Още по темата

 

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Материалите ви ще бъдат публикувани в сайта, като авторските права остават в полза на Gol.bg.

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. С най-добрите и талантливи от вас ще изготвим и специални блиц-интервюта.

Днес публикуваме нов материал на Тодор Калев. Той пише за поредната Шампионска лига на Реал Мадрид и новата галактическа ера на белите.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

Само преди седмица Реал (Мадрид) печели своя втори пореден трофей от Шампионската лига и общо трети в рамките на четири години. Грандиозният успех е гарниран и със златен дубъл (ШЛ плюс шампионска титла на Испания) – такъв за последно отборът от столицата на Испания постига през сезон 1957-1958. Фокусът на вниманието на медии, фенове и експерти естествено е прикован от играчите и треньора, които постигнаха този исторически успех, но някак си като че ли в сянка остава президентът на клуба Флорентино Перес.

Строителният предприемач кара своят втори период начело на мадридския клуб след ерата на Галактикосите (2000г.-2006г.). Перез става президент на Реал за първи път през 2000-та година, малко след като тимът беше спечелил ШЛ под ръководството на ‘’временния треньор’’ Висенте Дел Боске. Първата му задача е да започне своята ‘’галактико’’ политика – купуването на световни суперзвезди, които да играят като един тим и колектив заедно с домашно отгледаните таланти от школата за ‘’най-добрия отбор в света на футбола’’ – Реал (Мадрид). Трансферът на Луиш Фиго (2000г.) е последван от Зинедин Зидан (2001г.), Роналдо Феномена (2002г.) Дейвид Бекъм (2003г.), Майкъл Оуен (2004г.) и Робиньо (2005г.).

Тази линия първоначално носи успех, благодарение на усилията и маниера на ръководене на треньора Висенте Дел Боске, който без да блести с някакви революционни тактически нововъведения успява да държи под контрол огромните егота в съблекалнията, да ги сплотява в единен колектив и най-вече да ги кара да се забавляват на терена и да играят фантастичен футбол. Реал печели титлата на Испания през 2001-а година и Шампионската лига през 2002-а. Отпадането на полуфинал в ШЛ срещу Ювентус през 2003-а обаче, въпреки отново спечелената титла на Испания коства поста на Дел Боске и маркира началото на края за Галактическия Реал.

Продажбата на жизненоважния в онзи момент за системата на Мадрид Клод Макелеле и назначаването впоследствие на неподходящи треньори като Карлуш Кейрош, Хосе Антонио Камачо, Мариано Гарсия Ремон, Вандерлей Люксембурго и Хуан Рамон Лопес Каро само довършват свободното пропадане на плановете на Перез. От 2004-а натам се поставя началото на ‘’ОсминаРеал’’ – дълъг период, в който Кралският клуб не успява да прескочи осминафиналната фаза на Шампионската лига. Провалът и на вътрешната сцена, където Барселона на Рийкард постепенно изземва доминиращата роля в Ла Лига предопределя и краят на управлението на Перез, който се оттегля от поста през 2006-а година.

Три години по-късно Флорентино Перез се завръща и решава да поднови своята ‘’галактико’’ политика, назначавайки треньор с подобен профил на Дел Боске (спокоен и търпелив треньор, който не разчита толкова на тактиката, а по-скоро на индивидуалната класа да решава мачовете) – чилиецът Мануел Пелегрини. През лятото на 2009-а година са закупени Кака от Милан, Кристиано Роналдо от Манчестър Юнайтед (според твърденията на бившия президент на Реал Рамон Калдерон, този трансфер е бил договорен година по-рано от него и Перез само е дооформил контракта), Чаби Алонсо от Ливърпул и т.н.

Ключово за по-нататъшното развитие на клуба се оказва и решението му да назначи легендарния футболист Зинедин Зидан за свой съветник. Това, което обаче Перез не успява да предвиди е най-силната Барселона в историята – тази на Пеп Гуардиола и Меси в пиковия си момент. Въпреки че спечелва 96 точки през сезона, Реал завършва на второ място в Примера, претърпява унизително отпадане за Купата на Краля срещу Алкоркон и за пореден път отпада на осминафинал в ШЛ. Това е достатъчно за да се раздели с поста си Мануел Пелегрини.

Така Перес за първи път е принуден да отстъпи от своята визия и да назначи единственият възможен избор за треньор, който е способен да се бори с доминацията на Барселона и същевременно да изгради силен отбор в Реал – спечелилият през 2010-а година требъл с Интер (Милано) португалец Жозе Моуриньо. Една силна и противоречива личност, изгаряща за лично отмъщение спрямо Барселона – клуба, където започва неговият път в големия футбол първо като преводач, а после и като помощник-треньор на Сър Боби Робсън и Луис Ван Гаал. Решението на ръководството на каталунците през 2008-а  г. да гласуват доверие на неопитния Пеп Гуардиола вместо на утвърдения вече в световния футбол Жозе Моуриньо носи горчилка и обида на португалеца и решителност той да докаже на всички колко грешно е било това решение.

Лятото на 2010-а преминава без нито един галактически трансфер. Вместо това в Реал пристигат нужни и желани от Моуриньо играчи за неговата система – Анхел Ди Мария, Месут Йозил, Сами Кедира.. Методологията му, подлагаща играчите на ментален тест дава резултат, въпреки унизителната загуба от Барселона с 0:5 на ‘’Камп Ноу’’ през есента. Прагматик до край, Моуриньо не се свени да измени на традиционния атакуващ стил за Реал и да играе за резултат – по-прибрано и на контраатака. Реал най-накрая преодолява осминафиналната фаза в ШЛ. Повратен момент е спечелването на Купата на Краля през април 2011-а, когато драматично и след продължения е победен новият ‘’Дрийм тийм’’ на Барселона. Въпреки че каталунците отстраняват Реал на полуфиналите в ШЛ и я печелят след това, в Мадрид се завръща увереността, че успехите предстоят.  

Второ поредно лято в Реал не се извършва гръмък трансфер, а само няколко необходими за дооформяне на състава според вкуса на Жозе Моуриньо – най-значимият от които на младия Рафаел Варан, препоръчан лично от Зидан, който поема новата роля на директор на първия тим – участва в тренировките на тима и пътува заедно с тях на официални мачове като талисман.  Реал записва впечатляващ сезон в Примера Дивисион като става шампион с рекордните 100 точки и 121 отбелязани гола. Светкавичната контраатака и головият нюх на Кристиано Роналдо бележат сезона, кулминацията на който е победата с 2:1 над Барселона на ‘’Ноу Камп’’. Мечтата за нов европейски триумф обаче се изпарява, когато Реал губи драматично след изпълнение на дузпи полуфинала-реванш срещу Байерн (Мюнхен). Третият сезон на Моуриньо е изпълнен с противоречия и скандали вътре в съблекалнията. Привличането и налагането на Диего Лопез за титулярен вратар разбива статута на легенда и лидер на тима на Икер Касияс, а това се отразява лошо на микро-климата в отбора.

Освен това, според  думите на легендарния треньор Фабио Капело, методологията на Моуриньо ‘’изгаря’’ играчите физически и психически за около две години и затова през третия сезон неговите отбори не успяват да задържат нивото, което са постигнали преди това. Реал губи титлата в Испания с 15 точки разлика от Барселона, отново отпада на полуфинал в ШЛ (този път от Борусия (Дортмунд)) и за капак на всичко губи финала за Купата на Краля срещу Атлетико (Мадрид) на своя собствен стадион ‘’Сантияго Бернабеу’’! Това е краят на ерата Жозе Моуриньо в Реал Мадрид.

Флорентино Перес отново е изправен пред сложната дилема какъв треньор да назначи и в каква посока да поеме Реал.  Спира се на италианеца Карло Анчелоти, който има впечатляваща визитка по отношение на успехите в Европа (двукратен носител на ШЛ с Милан), но също така е известен и като много спокоен треньор, изграждащ страхотни и топли отношения със своите играчи. Нещото, от което Реал се нуждае след токсичната последна година на Моуриньо. Зидан пък влиза в ролята на помощник-треньор на Анчелоти. Привлечени са Дани Карвахал, Иско и Каземиро, а продажбата на Месут Йозил позволява на Анчелоти да намери точното място на привлечения през миналия сезон Лука Модрич и да промени схемата от типичната за времето на Моуриньо 4-2-3-1 към по-атакуващата 4-3-3.

Перес решава, че е назрял моментът за нов голям трансфер и след дълга лятна сага е привлечен Гарет Бейл от Тотнъм за рекордните тогава 91 милиона евро. Реал се движи не особено убедително в първенството като губи на собствен терен от Барселона с 3:4 в есенното ‘’Класико’’. Постепенно начинът на работа на Анчелоти дава резултат и футболистите играят на максимума от възможностите си за една блестяща пролетна кампания. Купата на Краля е спечелена отново срещу Барселона, като решаващия гол за 2:1 вкарва новият галактико – Гарет Бейл. Реал направо помита в полуфиналния мач-реванш на ‘’Алианц Арена’’ тогавашния носител на трофея в ШЛ Байерн (Мюнхен) с категоричното 4:0. След драматичен финал в Лисабон срещу градския съперник Атлетико (Мадрид), завършил 1:1 в редовното време и 4:1 за Реал след продължения, Карло Анчелоти донася мечтаната и бленувана цели 12 години  Десета титла на Европа!

В първенството обаче се затвърждава репутацията на Анчелоти като треньор, който не умее да печели шампионати и Реaл завършва на трето място. През лятото на 2014-а са привлечени Тони Кроос, Кейлор Навас и Хамес Родригез като нов галактико трансфер за Перез ( купен за 80 милиона евро от Монако). Продадени обаче са Ди Мария, Алваро Мората и Шаби Алонсо.  Зидан застава начело на ‘’Б ‘’отбора на Мадрид – Кастиля. С прословутото трио BBC (Бензема, Бейл и Кристиано Роналдо) Реал е неудържим през есента – спечелени са Суперкупата на Европа през август и Световната клубна титла през декември, Барселона е победена на ‘’Бернабеу’’ с 3:1, а Реал записва 32 мача без загуба във всички турнири. Липсата на достатъчно дълбочина в състава и недостатъчното ротации на Анчелоти обаче ‘’изхабяват батериите’’ на Реал за пролетта и в края на сезона това се оказва пагубно – Реал го завършва на второ място в Испания и отпаднал на полуфинал в ШЛ от Ювентус, наблюдавйки как каталунците печелят требъл. Въпреки молбите на отделни играчи в социалните мрежи да остане на поста, Карло Анчелоти е освободен от Реал Мадрид. 

Перес желае да реализира отколешния си замисъл да постави начело на тима Зинедин Зидан , който е подготвян да бъде ‘’Гуардиола за Реал Мадрид’’, но французинът отказва под предлог, че още не е готов. Вероятно той усеща, че ще бъде трудно да замени веднага толкова обичан от играчите треньор като Анчелоти. Затова Перез се спира на изненадващ и интересен избор за треньор – Рафаел Бенитес, който въпреки своето мадридско минало прекарва по-голямата част от кариерата си в чужбина и се отличава като отличен тактик, който е голям поддръжник на ротациите – нещото, което се явява проблем за мадридчани в предходния сезон. Привлечени са Каземиро (завръщащ се от наем в Порто), Матео Ковачич, Лукас Вазкез, Марко Асенсио и Данило, вратарят Кико Касия.. Освободен е Икер Касияс.

За съжаление на Бенитес неговите методи не са възприети добре от играчите на Реал, той остава непопулярен в съблекалнията през цялото време на престоя си там заради дистанцираното си и студено отношение към футболистите. Резултатите на клуба също влошават обстановката – Реал е непостоянен в Примера, губи катастрофално от Барселона на собствения си стадион с 0:4. За сметка на това в Шампионската лига тимът се класира безпроблемнно за елиминационната фаза.  В началото на 2016-а година, след равенство срещу Валенсия, Перез решава, че това е достатъчно и Рафаел Бенитес е уволнен. Сега вече Зидан е склонен да поеме тима и използвайки огромното си реноме сред играчите, той ги печели на своя страна, подобрява фитнес нивото в тренировките и Реал отново се връща към победния път.

Победа над Барселона на ‘’Ноу Камп’’ с 2:1 и спечелване на Шампионската лига за 11-и път след дузпи на ‘’Сан Сиро’’ срещу добре познатия съперник Атлетико (Мадрид).. Отличен завършек на един иначе не толкова добре започнал сезон за Реал, който все пак остава на второ място в Испания.  Сезон 2016-2017 със сигурност ще влезе в историята като един от най-успешните в историята на Мадрид.  Единственият трансфер направен от Зидан е връщането на Алваро Мората он Ювентус . Французинът има на разположение страхотен състав, изграден и доизкусурен през последните години и умело успява да го подготви физически и тактически за сезона, справя се с ротациите и с положителната атмосфера вътре в съблекалнията и напълно закономерно триумфира с титлата на Испания и Шампионската лига. Също така са спечелени Суперкупата на Европа и Световната клубна титла, а единствения трофей, който убягва на момчетата на Зидан е Купата на Краля.

Флорентино Перес играе ключова роля във възхода и паденията на Кралския клуб от 2000-та година насам. Неговата галактико политика има своите силни и слаби страни, но с течение на времето испанецът се доусъвършенства като футболен президент и вече е достигнал ниво, което може да го постави сред най-великите личности в историята на Реал (Мадрид). 70-годишния испанец има нa своята сметка 4 титли на Испания, 2 Купи на Краля, 4 трофея от Шампионската лига, 3 Суперкупи на Европа, 2 Световни клубни титли, 1 Междуконтинентална купа...Кой знае, може пък след време именно неговото име да смени това на клубната икона Сантияго Бернабеу като име на стадиона на Реал, над който предстои сериозна реновация.. Вероятно ще станем свидетели на още неудачи и несполуки на този клуб с Перез начело като президент, но изглежда, че на този етап успехът е също така гарантиран.

Тодор Калев, специално за Gol.bg