Още по темата

 

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Материалите ви ще бъдат публикувани в сайта, като авторските права остават в полза на Gol.bg.

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. С най-добрите и талантливи от вас ще изготвим и специални блиц-интервюта.

Днес публикуваме нов материал на Александър Линдарев. Той отново пише за любовта си към ЦСКА.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

 

Ще ви разкажа нещо...

Всеки човек, който ме познава, знае че още от невръстна детска възраст...аз съм болен на тема ЦСКА. Още от 8-9 годишен...аз си носех шалчето, което си купих с парите от една сурва и бях супер щастлив. Клубът беше в ръцете на Илия Павлов, а ние направихме дубъл.

В Европа победихме Сервет, след страхотен гол на Вальо Станчев, който се възползва от центриране на Румен Христов отдясно. Последваха години на кризи, преобразувания, възходи и падения...но никога, НИКОГА не съм се отказал от ЦСКА!

Сестра ми знае как съм си удрял главата в стената при 5-те гола на Бербатов и 8:0 срещу Конструкторул. Баща ми и майка ми знаят, как съм скачал и плакал от кеф при победи над Левски и как съм се затварял в себе си при загуби. 

В Европа взехме скалповете на Шахтьор Донецк, на Леверкузен, на Динамо Москва, а имаше и велики мачове, като тези с Блекбърн, Тулуза и Ливърпул...в които за съжаление не успяхме да продължим, но тези мачове засилиха любовта ми неимоверно. Както се казва в легендата от Птиците умират сами...„Най-хубавото се добива само с цената на голяма болка...” и още...„Само онзи, който се е подхлъзнал и паднал, познава неравностите на пътя”.

И така. Дойдоха годините на Лупи и Титан, в които започнаха проблемите. Лицензи, заплати, мениджъри, разруха... Привържениците на ЦСКА изживяваха всичко, преглъщаха всичко и продължаваха напред, но дойде момент, в който дори аз, като непоправим оптимист и обичащ клуба до лудост...просто загубих вяра, че нещата някога ще тръгнат в правилна посока. Загубих мотивацията си, но никога любовта си! ЦСКА пък загуби своя имидж в Европа и нямаше как да бъде осъществен, дори един нормален трансфер.

Сърцето ми кървеше, а клубът агонизираше постоянно и дойде моментът с изхвърлянето ни във В група. Дойде и Гриша Ганчев!  Тоталната доминация в третия ешелон + спечелената Купа на България, дадоха огромен импулс на червените сърца и вярата, че отново ще бъдем онзи клуб, който всички искаме и познаваме...се върна с пълна сила! Вече сме здраво стъпил отбор, на който обаче предстои още много работа. 

Не се съмнявам, че докато ръководството върши съвестно своите задължения по базите и стадиона...междувременно ще добавим и някой трофей в музея! Не забравяйте до къде стигнахме и в какво се превърнахме. Не го забравяйте и не бързайте да плюете...

ЦСКА ще пребъде!

Александър Линдарев, специално за Gol.bg