Футболното ни първенството е в зимна ваканция, но истината е, че в България тази велика игра е на автопилот още от началото на годината. Какво се случи все пак през отминаващата 2012 г.

Традиционната война между Левски и ЦСКА на практика е спряна, защото "сините" бяха трагични през пролетта,  а "червените" през есента. Светлият лъч в първенството Лудогорец направи требъл, но не успя да пробие в Европа. Проблемът с базите и юношеския футбол пък не мръдна и на сантиметър напред.

Лицето на БФС - националният отбор тръгна нагоре, но все още не е това, което феновете на "лъвовете" искат да виждат. Комисиите към футболната ни централа пък взимаха странни решения.

Истината е, че липсата на политика е главната причина да нямаме нормален футбол. В БФС не знаят какво точно правят със съдиите, с подготовката на треньорите, с школите, със стадионите, с националния отбор, с „черното тото“...

Мачовете от "А" група през тази календарна година показаха, че падението на българския клубен футбол продължава. Като цяло действителността никак не е приятна и обещаваща. Маститите и щедри бизнесмени все по-често започнаха да се отказват от "любимата си играчка" и да орязват финансите си.

Всяка година по време на "лицензирането" в БФС се сблъскват пряко с истинското финансово състояние на футболните клубове в България. Признава се и от собствениците, които постоянно повтарят, че от футбол не се печели. Голяма и основна вина за състоянието на футбола ни има и БФС. Проблемът не е само в бройката на участниците.

Проблемът е в желанието на клубните босове и тези в БФС да разчистят двора си. Не друг, а те създадоха отбори фантоми. В "А" група мъждукат пет-шест сателита, подсателита или просто приятелски настроени клубове. Порочните схеми ги знае всяко хлапе, те работят отлично, но само до Калотина.

Повечето от водещите ни клубове обаче не търсят проблемите в собствения си отбор, а навън. Така дойдоха и провалите в Европа тази година, които направо разтърсиха "Армията", "Герена", "Лаута" и "Лудогорието". ЦСКА се срина срещу Мура, Левски се изложи срещу Сараево, а Витес си поигра с Локото. Най-достойно се представи Лудогорец, но и шампионите отпаднаха рано-рано от евротурнирите, след като загубиха нелепо от Динамо Загреб.

Ах, каква поредна футболна драма. До следващата възлова и отговорна среща, в която отново ще видим познатата картинка. Левски не играе нищо, а още по-лошо е, че „сините“ треньори и шефове не си го признават. В ЦСКА пък за пореден път започнаха едни обещания, едни чудеса, а „червените“ в момента са на...четвърто място.

Иначе поздравления за това, което се направи в Разград. Този град разполага с точно такъв отбор, стадион и инфраструктура, каквито са му необходими. Лудогорец удари всички в земята през пролетта, а сега отново е лидер и близо до дублиране на титлата. Добри думи заслужават още отборите на Литекс, Черноморец и Ботев Пловдив.

Погрешно е да правим крайни изводи за състоянието на българския клубен футбол, но все пак последните две-три еврокампании за родните ни отбори донесоха отрезвяването, завръщането на логиката. Добри или лоши, хулени или възхвалявани, родните ни отбори ще продължат да пропадат в Европа, докато растат в изкуствената конкуренция на "А" група.

В България клубовете нямат ясна политика. Те не могат да кажат какъв точно футболист им трябва. Искат класни играчи, но ако може без пари. В последно време се разчита на привличане на чужденци, купуват се играчи на килограм. Търси се нещо евтино и качествено, което в 99% от случаите не се открива.

През последните години българското първенство се заля от всевъзможни анонимници от Киргистан, Азербайджан, Африка, Централна и Южна Америка. Сякаш обаче в клубовете ни царува някаква заблуда, че всички чуждестранни футболисти са като Меси и Роналдо. За да вземеш даден футболист, трябва да отидеш и да го гледаш, а не да го извикаш на проби.

Необходимо е отборите ни да имат скаути. Така се правят сериозните трансфери. Проблемът обаче не е само в мениджърите - това е техният бизнес. Нито пък в треньорите, които са в пълното си право да не искат футболисти, които нямат качества. Нещата си имат съвсем друг корен - собствениците.

На Запад босовете на футболните клубове много рядко се месят в трансферната политика. Тяхната основна задача е да намерят пари за издръжката на отборите си и по време на срещите да седнат в ложата, да запалят пура, да си сипят марково уиски, да покажат поредната си засукана любовница и веднага след края на мача да си тръгнат от стадиона, но без да дават „компетентни” мнения за футболната игра, за съдийството, за противника.

Тук в България е точно обратното. Най-запомнящото се от футболните срещите се случва след техния край, когато Батков, Борисов, Ганчев или Домусчиев си отворят устите и започнат да говорят за футбол. Уважение към всички тях, но те не са футболни капацитети, те не разбират тази игра и само се излагат, като дават оценки за нея.

Докато това продължава да се случва и докато футболните босове се месят в ръководството, менаджирането, селектирането, информирането на клубовете си, футбол в България няма да има. Най-лошото пък е, че родните ни клубове отдавна спряха да продават футболисти в елитни футболни страни като Англия, Италия или Германи. Европейските отбори все още са резервирани към нашите играчи.

През 2012 година се заговори още повече за свалянето на Боби Михайлов от управлението на БФС, а пък Христо Стоичков стана лицето на опозицията.

Футболният ни елит по-скоро трябва да извърши генерална промяна и тотална реорганизация на този спорт, най-вече по отношение на тв правата, рекламата и всички останали дейности, свързани с маркетинга. От футбол може да се печели, стига имиджът му да бъде изчистен, за да стане продаваем. У нас няма кой да изчисти стоката, да я опакова добре и продаде.

През тази година футболните ни "лъвове" тръгнаха видимо нагоре, определено показаха качествени игри и успяха до известна степен да ни зарадват. БФС назначи Любо Пенев за селекционер и това беше отличен ход, който донесе нужните резултати. България все още е в играта за световните финали в Бразилия, но трябва да се признае, че на този етап "големите" могат да ни служат само като учебник по футбол.

"Лъвовете" изиграха през годината страхотни мачове срещу Холандия, Италия, Чехия и Дания, но истината е, че представляват тим, който е лесноразгадаем, разчита само на няколко ключови фигури, няма въображение в играта, да не говорим за ефективност. Срещу такива отбори се играе много лесно. Всъщност липсва идея и стратегия какво, как и кога ще се прави. Докато това не се случи, "лъвовете" ще продължат да се лутат.

С приказки и голи обещания се видя, че не става, тъй като вече да сме световни шампиони. Делата трябва да започнат веднага, иначе ще продължаваме да гледаме европейски и световни футболни финали по телевизията, а клубните ни отбори да се излагат в Европа.

Георги Пешев, Gol.bg