Антонио Конте изглежда имунизиран към нападките, които му отправя Жозе Мауриньо. В Италия знаят много добре, че това не е абсолютно вярно, но едно е ясно – италианецът вече е влязъл под кожата на Специалния. Тези, които си спомнят работата на Конте в Ювентус, със сигурност са изненадани от новопридобитите сдържаност и спокойствие на италианеца. Специалистът беше доста чувствителен, докато беше начело на старата госпожа, и често нападаше опонентите си дори когато те изглеждаха перфектно прави. 

Спомняте ли си последния сезон на Конте в Ювентус? Тогава Пеп Гуардиола заяви, че Антонио е събрал отбор, който може да спечели Шампионската лига. Италианецът по някакви необясними причини прие това за обида и започна пламенна защита на това, че клубът е похарчил много малко средства в сравнение със „70-те милиона, които са били използвани, за да се укрепи най-добрият клуб в Европа – Байерн“. И това не е единствен случай.

Конте веднъж обвини Рафа Бенитес, тогава треньор на Наполи, че „говори глупости“. Скара се с Фабио Капело, нападна предшественика на Бенитес в Наполи Валтер Мадзари. В автобиографията си настоящият мениджър на Уотфорд си спомня как двата отбора играели с еднакви системи, но Конте отново приел това зле и обвинил Мадзари в копиране. „Никога не съм говорил с него. Никога, никога, никога! Дори не се ръкуваме, не се поглеждаме. Всеки си гледа своя отбор, така е по-добре“, казва Конте след един мач между Наполи и Ювентус. 

Досега не е имало нищо подобно в Челси. Конте беше не пряк участник в този малък театър, който се разигра на тъчлинията в сблъсъка между Челси и Манчестър Ю по-рано през сезона. Мауриньо тогава упрекна италианеца в прекалена радост и се опита да удължи спора. Португалецът продължи да обяснява как липсата на европейски футбол помага на лондончани, какъв бил стилът им на игра и т.н. Но Антонио реши да не отвръща на удара, да не се включи в спора. Той вече бе спечелил битката!А това със сигурност пробожда егото на Мауриньо повече от всичко.

Мениджърът не получава допълнителни точки за добро поведение, но лесно можем да кажем, че Конте умишлено бяга от споровете и противоречията. Той нито веднъж не се обърна към реферите в първенството, нито пък обиди журналист или да влезе в каквито и да било неприятности. Нямаше призовки от Дисциплинарната комисия на ФА, нямаше забрани да стои на скамейката, никакво ритане на бутилки за вода, нито бой, нито пък дори една снимчица как крещи на четвъртия съдия.

Челси след Жозе си намери мениджър, който премахна всякакъв вид омраза, която се беше насъбрала към клуба. По подобен начин действа и Манчестър С с назначаването на Пелегрини след Манчини. Ако Антонио е направил опит да се промени, то е защото сините са уморени от въображаеми войни и са се насочили към това да бъдат образцов клуб с положителен обществен имидж.

Челси все още, разбира се, има своите моменти, а и Жозе е постоянен дразнител. Едва ли сте пропуснали подигравката на сините в тяхната официална страница за серията без загуба на Юнайтед, която „ги е изкачила в класирането от 6-о на 6-о място“. Мауриньо веднага отвърна на удара и сподели, че Челси е изключително защитен тим, а такова нещо никога не се е толерирало на „Олд Трафорд“.

Но как може това да е истина, след като лондончани имат 57 попадения през кампанията и са втори по този показател? Само Ливърпул има повече голове и Мауриньо със сигурност знае колко дразнещо е тактическата проницателност да бъде описвана като липса на приключение. Преминал е сам през това… 

Да, възпитаниците на Конте обичат да стоят в задни позиции и да хващат опонентите си на контра. Спомнете си гола на Азар срещу Уест Хем преди седмица. Но Арсенал, Ливърпул и Юнайтед също използват този прийом. Спомнете си отбора на Реал Мадрид преди няколко години, който често беше описван като най-добрия отбор на планетата, играещ на контра. И кой беше тогава треньор на „белия балет”? Ето ви и жокер – португалец, който спечели няколко трофея именно с този си похват в Испания.

Един от основните проблеми на Жозе е, че той мрази да бъде надминаван и резултатите на друг да са по-добри от неговите. А точно това се получава този сезон с Челси и Конте. Сините, завършили 10-и през миналата кампания (16-и, когато Мауриньо бе уволнен), са на върха във ВЛ с преднина от 10 точки. Борбата за титлата се превърна в шествие, а Жозе не е нищо повече от една малка точица в далечината.

Антонио задмина португалеца по всеки един параграф, от А до Я. Това обаче не трябва да злепоставя работата, която свърши Мауриньо на „Олд Трафорд“. Позицията в таблицата не казва цялата истина около начина, по който португалецът освободи клуба от „усмирителната риза“ на управлението на Ван Гаал. Той е и прав, че Челси не играе европейски футбол, което им помага страшно много. И тук идва най-голямата ирония. Това е така, защото лондончани се справиха много зле миналия сезон именно при Жозе. 

Трансформацията на Виктор Моузес е само един пример за възстановителните качества на Конте. Гари Невил веднъж бе описал Давид Луис като футболист от Playstation, но сега бразилецът изглежда прероден. Педро се превърна в това, което Челси иска да бъде, Коста разкри пълния си потенциал и т.н. Ето защо трябва да подкрепим думите на мениджъра на Бърнли Шон Дайч, който заяви, че е трудно да намерите друг освен Конте, който да спечели наградата за Мениджър на годината в Англия. 

Италианецът постигна всичко това, след като имаше 6 седмици по-малко от Мауриньо да подготви своя отбор за новия сезон заради участието на Италия на Евро 2016. И все пак има 17 точки преднина пред червените дяволи във Висшата лига. Юнайтед не са били толкова далеч след 27 изиграни кръга от 1990/91. За човек с достойнството на Мауриньо, разбира се, че това пробожда егото му като с нож.

Материал на: Guardian, превод: "Тема Спорт"