Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Материалите ви ще бъдат публикувани в сайта, като авторските права остават в полза на Gol.bg.

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. С най-добрите и талантливи от вас ще изготвим и специални блиц-интервюта.

Днес публикуваме материала на Тодор Тодоров, който се спира върху легендата на Ювентус, Лацио и Чехия - Павел Недвед.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

Когато става въпрос за даден велик футболист разбирането ни за футболната игра не се свежда само до цифри, голове и суми. То е нещо повече. Емоционално светоусещане, гордост, чувство за принадлежност и благодарност, че ние (обикновените фенове, но с чувство за честолюбие) имаме удоволствието да наблюдаваме конкретни изяви. Безспорен авторитет, който напълно удовлетворява не само меката статистика, но и критериите на футболните запаляковци по света е Павел Недвед. Чешката футболна аномалия (в най-добрия възможен смисъл) придоби световнопризнати измерения на еталон за футболно качество и професионализъм. 

Павел Недвед е роден 30 август 1972 година в Хеб, Чехия където съвсем логично започва и походът му към футболния връх. Въпреки че неговите родители го окуражават да се занимава със счетодовство той избира футболът.  Започва да тренира от 5 годишен в родния си град, а през 1991 г. подписва професионален договор с Дукла Прага когато е едва 19 годишен, а само след 1 година и 19 изиграни мача той преминава в Спарта (Прага).

Както и самият той е признавал, рухването на политическата система оказва огромно влияние върху последващите събития в неговата кариера. Преди ноември 1989 и падането на Берлинската стена един практически трансфер отвъд  ,,желязната завеса‘‘ е бил почти невъзможен. Изисканията за играч да осъществи трансфер в Западна Европа са били той да е над 32 години с определен брой мачове за националния отбор, което само по себе си ограничава таланта. Друг интересен факт от неговият живот е и участието му в мирни демонстрации веднага след смяната на режима, които той описва като ,,борба за свобода‘‘, които също засвидетелстват неговият силен характер, чувство за отговорност и принципност.

Периодът на чеха в Спарта дори още по-продуктивен успявайки да вкара 23 пъти в 97 мача. В началото на 90-те отборът му доминира, а той се подвизава като халф. Още тогава започва да загатва за нещо изключително. Неуморното му себераздаване, бързина и острота, способността му да чете играта както и умението да подава и реализира практически еднакво добре и с двата крака го превръщат в част от талантливия чешки отбор на Евро 96‘, а две години по-рано срещу Ираландия е и неговият официален дебют.

Всъщност кампанията за чехите е почти перфектна достигайки финала с небезизвестните Патрик Бергер, Каръл Поборски и Владимир Шмицер. Голът на Недвед срещу Италия приковава още повече вниманието на Калчото към неговите качества както и скаутите на ПСВ Айндховен. В бляскавата си кариера с националната фланелка успява да реализира 18 попадения в 91 срещи. 

По мое скромно мнение Недвед играеше за народа, като представител на тълпата играещ за величественото ехо на гласа на тълпата. Без претенции на коя позиция ще защитава цветовете на отбора си, себераздаването, борбата, колективния дух и скромността на личността изграждаха имиджа не само на големия чешки национален отбор, но и на италианските гиганти Ювентус и Лацио. Дали ще избере индивидуален пробив или перфектен пас през цялата широчина на терена публиката знаеше, че те вече са късметлии да го гледат.

Чехът се оказа повече от всичко: повече коса и повече футбол! Това бе само началото на неговия поход в Сериа А, началото на голямото партньорство със Салас, Неста, Станкович, Давидс, Буфон,Дел Пиеро, Златан.... Това бе само началото към европейските походи, трофеи и несбъдната мечта да играе със Скоулс... Това е само началото на един напълно завършен кавалер на една Стара Дама, която е предопределена да печели и прославя.

Тодор Тодоров, специално за Gol.bg