Марко Симончели – звездата, която угасна без време

Едва ли има човек, който е видял случилото се на “Сепанг” и е останал равнодушен към разигралата се трагедия, която отне живота на един от най-обещаващите и талантливи пилоти в шампионата на Мото ГП – Марко Симончели.

На 23 октомври, в 16.56 ч. местно време, италианецът издъхна на малайзийското трасе, вследствие от раните от зверската катастрофа и остави покрусени милиони фенове на бързите скорости.

Марко Симончели се появи в Мото ГП, точно в този момент, в който шампионата имаше най-голяма нужда от него, тъй като двуполюсният модел около заводските тимове на “Ямаха” и “Хонда” обезличи до голяма степен надпреварата и редуцира интригата.

Симончели бе непримирим, в определени ситуации дори безразсъден, но за сметка на това пък безкрайно амбициран и всеотдаен и въпреки че дразнеше на моменти някои от пилотите в падока всички го уважаваха и признаваха неговия талант.

Марко се врича на моторните спортове още деветгодишен, когато за първи път участва в италианския шампионат по минимотоциклетизъм, а три години по-късно вече е и шампион.

През август 2002 година Симончели преминава в тима на “Матерони Рейсинг” при 125 кубиковите машини и със своята “Априля”записва първото си участие в Гран При, на пистата край Бърно, завършвайки 27-ми.

През 2003 година Марко вече е с неизменния си номер 58 и успява да спечели точки в шест състезания, като най-доброто му постижение е четвъртото място във Валенсия.

През 2004 година, вече като пилот на “WWR” Симончели печели и първата си победа, като това се случва на “Херес”, а интересно е да се отбележи, че три обиколки преди края Марко е втори, но се възползва по най-добрия начин от пилотска грешка на ... Кейси Стоунър и стъпва на най-високо стъпало на почетната стълбичка.

През 2006 година къдрокосият италианец прави следващата стъпка в своето развитие и преминава в по-горния клас – до 250 куб.см., в екипа на “Метис Джилера”, като за малко не е обявен за “новобранец на годината”.

“Сепанг” – тази ултрамодерна писта край Куала Лумпур на три пъти пресича житейския път на Симончели, последният от които е фатален.

Именно на “Сепанг” на 19 октомври 2008 година Марко Симончели успява да завърши трети в надпреварата за Голямата награда на Малайзия и да си осигури предсрочно първата си титла при четвъртлитровите мотоциклети.

Две години по-късно, по време на предсезонната си подготовка, преди дебюта си в кралския клас, отново на “Сепанг”, Симончели претърпява две катастрофи, като при втората дори счупва шлема си, но остава невредим.

Третият път... третият път вече е печално известен и той се оказа наистина фатален за младежа от Католика. При влизане в 11-ия завой, още на втората обиколка от надпреварата, Симочели губи контрол върху своята “Хонда” и пада на пътя на връхлитащите и нищо не подозиращи Колин Едуардс и Валентино Роси.

Сблъсъкът е жесток, а 45 минути след инцидента Марко издъхва, въпреки усилията на лекарския екип, който прави всичко възможно да реанимира италианеца.

Така едва на 24 години Марко Симончели си отиде от този свят, но дирята, която остави след себе си ще напомня дълго за непримиримото къдрокосо момче от скромния тим на “Хонда Гресини”, който дръзна да промени статуквото и да премери сили със заводските колоси на “Хонда” и “Ямаха”.

Марко Симончели – ( 20.01.1987 – 23.10.2011)