Гриша Ганчев си създаде не един враг покрай ЦСКА, но не можеше да се оплаче от едно - публиката на "Армията". Тя го прие като месия и му даде не веднъж твърда подкрепа.

Разбира се, значение имаха изяви на идолите Любо Пенев, Димитър Якимов, Стойчо Младенов, които по различни начини показаха симпатиите си към боса на "Литекс комерс".

Но меденият месец приключи. И то заради авантюрата на Гриша Ганчев с волейболния Левски. Страхотна марка в българския спорт, която заслужава уважение и помощ.

Както и Владо Николов, наел се да съживява изоставения дори от собствената си публика отбор на "сините". Тук спор няма. Но за феновете вечното дерби има ясно очертана граница. Или си от нас, или против нас.

Затова "Армията" скочи твърдо против заиграванията на Гриша Ганчев с "Левски", независимо колко е благородна идеята и за кой спорт става въпрос.

Още повече, на червените най-голяма радост последните години им носеше волейболът - титли, участие в Шампионска лига, победи над световни грандове. И не без значение - колкото има Левски от помощ, толкова и волейболният ЦСКА.

Като истински Дон Кихот Сашо Попов продава карти, бири, събира спонсори, само и само да оцелее тънещият в мизерия бивш носител на КЕШ. Логично е всеки фен на ЦСКА да си зададе въпроса - защо на тях, а не на нашите момчета?

Защо на Левски, а не на треньора, участвал в над 100 вечни дербита като състезател и като треньор. Защо точно сега, преди решаващия неделен мач, който ще реши последния участник в плейофите.

Гриша Ганчев нима не помни протеста пред парламента? Нали уж там бяха рамо до рамо волейболисти, футболисти, борци, хокеисти, всички спортисти на най-успелия български спортен клуб. Нямат ли вече значение тези 23 олимпийски титли?!

Всички тези въпроси се коментират от дни по форуми и на събирания. Мненията в червено са еднозначни (виж долу). На феновете им остана едно вечно дерби - това във волейбола. И сякаш някой иска да го превърне в шоу или в личен бизнес.

Да, няма лошо волейболисти на Левски да раздават билети за своите срещи по бензиностанции, но не и когато те са собственост на благодетеля на ЦСКА.

Просто се прекрачва границата, която е свещена за феновете и от двата лагера. Остана им само тя и няма да бъде простено на никой, който се опита да я заличи. Било то и човек, чието име е ехтяло на един от двата стадиона.

Материал на "7 дни спорт"