Дали е умишлено или неусетно, вече е ясно, че Синята България сложи печат на отбора, който игра онзи ден срещу Левски като необходимия вечен съперник, без който футболът няма как да бъде същият. Клубът, който по търговски регистър се изписва ЦСКА-София емоционално и спортно-състезателно не се различава по дружеството, което миналата година бе обявено в несъстоятелност, освен с минимални изключения, които стават все по-бледи.

Оставете законите, морални или юридически. Запалянковците на Левски бяха тези, от които зависеше дали това ЦСКА ще бъде във футболния живот заместител на онова ЦСКА. Ако не е захар, ще е изкуствен подсладител, но привържениците на сините ясно показват, че не обичат чисто кафе. Червеният съперник им е необходим и като пряк противник няколко пъти в годината и като ежеседмичен дразнител. Всеки уикенд сините с голямо пренебрежение се отнасят към това, което прави Лудогорец и продължават да се вълнуват много повече от това „как завърши чорбата”. 

Сега те се настройваха цяла седмица като за вечно дерби, в деня на мача имаше шествия, шеги, закачки и като масовост показаха, че отборът, наричан с какви ли не подигравателни нарицателни е този, от който те имат нужда 2, 3 или 4 пъти на сезон и това е точно този, с който играха и който победиха с 2:1. Привържениците на Левски отидоха на мач с дерби нагласа, държаха се на стадиона като на дерби - така, както винаги са се държали срещу ЦСКА и след двубоя се подиграваха с червените си приятели, колеги и съседи както са го правили винаги до този момент.

И както ще го направят още два пъти до края на първенството. От тук през следващите няколко години винаги ще има подигравки за начина на преобразуване на този отбор, години наред сектор Б ще запълва синия фолклор със събитията от лятото на миналата година, когато се извършваха фирмени трансформации, преливания, сливания, обединения и прекръствания. Но в един момент и това ще се изтърка, ще омръзне и ще остане чисто спортната омраза към съперника, който винаги ще има минимум десетина хиляди поддръжници в прекия мач. 

А да не говорим, че ако не се бе паднал така наречения дълъг уикенд и хората не се бяха разотишли на кратка почивка, и ако в последния кръг двата тима бяха победили, мачът на „Васил Левски” щеше да събере още публика. Над двайсет хиляди на фона на почти празните стадиони всяка седмица – е, какво е това, ако не добре познатото ни вечно дерби Левски – ЦСКА?! 

Вижте как се изказват от „Герена” - Даниел Боримиров говори за край на лоша серия, треньори и футболисти с половин уста си говорят за ЦСКА като за стария автентичен съперник, Ники Митов пък казва „ама те не са много ЦСКА”. Той много добре знае, че няма малко или много бременна жена. А и както вече споменахме, най-тежкия печат бе ударен от привържениците на Левски. „Бий чорбата по главата” не се пее нито на Литекс, нито на Чавдар Етрополе, нито на който и да е друг отбор от територията на България. Така наречената „чорба”, това е ЦСКА и нищо друго - тирета, запетайки и кавички са само за спазване на нормативните документи. 

Толкова за нагласите относно дали това е вечно дерби. Ако искате го наричайте Новото дерби. Но това е дербито. Гледката в събота следобед сложи и край на опасенията, че видите ли, софийската публика постепенно ще стане от Лудогорец, защото отборът от Разград е силен и играе лъскави международни мачове. Децата от столицата щели да се прехласнат по Моци и Марселиньо. Няма как да стане! От понеделник хлапаците ще знаят много повече за Яблонски и Николай Кръстев, както и за Арсенио Нунеш и Недялков.

Както е казал класикът обаче – животът продължава. От днес двата тима имат важна задача – да запазят ентусиазма на огромната си фенска маса и да се стараят да привличат максимален брой привърженици всяка седмица. Да, в прекия мач нито един от двата отбора не показа футбол на високо ниво. Левски игра предимно на мускули и се възползва от ефекта от смяна на треньора. ЦСКА показа своето стилче на игра, което обаче не бе достатъчно да компенсира недостига от спортна злоба. Като че ли има някаква закономерност, която е част от спецификата на вечната вражда – силният никога не допуска другия да бъде доубит, затова дербито е вечно. През годините имаме не един и два случая, в които някой от двата тима възкръсва именно след прекия сблъсък. 

А присъдата на Синята България, че това е мачът, който ги вълнува най-много и който ще продължават да коментират, е окончателна и без право на обжалване. По социални мрежи и форуми, по градинки и кафенета съботният мач се коментира точно така, както се е коментирал винаги.

Материал на Желю Станков, "Тема Спорт"