Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.
Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. С най-добрите и талантливи от вас ще изготвим и специални блиц-интервюта.

Днес публикуваме нов материал от sainsbeauty.com
. В него става въпрос за британския състезател Крис Фрум, който спечели Тур и Вуелта в една година.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.


Британският състезател Крис Фрум е най-разпознаваемото име в света на шосейното колоездене. Роденият в Кения преди 32 години лидер на звездния Team Sky постигна изключителен успех през това лято като записа златен дубъл – победи в Тур дьо Франс и Вуелтата на Испания. С подобен успех могат да се похвалят само двама преди него – това са французите Жак Анкетил (1963) и Бернар Ино (1978). Няколко дни след триумфа в Испания, Фрум говори пред лондонския “Таймс” за цената на успеха, начина си на подготовка, нещата зад кадър и т.н.

Фигура: Пропорциите ми са направо абсурдни. Горната част на тялото е слабо, а бедрата огромни. Чувствам се ужасно смешен, когато се погледна в огледалото. Мисля си, че когато се пенсионирам, ще ходя на фитнес и ще поработя за бицепси, рамене и ще успея да постигна някакви пропорции. Когато се подложих на физиологични тестове през 2015, мазнините в тялото ми бяха 9,8 %. Това доста ме изненада, защото очаквах да са доста по-малко. Сигурен съм, че мога да ги понижа, но ми се струва, че е доста рисково. Но какво се случва с имунната система?

Вдигането на тежести вероятно е ключа към успеха, но смятам че много хора са обсебени от тази идея. Важно е разбира се, но не най-важното. Много пъти съм се чувствал зле в стремежа си да поддържам малко килограми и съм си нанесъл много щети, повече отколкото ако бях по-тежък и пълен с енергия. Много хора са шокирани, когато разберат, че съм бил почти един килограм по-тежък на Вуелтата в сравнение с Тур дьо Франс. Около 68,5 – 69 килограма, но тогава бях по-силен и резултатите бяха доста по-добри.

Извън сезона качвах 6 килограма и това се случваше, когато започнех да се храня нормално и тренирах 5 или 6 часа на ден. Тъй като обичам да си похапвам, намирах диетите за доста трудно начинание. В дните без въглехидрати можех да поема омлет, приготвен от 2 яйца, протеин за мускулите и никакви въглехидрати. След три-четири часа каране изпадаш в много лошо настроение. Не можеш да говориш, направо си като зомби.

Психика: Мисля, че някои хора са родени със способността да страдат и да са много упорити. Аз винаги съм бил такъв. За мен, мотивацията идва от желанието да постигнеш нещо и нищо друго няма значение. Никога не се тревожа, че ще се проваля. Това е много негативна енергия. Много си мисля как ще се озова много по-напред и ще оставя всички зад себе си. Много визуализирам и имам много позитивно мислене. При изкачването на зловещия връх Англиру на Вуелтата например си представям тези последни няколко километра, надявайки се, че другите са достигнали своя лимит и си казвам: ” Олеле, това ще бъде много трудно”.

Скорост и сблъсъци: Счупена ключица, счупена китка, счупена кост на ходилото – в сравнение с много състезатели в пелотона изглежда, че не съм имал късмет. Късмет ли е това? Когато има сблъсък точно пред теб и ти трябва да разцепиш секундата много от момчетата се побъркват, натискат спирачката и изхвърчат напред. Мисля, че имам способността да мисля много ясно, все едно виждам всичко на забавен каданс. Мога да предвидя опасността и да я избегна. Не изпадам в паника.

Винаги има рискове. Тази година във Обиколката на Испания телевизията изпусна сблъсък след водачите. Аз се озовах на хлъзгав път на кръгово движение. Воут Поелс скочи на спирачките и успя. Аз обаче стъпих на кръговото, прескочих бордюра и паднах на тревата и нараних бедро и коляно. Воут ме търсеше през рамо, чудейки се къде съм. Едно такова падане те закопава и в следващите няколко дни аз минавах през такива места с изведени крака. Губиш доверие в себе си по отношение на контакта с пътя. Това е игра на нерви.

В Обиколката на Швейцария преди няколко години дъждът не спираше да вали. Видимостта беше ужасна и очилата ми бяха замъглени. Видях, че съм вдигнал 108 км в час на мокра настилка с 2 см гуми носейки само екип от ликра. Понякога си мисля “Това е лудост”.

Изкачването на Англиру тази година беше ужасяваща. Една от отборните коли, излетя от пътя и няколко мотоциклета бяха в бариерите, а един от състезателите беше паднал и крещеше, държейки рамото си. Винченцо Нибали почти прескочи пътя пред мен. Прелитайки през всичко това си мислиш: “Олеле, та това е ледена пързалка. Кога ще падна и аз? Опитваш се да блокираш тези мисли, но се оказва трудна задача.

Наранявания от седалка: Те са проклятието на колоездача. Като зъбобол, който те тормози през целия ден, пречещ на концентрацията. Наистина ми беше доста трудно на тазгодишния Тур дьо Франс. Тази болка се превърна в голям проблем и накрая трябваше да сваля седалката един сантиметър и половина за повече от три седмици, което е много за един професионалист. Това се отрази на силата ми, тъй като вече не бях в най-добрата позиция, но заради тази болка се наложи да предприема това, за да я облекча. По времето на Вуелтата си бях намерил подложки, чиито предназначение беше за стъпалата, но за щастие проработиха и облекчиха болката.

Диета: Към края на етапа истински се наслаждавам на лека закуска от един белтък и много захар. Това наистина ме вдига. Незная дали е психология или физика, но през деня на Лос Мачукос, когато изоставах с времето нямах време за това. Мислех да дам закуската на някой от отбора, но се оказа, че съм я изгубил. Не бях доволен от това, защото когато се озовеш на прага на възможностите си, определено имаш нужда от подкрепа.

По време на многоетапните състезания, час преди финала взимам двойно еспресо с няколко захарчета, което пазя в мини бутилка. По принцип не пия много кафе и съм привърженик на зеления чай, така че на голямо състезание това ми помага да се чувствам наистина навит.

През тежък планински етап, като този на Галабие на Тура, при който се изгарят 5500 – 6000 калории вероятно финишираме 3 килограма по-леки, дори като сме поели 12 бидона или 5-6 литра течности.

Обикновенно започвам с оризов кейк, на всеки 20-30 минути. Ще поема и три гела един час преди финала. Много от колоездачите имат проблеми със зъбите от приемането на гелове и напитки, дори аз вече имах попълване на зъбите.

Сауна: Ходя на сауна преди някои състезания, особено когато времето е лошо. Разбрал съм, че ако не се изпотявам преди голямо натоварване, не усещам мускулите си в най-добрата форма. Усещам ги издути и пълни с течности.
Във физиологичните тестове, когато ме поставят в температура от 26 до 40 градуса, се оказва, че тялото ми функционира по-добре при по-висока температура. В студеното време се чувствам като блокиран. Мога да се справя и с това, но трябва да се подготвя по различен начин.

Преди пролога на Тура в Дюселдорф нази година денят беше дъждовен и аз отидох на сауна рано сутринта за около час. Направих го и сутринта преди Англиру. Ако няма сауна мога да карам турбо в хотелската стая и това ще ме вкара в правилната кондиция.

Медикаменти: Изключенията за терапевтичната употреба TUE имат място в спорта, ако се взимат по правилния начин. Не бива да отказваме на някого лекарствата, ако има нужда от тях. Какво ще кажете ако сте ужилени от пчела например и имате алергична реакция? Никога не казвай никога – звучи измамнически, но не мога да видя кога бих употребявал лекарства точно сега.

През 2015 Обиколката на Франция беше много трудна. Аз съм асматик и тогава имах белодробна инфекция. Провеждаха ми тестове за дишането всяка сутрин и резултатите бяха лоши. Повече от 10 % понижаване на показателите в деня на голямото състезание на годината. Мисля, че е разбираемо от медицинска гледна точка защо се наложи приемането на TUE. Имах нужда от облекчение на бронхите, но много хора морално биха запитали “Как успяхте?” Именно затова аз не употребих никакви медикаменти. Не исках победата ми да бъде осквернена от такива въпроси.

Опитах се да бъда прозрачен относно TUE. Чувствам, че не бих могъл да направя повече. Хората винаги ще бъдат подозрителни, заради историята на колоезденето. Напълно разбираемо. Те имат своето право. Ако трябва да се чакат 10 години за моите проби да бъдат повторно изследвани, за да се каже най-накрая “ОК”, тогава нека да бъде така.

Паразитна шистосомия (билхарзия): хронично заболяване, ендемично в части от Африка и Южна Америка, причинено от заразяване с кръвни течности (шистозоми). През 2010 открихме, че имам това заболяване, но не зная колко дълго съм живял с него – вероятно години. Често срещано е в южна Африка в застояла вода под 1000 м. Можеш да се заразиш при едно докосване на заразената вода. Поразява имунната система. Чувствах се уморен, но тренирах много и затова си мислех, че е нормално. Точно когато бях във форма се разболявах от настинка. Нивата бяха доста високи така че очевидно съм го имал с години.

Възстановяване: След като се прибрах от Вуелтата лежах цял ден в леглото, ставайки само за закуска. След три седмици на голям тур, тялото ми има нужда от почивка, но по-скоро става дума за психическа преумора. Беше приятно просто да си лежа в леглото знаейки, че съпругата и сина ми са в къщи. След почивката се връщах обратно, за да се подготвя за световното в Норвегия.