Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

Още по темата

 


В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Материалите ви ще бъдат публикувани в сайта, като авторските права остават в полза на Gol.bg.

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. С най-добрите и талантливи от вас ще изготвим и специални блиц-интервюта.

Днес публикуваме нов материал на Сойчо Стойчев Динев. Той пише за вратаря на Ювентус Джанлуджи Буфон, който отново не успя да спечели Шампионска лига.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.


Нощта на 3-ти срещу 4-ти юни. Кардиф, Уелс. На вратата вляво, вече закрачил сякаш към центъра на терена, виждаме Джанлуиджи Буфон. С ръце на кръста, които отново не успяха да докоснат бляна, които изчезна като светкавица в мрака, с глава надолу, в която вероятно има вихрушка от мисли, емоции, усещания. Ръце, изваяли се от вдигане на трофеи. Личност, заслужила уважението на целия свят, на противници и съотборници, на всеки, който го е гледал на живо.

И тогава разбираш колко голям човек е всъщност. Никога няма да скочи, да спори, да отмине лежащ на терена, било то от своя или от другия отбор, никога няма да оплюе съдия, противник, треньор, президент или федерация. Винаги ще потърси вината вътре в себе си, ще насърчи сгрешилия, ще поздрави противника. Той е единственият, който винаги пее химна на Италия с цялото си сърце и душа. Дори няма нужда от уредба, защото се чува Буфон, камерата спира главно на него, на неговата отдаденост. Като че ли мечтата за Шампионска лига във витрината му се изпари. Или пък не? Само ръководството на Ювентус знае. Няма никакво значение дали през следващия сезон отборът ще отпадне за Купата в първия си мач от петодивизионни аматьори и дали ще сдаде титлата с брутална точкова разлика.

Единственото, което трябва да направи Буфон, е да излезе догодина в Киев, за да направи това, което му убегна в Манчесър, Берлин и Кардиф. Не мисля, че ще спре, докато не вдигне Ушатата. Тогава и тези, които го плюят, може би ще започнат да го уважават, тогава Джиджи ще стане един от безсмъртните. Прекръстване на стадиона на негово име ще съхрани спомените за него в сърцата на много поколения. Лично за мен испанският футбол е безкрайно скучен и монотонен, липсва ми живецът, липсва ми атракцията. Но също толкова скучната "надпревара" за "Златната топка" изглежда предрешена за пореден път заради прехвалените звезди на испанските "грандове", които вкарват голове на почти всеки финал на Шампионската лига.

Но всеки забравя за вратарите. Нямам представа каква е била играта на Лев Яшин, но не вярвам Буфон да е толкова далеч от него като спортно-технически или други качества, ако не и над него. Всеки помни грешките, а не всичко останало, което тези хора правят. Мнозина споменават факта, че Джиджи има вече три изгубени финала в ШЛ, че е "изпята песен", че времето му свърши, но никой не се сеща примерно за факта, че Лионел Меси, боготворен и почитан от всички, никога не се е разписвал във вратата му. Буфон не позволи това да стане и в 67-та минута в Берлин преди две години. Избит с мъка удар, нисък, добре насочен, техничен. Да, на крака на Луис Суарес, който вкара за 2:1.

Отборът с най-много изгубени финали. Но в поредния такъв предишните нямат абсолютно никакво значение. Е, не било писано-Неймар изстреля поредната топка, изпълнена с болка и разбити мечти, в мрежата на Джанлуиджи Буфон. Нова стрела, която ти отнема това, към което винаги си се стремял... В Кардиф бе същото-разочарованието остана за големия вратар, за Пазителя на черно-бялата крепост, която отново се срина срещу последната войска, която излезе насреща й, отново бленуваната купа остана настрани, докато номер "1" на Юве се изкачваше по стълбите. Може би стълбите на проклятието.

Често чуваме, че не само във футбола, а и в живота, когато малшансът те преследва, няма какво да направиш. При Буфон не е малшанс, а някаква прокоба, подобна сякаш на онази, която покойният Бела Гутман хвърли над Бенфика, задушаваща вече над половин век полета на лисабонските орли към европейски трофей. Дано нестихващата страст и жажда за успехи го изведе до Ушатата още през следващия сезон. Просто той го заслужава най-много от всички, които искат да го направят...

ПОКЛОН ПРЕД ЕДИН ГОЛЯМ ЧОВЕК И ЛЕГЕНДА! JB1

Стойчо Стойчев Динев, специално за Gol.bg