Още по темата

 

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Материалите ви ще бъдат публикувани в сайта, като авторските права остават в полза на Gol.bg.

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. С най-добрите и талантливи от вас ще изготвим и специални блиц-интервюта.

Днес публикуваме материал на Светослав Илиев, който обръща внимание на падението на Скуадра Адзура и некласирането на Италия за Мондиал 2018.

Преди няколко дни футболните фенове станаха свидетели на нещо невиждано от 60 години насам. Националният отбор на Италия загуби баража за класиране на Мондиал 2018 и ще пропусне най-престижния футболен форум на планетата. 

Без съмнение, световното първенство губи от блясъка си при отсъствието на „скуадрата” – намалява зрителският интерес, приходите от билети и телевизионни права. Може би доволни от тази ситуация, освен бойките шведи, нанесли смъртоносна рана в сърцето на своя противник, са отборите, считани за фаворити на предстоящия турнир. Защото, макар и далеч от най-добрите си дни, Италия винаги е претендент за медалите.

В последните дни симпатизантите на италианския футбол се питат какво породи този позор. Защо се стигна до това падение? Могат да се изтъкнат две основни причини. Първата е чисто спортно-техническа. От десетилетие Италия няма еквивалент на онези бляскави футболисти от близкото и по-далечно минало. Нима някой смята, че в момента „адзурите” разполагат с играч от класата на Паоло Роси, Марко Тардели, Франко Барези, Паоло Малдини, Роберто Баджо, Алесандро дел Пиеро, Андреа Пирло, Франческо Тоти и др.? 

Най-голямата звезда на италианския футбол през този период е вече 39-годишният Джанлуиджи Буфон. Фактът, че вратар на преклонна възраст е водещата фигура в един отбор, говори за липса на достатъчно качествен материал, с който да се преследва набелязаната цел. А за Италия тя винаги е била само една – спечелването на трофея от световно или европейско първенство. 

Основният проблем на италианците от доста време насам е свързан с офанзивната част на играта. „Скуадра адзура” не притежава играчи на световно ниво в халфовата линия и атаката. Спомнете си само кои бяха двамата, които поведоха нападението в решителния мач срещу Швеция. В случай, че се затруднявате, става дума за Маноло Габиадини от Саутхямптън и Чиро Имобиле от Лацио. Това са двама играчи, които имат натрупан солиден стаж в калчото, а общият брой голове, отбелязан от тях, е под 100. Неизбежно изглежда „тифозите” да си спомнят с носталгия за атомното дуо Кристиан Виери-Филипо Индзаги, което всяваше страх и паника у противниковите защити в края на миналия и началото на този век.

Втората причина за италианския футболен апокалипсис е начинът, по който ръководните фактори управляват процесите. Това важи както за италианската федерация, така и за клубовете. От години Серия „А” е синоним на уредени мачове, намаляващ зрителски интерес, безредици по трибуните, и стари, занемарени стадиони. Резултатът от това е рухването на имиджа на италианския футбол.

Шампионатът е непривлекателен за водещите футболисти в света, които предпочитат Англия, Испания и Германия за свои професионални дестинации. Италианските клубове рядко могат да се преборят с отбори от Висшата лига, Ла Лига и Бундеслигата за играч, когото искат да имат в редиците си, а това води до по-ниско качествена продукция, която се предоставя на все по-уредяващата публика.

Очевиден е и проблемът с развитието и изграждането на млади футболисти, които да се наложат в отборите си и да блестят с фланелката на националния тим. Ядрото на отбора, спечелил Мондиал 2006 в Германия, бе съставено от играчи, родени почти изцяло в средата и края на 70-те години на миналия век. Оттогава насетне, една от най-великите футболни сили не е произвела футболист, който да стъпи на почетната стълбичка при връчването на „Златната топка” – най-престижната индивидуална награда в този спорт.

Парадоксално, при всичките му черни окраски, провалът срещу Швеция може и да окаже положителен ефект за италианския футбол. Вероятно злополучният реванш срещу скандинавците в Милано бе последната капка, която преля чашата на търпение сред футболната общественост в страната. Очевидна е нуждата от бързи и добре обмислени решения и действия, които да върнат „адзурите” на футболния Олимп.

А добрите примери в това отношение са много – Испания, Германия, Франция, Белгия. Подобно на Италия, те също изпитваха криза в различни времеви диапазони. По-важното обаче е, че бяха взети нужните мерки и в момента това са отборите, които, заедно с Бразилия и Аржентина, имат най-големи шансове за спечелване на световната титла в Русия идното лято. Дали и Италия ще изживее своя футболен катарзис, предстои да разберем скоро.

Материал на Светослав Илиев