Още по темата

 

Уважаеми читатели на Gol.bg, започваме да ви представяме новата ни рубрика "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Материалите ви ще бъдат публикувани в сайта, като авторските права остават в полза на Gol.bg.

Сета е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. С най-добрите и талантливи от вас ще изготвим и специални блиц-интервюта.

Днес публикуваме материал на Петър Славейков за страхотната победа на България над Холандия.

Изпращайте и вашите материали на info@gol.bg.

Бе вечер 25 от календара за месец март, 2017 лето. Ден за световни квалификации по европейските терени. Ден, в който българските фенове на футбола бяха някак отегчени. Все едно нищо нямаше да се случва по българските футболни терени. А то щеше да се случи и да донесе толкова голяма радост, че всички да се чудят, как е възможно това. Бе нещо, което дори и най-големият оптимист не бе си представял. А най-големият песимист би се заврял в някоя дупка и не би искал да се показва пред света, защото би го било срам от изказванията му. България игра срещу Холандия, в своят пети мач от първа група в зона Европа и според мнозина, само чудо нямаше да доведе до загуба на „лъвовете“ в този двубой.

На стадион „Васил Левски“  имаше малко над 12 000 зрители и те бяха дошли да видят по-скоро Ариен Робен, отколкото да гледат играта на нашите.Не можеш да ги виниш. Ако започнем през цените на билетите за сектори „А“ и „В“, които бяха с цени съответно 40 лв и 30 лв и минем през игрите на българските футболисти през последните години, то и тези запалянковци бяха прекалено много. Да не говорим какви саркастични шегички се лееха в медиите и социалните мрежи за двубоят на националите. Ще спомена само, че един господин в едно телевизионно шоу, нарече предстоящият мач „ботаническото“ дерби.

Щяли да играят „Дърветата“- визирайки националният отбор на България - срещу „Лалетата“. От една страна е смешно и хуморът му е добър, но пък от друга е някак си прекалено обидно да неречеш футболистите представляващи страната ти дървета. Колкото и слабо да са играли тези момчета през последните години и колкото й критики да са се изсипали по техен адрес, те се връшат и играят за нациолният си отбор и дават всичко, на което са способни, за да го представят най-добре. Че нямаме поколението направило ни толкова щастливи 94 година, нямаме го. Че нямаме Бербатов, Стилян и Мартин в момента, нямаме ги.

Нямаме рязко открояваща се звезда в отбора, която да играе за голям европейски гранд, но пък това е шансът да се създаде един колектив. Колектив, в който всеки помага на този до него, момчета вслушващи се в съветите на треньорите и изпълняващи тактическите оказания. Здрава тактическа дисциплина, много тичане и себераздаването са най-силните козове, когато нямаш подобен тип играчи. Разбира се, желанието да покажеш най-доброто от себе си и вярата, че можеш да се справиш в тежките ситуации, също играят съществена роля. И всичко това го видяхме снощи за първи път от времето, когато Любо Пенев водеше националите.  

Желание, себераздаване и взаимопомощ бяха снощи на лице и крайният резултат го показва. Това 2:0 бе плод на добрата работа в отделните линии, най-вече в защитната, която не си спомням да съм я виждал толкова стабилна, откакто там играеха Александър Тунчев и Валентин Илиев, в най-добрите им години. Това рефлектира и върху хуленият и усмиван Ники Михайлов, който изигра един безгрешен двубой и умело направляваше съотборниците си пред него.Бе уверен при високите топки и излизаше да ги лови с голяма доза спокойствие, а знаем че точно там му бе ахилесовата пета през годините. 
Но за да се сформира един такъв колектив, неминуемо трябва да се отдаде заслуженото на селекционера на отбора и неговия щаб.

Петър Хубчев е треньор с не толкова сериозна визитка, но човек направил Берое в България един от грандовете в последните години, особено имайки предвид ситуацията около ЦСКА и многото проблеми в ръководството на Левски. Откакто напусна клуба, Берое се намират на позиция извън първата шестица и не показват добрите игри, които показваха докато бяха под неговото ръководство. Хубчев е известен с неговият прагматичен стил на игра и  много добри тактически познания. Ако можем да го сравняваме с някой мениджър в момента, то това би бил Антонио Конте. Всяка ниша от тактическият план е преповторена и потретена на неговите играчи и те могат да рецитират дори на сън, какво трябва да свършат на терена, за да спазят тактическите оказания.

А това, в отбор без гениални футболисти, можещи да ти решат мача, е от изключителна важност. Естествено не във всеки мач ще успява да се печели с подобна тактика, но пък е достатъчно да се бие в по-голямата част от двубоите. За националният отбор е важно да  придобие облик, който да показва на съперниците, че това е състав, с който трябва да се съобразяват и че грешките им ще бъдат наказвани. А снощи именно това се получи. Спас Делев оставен сам зад защитата не пропусна да накаже аристократичните лалета, които явно нямаха много информация за дребничкият нападател от село Ключ. Футболист с добра визитка, играл в ЦСКА, в Лас Палмас, в Берое, а сега в Шчешин в Полша.

Бе зачеркнат от националният отбор, но след идването на Хубчев бе реабилитиран и му бе дадено титулярно място. Той се отплати на националния селекционер по най-добрият начин. Вкара два гола, като вторият бе истинска наслада за окото, непрестанно тичане и пресиране, много жар и емоция, можехме да видим от Делев. Той подсказа още срещу Беларус, че е много надъхан и иска да помогне на България, като за мен в онзи мач през ноември, бе играчът на мача. Не трябва да се забравя, че двамата работеха заедно в Берое и Хубчев е запознат отлично с качествата на бързака. 

Другото, което трябва да му признаем на Петър Хубчев е доброто разузнаване, което бе направил и изборът му на титулярна единайсеторка. Аз лично бях изненадан от оставянето на Ивайло Чочев на резервната скамейка, за сметка на Симеон Славчев и започването на Александър Тонев на левият фланг. Това, което бе притеснително е ролята на звездата на Холандия, Ариен Робен, който както обикновенно играеше по десният фланг на нападението. А Тонев, никога не се е славил с добрата си игра в отбрана и с огромно желание да се прибира и да помага на своите съотборници от дефанса. Обаче снощи бе различно. Тонев тичаше и се прибираше винаги , за да подкрепя Занев в спирането на гологлавият бързак.

Отлично свършена работа в обезличаването на Робен и неутрализирането на най-голямата заплаха за нашата врата. А Симеон Славчев бе като абсолютна стена пред двамата ни централни защитници и в комбинация с Георги Костадинов, не дадоха никакви шансове на Дави Клаасен и на влезлият на почивката Уесли Снайдер да владеят топката и да я разпределят към техните крила. Биеха много бързо за първа топка и дишаха във врата на своите именити съперници във всеки момент от мача и по всяка точка на терена. Това със сигурност можем да го отдадем на Хубчев, чийто тактически план бе брилянтен и бе изпълнен на 100 % от неговите футболисти. 

И последното нещо, което трябва да кажем за селекционерът ни и да го похвалим, са изказванията му след мача.Въпреки голямата победа и добрата игра, Хубчев остава здраво стъпил на земята и предупреди, че това е просто един мач. За да имаме успехи, такива игри трябва да се превърнат в тендеция, а не в еднократно избухване. Смирение и упорита работа са ключовете към бъдещи триумфи и това явно е предадено на всички в съблекалнята. Нямаше гръмки изказвания от никого, а всички се обединиха около мнението, че колективът е спечелил двубоят и всички заедно ръка за ръка са си свършили добре работата.

Надявам се, наистина, всички да мислят по този начин, а не е било само заучено изказване за пред камерите и да не започнат в следващият двубой с по-непретенциозен съперник да играят като звезди и да подценяват съперника. Това е типична нашенска черта и много често ни изиграва лоша шега, като започнем  да мислим по този начин . Примери за това бол в историята на българският футбол. Ще спомена само последният- равенството с Малта като домакин....

Но въпреки всички позитиви, които изредих, трябва да сме наясно, че  няма да успяваме да бием сериозни отбори всеки път, само заради добрата тактика и многото мотивация. Големите футболни нации имат количество футболисти, които сами могат да решават такива мачове, колкото и добре построен да стои противникът им. Гениалните решения и нестандартни изпълнения можещи да бъдат продуцирани от такъв тип играчи, не могат да бъдат научени на тренировка. Ще има и загуби, но трябва да се извлича позитивното от тях и играчите да се учат. Трябва да се пази добрата обстановка в съблекалнята и всички да разбират каузата, за която се борят. Трябва да се работи и върху преливането от защита в нападение.

Това куцаше в събота и съм сигурен, че и Хубчев го е видял. Малко мудно и бавно на моменти се раздаваше топката и остротата на много атаки се убиваше още в началната й фаза. Това можем да го отдадем на малкото време за сработка, както й на индивидуалната класа на състезателите ни. Все пак това не бе фатално за крайният резултат, но някой път може и да се окаже и няма сме толкова добре настроени към нашите национали след края на двубоя. Но като за начало на годината и първи мач, момчета показаха една добра игра, едно израстване и развитие в сравнение с последният ни мач срещу Беларус. И това е стъпка в правилната посока и много важно за посоката на развитие на националният отбор. В крайна сметка „Дърветата“ биха „Лалетата“ и това  поне за малко ще накара критиците и песимистита да замлъкнат, и да се скрият в малките им дупчици, като спрат да словоблудстват спрямо Националния отбор на България по футбол.  

Петър Славейков, специално за Gol.bg