

В огромна част от този период треньор е Марчело Липи, пътеводната звезда на Конте. Ориентирът, който той следва вече 10 години като треньор. А институцията италиански треньор за разлика от самото „калчо“ продължава да се котира най-високо. Всъщност Конте е третия ювентинец с присъствие в Топ-а на най-големите специалисти край тъча. Първият в списъка естествено е Джовани Трапатони, а втория Марчело Липи. От отсрещната по-успешна като европейски трофеи „червено-черна“ страна са Ариго Саки, Фабио Капело и Карло Анчелоти. Няма как да се забрави факта, че симпатичния Татко Карло бе първият, който към постиженията си на Апенините прибави и реализация извън родината. Няма как да не вървят вече сравнения между двамата след като точно Анчелоти спечели титлата на Англия през 2010 година в първата си година извън италианския футбол. И то с кой клуб – Челси!

Макар и само за 2 години от 1999 до 2001 Карло Анчелоти е треньор на Конте в Ювентус. Две лоши години за „Старата госпожа“! Няма как Конте да се смята за ученик на Анчелоти и това е видно от играта на техните отбори. Между двамата съществуват доста сериозни „теоретични“ различия. 10 години му трябваха на Конте, за да направи всичко, което искаше в Италия и да бъде готов за следващата крачка. Всъщност тези дълги 10 години се събират в два лъвски скока. Първият през 2011, когато от Ювентус се сетиха за него и му повериха съдбата на бъдещия възход. И след това 2014, когато противно на всякаква логика и всякакви парадигми напусна любимия си клуб за да поеме „скуадра адзура“.

През лятото на 2011 година той просто бе надеждата за бързото възстановяване на рухналия политически и икономически „черно-бял“ колос. Помните какво се случи след доказаните престъпления на „калчополи“. След 6 години мъки и страдания точно Конте върна в Торино толкова добре познатото им „скудето“. Не стори обаче същото с „адзурите“, които половин век чакат за титлата европейски шампион. По този начин тръгна към новото предизвикателство с репутацията на треньор, който все още няма интернационално име. Всичките му успехи са в рамките на едно първенство и една държава. Това постави под голямо съмнение шансовете му за реализация във Висшата лига. 

И породи доста спорове дали не е поредната треньорска грешка на Абрамович. Добре познат е фактът, че Челси е клубът с най-дълъг треньорски списък, откакто руския милиардер е в Лондон. По всичко личи, че този път грешка не е направена. И, че Конте противно на предварителните очаквания ще се окаже жокерът сред треньорите. И ще се случи нещо немислимо, в две поредни години два различни отбора ще печелят титлата във Висшата Лига с италиански треньор. 

Защо Конте изглежда толкова успешен в Англия, след като поне на хартия би трябвало да е най-неподготвен за начинанието? Един отговор – личната му страст към играта се предава на терена. Не е трудно защото повечето футболисти на Челси също са латинци. Видно е, че той комуникира с тях досущ както го правеше в Ювентус. Челси печели защото огънят е запален и пламъка се подклажда непрекъснато от „клоуна край тъчлинията“. Конте играе мача заедно със своите футболисти. Прави шпагати, подава топката и я рита във вратата, последното не му бе силата като футболист. Преди няколко дни дори се навря в меллето около играчите на Сити.

Кой друг на Острова влага такава жар към играта? Конте не е съвършения мислител като Пеп, не е доцент по линейна алгебра като Жозе, но футбола е игра на сърцето. Това даде на Челси Конте, може да е временна приливна вълна, може и да е начало на невероятна хегемония. Един италианец обаче не може никога да се подценява. Дори и без оксфордски английски, италианецът е по-голям джентълмен от всеки англичанин. И какво друго може да очаква след като се казва Конте или накипрен, преведено на български. 

Материал на "Тема Спорт"