свързани статии

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме новата ни рубрика "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Материалите ви ще бъдат публикувани в сайта, като авторските права остават в полза на Gol.bg.

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. С най-добрите и талантливи от вас ще изготвим и специални блиц-интервюта.

Публикуваме нова статия на Атанас Янев, която този път е за звездата ни в тениса Григор Димитров. Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

 

Григор Димитров победи Давид Гофен с лекота и за първи път се класира на ½ на Australian Open. Това е втори полуфинал за българина в турнирите от Големия Шлем, след като той достигна до тази фаза и на Уимбълдън 2014, където загуби от Новак Джокович.

Това бе повод в социалните мрежи, а и в информационния поток на родните ни медии да завалят мечтателни сентенции, одобрителни възгласи и патриотични лозунги в стил „Айде, Гришо!“ Хора, които до онзи ден го псуваха, днес го аплодираха и се гордееха с него. Това е българското проклятие – тук пътят от „Осанна“ до „Разпни го“ е много кратък. Известните и успели в различни сфери наши сънародници го знаят особено добре.

Няма да забравя как мнозина, а сред тях и почти всички български журналисти се бяха обърнали срещу Григор Димитров малко преди началото на Олимпиадата в Рио. В първия си и последен мач там той падна от Марин Чилич и критиките вече бяха унищожителни. Неслучайно след мача нашата първа ракета дори подмина чакащите го български журналисти.

Тогава, още преди да започнат Олимпийските игри, написах текст в подкрепа на Григор, озаглавен „Григор Димитров, Робърт Фрост и пътищата“, защото ми омръзна да мълча сред екзалтираното презрение на онези, които сега се надпреварват да викат в полза нашия тенисист и да ни обясняват откъде изгрява слънцето.  В статията нарекох хасковлията „…мислещо и разумно момче“.  

И още: „Според мен Гришо е направил като лирическия герой от стихотворението на Фрост –  още в началото е избрал по-запустелия, по-затревения път.  Път, в който си анонимен и трябва да си намериш място под слънцето, с ясното съзнание, че да стоиш под сянката на големите събития и личности е неприемливо. Път, който изисква работа и предполага достойнство. Път, в който трябва да се бориш с плевелите на собствените си страхове и очакванията на близките ти хора, всички, които те подкрепят и цяла една национална общност. Път, който в действителност не е лек за плещите на един младеж.

В подобен път самопознанието те преследва. Ти си изправен пред изпитанието да очертаеш собствената си представа за самия теб, да си направиш самооценка – начинание, в което мнозина се провалят сред треволяците. Моето мнение е, че Гришо не се е провалил, но има още какво да си изяснява. Той трябва да води спокоен  и откровен диалог с вътрешното си „Аз“, без значение какво пишат или казват за него, за да може да се възприема винаги такъв, какъвто е и да се самоусъвършенства. Защото само и единствено това е от значение – ако знаеш и къде отиваш, не е важно какво пишат или казват за теб.“

Днес Григор е по-откровен от всякога и ни споделя повече неща. След една от победите си в Мелбърн, запитан от журналист дали отношенията с жените го разсейват, той каза: „Винаги се опитвам да държа подобни неща извън корта. Мисля, че когато бях по-млад, имах проблеми да разграничавам любовта в личния живот от тази към тениса. Имаше период, в който не бях сигурен как да се справям с двете неща едновременно. Но човек се учи. Не искам да кажа, че съм се поучил от грешките си, но вече се познавам малко по-добре. Мисля, че това ми помага.“

Григор премина през много трудности в своята кариера и особено през изминалата година. Той ни доказа, че падането е просто нов начин да се подготвиш за летене. Доказа ни, че е лесно да си щастлив, трудно е да не си нещастен. Доказа ни, че наистина вече се познава малко по-добре. Доказа ни, че може да си на дъното, но пак да гледаш към звездите. И най-вече доказа всичко това на себе си.

Няма значение дали Григор ще отпадне на полуфинала или ще вземе трофея, какво ще направи на следващия турнир и ще намери ли място отново в топ 10 – самата борба, самоусъвършенстването, растежа, смелостта да погледнеш истината в очите, значат повече от всичко друго. Защото крайната цел е извървяният път. И защото Гришо победи най-сериозния си противник, а именно себе си. Затова може да победи всеки.

Той е посланик на идеята никога да не се предаваме, колкото и да е висока цената, която трябва да платим за това. Както написа моята скромна натура в стихотворението си „Победа“:

Щом грешките на себе си простиш
и светлина сред мрака си откриеш,
спомни си – няма как да не платиш
преди с победата да се сдобиеш.

Петък, 10.30 часа българско време, Eurosport. Всички пред екраните. Григор не изгуби вяра в себе си и в нас, нека ние не губим вяра в него. Никога.

 
Атанас Янев, специално за Gol.bg