Когато в края на 90-те Рамон Родригес Вердехо, днес по-познат като Мончи, свали ръкавиците си след десетилетие като резервен вратар на Севиля, изглеждаше, че най-славният му спомен ще остане времето, през което беше най-добрият приятел и съотборник на Диего Марадона в клуба. 

В сряда вечерта на терена на "Санкт Якоб Парк" той остана без думи след третата поредна победа в Лига Европа. Единствените думи, които успя да намери, бяха от химна на Севиля, така че той ги изпя заедно със 7-те хиляди фенове зад вратата. Севиля спечели голямата сребърна ваза 5 пъти и всеки път архитектът на победата бе 47-годишният спортен директор. Огромен е приносът и на Унай Емери, със сигурност един от най-подценяваните треньори в европейския футбол. Но Мончи бе тук и през 2006 г., когато Хуанде Рамос седеше на треньорската скамейка. Именно той е златната нишка, която минава през това десетилетие на невероятни успехи. 

"Аз бях последната маймуна - най-маловажният член на състава. Играех само защото беше мач от първия кръг за купата - можете да видите отзад, че няма почти никой на стадиона - казва Мончи, докато държи снимка, на която той е редом до Марадона в един от редките си мачове като титуляр. - По онова време Диего беше с 30% от възможностите си, но и така си оставаше изумителен". Двамата си остават добри приятели и Мончи още носи часовника "Картие", който Марадона му купил, след като веднъж, седнал до него в съблекалнята, забелязал колко фалшив е неговият "Ролекс". "Хората го смятат за велик индивидуалист, но по този начин забравят колко държеше той на отбора - казва Мончи. - Той винаги беше първият, който скачаше и се бореше за премиите ни, макар че за него парите сами по себе си вероятно не означаваха нищо. Като футболист той беше с оценка 20 по десетобалната система, а като човек беше 10 от 10". 

Най-великият футболист в света бе в Севиля за един сезон през 1992 г. Днес той е само колоритна вметка в клубната история. Защото ако продължи сегашната серия от трофеи, те ще искат да вдигнат статуя на Мончи. При победа над Барселона в неделя на финала за Купата на краля те ще станат 10 за 10 години. "Помня първия ден, в който той дойде в клуба - продължава Мончи, поглеждайки отново онази снимка с него и Марадона. - Всички бяхме в трапезарията на хотела и вътре влезе Диего, а ние всички си помислихме едно и също нещо - той идва да играе с мен! Той ще бъде в моя отбор!" Сега обаче всички играчи са доволни, че имат до себе си Мончи.

Изчислено е, че печалбата за последните 10 години възлиза на €200 милиона

В сряда в Базел Алберто Морено бе направен за смях от Мариано. Това бе защитникът, който те продадоха за 12 милиона паунда, надигран от другия, който те купиха за 5 милиона паунда. Морено плачеше, когато си тръгна от отбора, за който играеше от 10-годишна възраст. И тук се крие друг от секретите на Севиля. Той станаха отборът, в който футболистите искат да дойдат и след това не искат да напускат. "Гжегож Криховяк се появява тук и си казваш: "Леле, това е първият полски футболист в историята на клуба, как ли ще се справи?" А само след 2 дни той вече си е купил къща тук и е по-голям "севиляно" от всеки друг от Севиля. Това, което никога не е било проблем за клуба, е да се налага дълго да убеждава новите играчи да дойдат в Севиля. Защото в отбора има една топлота и сърдечност, която до голяма степен е свързана именно с Мончи. "Когато влязох в съблекалнята след полуфиналния ни реванш, нашият централен защитник Рами ме прегърна и каза: "Не зная каква е тайната на този клуб, но никога не съм играл на финал в живота 
си, а тази година играя на цели три". А като си помислиш, този тип е играл за Лил, за Милан, за Валенсия. Явно ние правим нещо точно както трябва!"

Дори онези, които идват, а после напускат, никога не си тръгват напълно. Мончи остава близък приятел с Иван Ракитич и е кръстник на неговата дъщеря. "След полуфинала получих поздравления от него и от Стефан Мбия, Карлос Бака, Ракитич, Андреас Хинкел, Драгутинович и Денис Суарес - споделя Мончи. - Това говори красноречиво. Бака се върна от Милан този сезон, за да гледа мач от Шампионската лига, отиде на мача с автобуса на отбора от хотела и влезе чак в съблекалнята. Когато гледате снимки на играч, който напуска Севиля, те са обикновено до президента, а наоколо са трофеите, които са спечелили. И това е важно. Вижте, когато чета в пресата как Барселона и Манчестър Сити искат Кевин Гамейро, аз не мога да заспя през нощта, защото това създава проблем, но после си казвам: е, ако Барселона или Сити, или Челси плати колкото трябва да се плати за него, ние ще трябва да си намерим друг като него. И Мончи прави точно това. Той ще продължи да го прави, ако Гамейро си тръгне през лятото и ако Криховяк напусне заедно с нег
о. Той ще продължи да прави пари за Севиля на трансферния пазар, макар че, докато издишаше цигарен дим през гъстата си брада от срещата ни миналата седмица, която той обръсна специално за финала, Мончи отсече: "Попитайте всеки фен какво предпочита - да завършваме трети или да печелим трофей, и ще видите че няма никакво колебание. Когато печелиш купи, това има силен икономически ефект, защото когато печелиш трофеи, тогава струваш по-скъпо. Победите в Лига Европа ни носят толкова много, но и ние дадохме много на Лига Европа. Не искам да се изхвърлям, но със сериозното си отношение ние направихме този турнир престижен... Той бе бедният роднина на Европа, но ние практически загърбихме нашата лига, за да се класираме на финала. Обикновеният фен на Севиля оценява факта, че ние ръководим добре клуба във финансов аспект, но никой няма да отиде на стадиона с плакат, на който пише: "Колко прекрасни са финансовите ни резултати!". Защото всичко опира до славата от победата".

Така беше и в сряда. Малко са клубовете, които като Севиля са печелили толкова много трофеи през последните 10 години, като толкова много от тях се дължат на Мончи.

Пит Дженсън
Превод на вестник "7 дни спорт"