Още по темата

 

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Материалите ви ще бъдат публикувани в сайта, като авторските права остават в полза на Gol.bg.

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. С най-добрите и талантливи от вас ще изготвим и специални блиц-интервюта.

Днес публикуваме нов материал на Светослав Илиев. Той пише за грандовете на европейския футбол.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg

 

В последните месеци се наблюдава сериозно разместване на пластовете в европейския футбол. Най-популярната игра се променя с бързи темпове, а печеливши от това са отборите, които съумяват да изградят успешна стратегия, подчинена на новите реалности. Въпреки големите финансови средства, които изразходиха Пари Сен Жермен и Манчестър Сити, мнозина от футболните фенове, а дори и някои анализатори се отнасяха с пренебрежително отношение към тях, на моменти дори се долавяха нотки на неприкрита насмешка. Това се случваше основно след възлови мачове на тези два отбора в Шампионската лига. Най-разпространеното мнение бе, че нито френският, нито английският състав, ще успее някога да достигне нивото на грандовете в Европа.

Фактите показват, че има стабилна основа за подобни твърдения. Достатъчно е да си спомним по какъв начин ПСЖ и Сити отпаднаха от турнира през миналия сезон. „Гражданите” бяха елиминирани от Монако, отбор с многократно по-нисък финансов бюджет, след като в първия мач у дома бяха постигнали успех с два гола разлика. Французите изпитаха още по-голям срам, записвайки унизително поражение с 1:6 от Барселона в реванша на „Ноу Камп”. По този начин ПСЖ стана първият отбор в историята на европейските клубни турнири, който губи аванс от 4:0 след първия мач.

Няколко месеца по-късно обаче нещата изглеждат съвсем различни. След колебливия си първи сезон начело на Сити, Пеп Гуардиола се приспособи към английската футболна култура, намери своето място и успява да предаде по най-добрия начин идеите си на футболистите. След идването на арабските собственици през 2008 г., „гражданите” закупиха играчи за стотици милиони евро, но така и не случиха на подходящ треньор. В лицето на Гуардиола те намериха наставник с иновативно мислене, ясно разпознаваема футболна философия, и най-важното – манталитет на победител. Испанецът не закупи суперзвезди за баснословни суми, а играчи, които да паснат на налагания от него стил на игра. Към добре работещото и преди неговото пристигане нападение, Пеп прибави стабилност в отбрана и доминация в средата на терена.

ПСЖ разбуни духовете през отминалия трансферен прозорец. Парижани платиха откупната клауза за Неймар в размер на космическите 222 млн. евро, осигуриха си услугите и на един от най-големите таланти в световния футбол – Килиан Мбапе, срещу 180 млн. евро. Освен тях бе привлечен и Дани Алвес – превъзходен краен защитник, постигнал многобройни успехи със Севийя, Ювентус и най-вече Барселона. Ефектът от тези трансфери бе мигновен, а Унай Емери сякаш взе назаем магическата пръчка на Хари Потър. Няма и помен от онзи непостоянен и на моменти дори страхлив отбор, който испанският треньор завари преди малко повече от година.

Днес тимът от френската столица изглежда като една добре смазана машина, а атомното трио в атака – Неймар – Кавани – Мбапе всява страх у противниковите защити. Едва ли са много хората, които се съмняват, че парижани, предвождани от голямата си звезда Неймар, разполагат с най-доброто нападение в света. Този нападателен тризъбец е еталон за скорост, дрибльорски умения, футболна фантазия, комбинативност и хищнически усет пред гола, и определено може да се превърне в един от най-значимите в историята на футбола. От началото на сезон 2017/2018 ПСЖ и Манчестър С показват постоянство в изявите си, а това е признак за класа. Само стойностни отбори са в състояние да не допускат големи амплитуди в играта си. А както добре знаем, именно постоянството е ключът към успеха. 

На този фон може да се откроят негативни моменти в представянето на водещите състави на Стария континент. В Реал Мадрид напуснаха важни играчи, без да им се вземат адекватни заместници. Освен това отборът бележи малко голове за своите стандарти. Барселона се раздели с един от двамата си водещи футболисти, което настрои феновете срещу ръководството на клуба. Това предопредели още по-значима роля за Лионел Меси и никак няма да е пресилено да се каже, че без него, каталунците губят голяма част от стойността си.

Изключително трудно е обаче един играч, пък бил той и гениалният аржентинец, да носи цял отбор на гърба си в продължение на 9 месеца. В третия испански гранд – Атлетико, се наблюдава рязък спад през тази кампания. Играчите, изглежда, са загубили глада си за победи и покоряване на нови върхове. Диего Симеоне, без съмнение, е един от великите треньори на „дюшекчиите”, но може би неговото присъствие на резервната скамейка вече не е така въздействащо за подопечните му.

Хегемоните в Германия и Италия – Байерн М и Ювентус, също показват колебливи игри. И двата отбора имат сериозни слабости в защита, а в атака не могат да се похвалят с майсторството, демонстрирано от футболистите на ПСЖ и Сити. Намираме се едва в първата третина на сезона, но това, което виждаме от ПСЖ и Манчестър С на футболния терен е впечатляващо. Истинско удоволствие е да се наблюдава играта им. Деветдесет минути футболна наслада – това е нещото, което иска всеки един фен на играта. А тези състави предлагат точно това на милиони хора по света.

Материал на Светослав Илиев