Още по темата

 

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Материалите ви ще бъдат публикувани в сайта, като авторските права остават в полза на Gol.bg.

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. С най-добрите и талантливи от вас ще изготвим и специални блиц-интервюта.

Днес публикуваме материал на Димитър Георгиев, който обръща внимание на детско-юношеския футбол в България.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

"А! Но на този вратар му вкарахме 6 гола." или "Този защитник не беше особено добър когато сме били противници ".

Подобни думи изричаше брат ми след като виждаше негови връстници да са титуляри в отборите от бившата А група, сега Първа лига. Не помня за кои момчета е ставало дума и в кои клубове играеха те, а и няма и значение. Тези младежи видимо бяха заслужили да са там въпреки, че са нямали много силни изяви в детско-юношеските школи. Но им е даден шанс. Та така. Ще си излея мъката относно едно от направленията в българския футбол и по-точно за детско-юношеската част от него.

Не съм задълбочен в наблюденията си, не съм журналист, статистик и т.н., но от много години почти всяка седмица гледам детскo-юношески футбол. Вярно е, че наблюдавам мачове предимно в Стара Загора, но все пак нещата се съчетават и освен школата на Берое виждам и отборите които им гостуват в конкретните случаи. Ще се опитам да пиша така, че обикновените футболни фенове и читатели да ме разберат.
За всички детски и юношески мачове, които съм гледал, почти никога не съм си тръгнал по-рано от края на срещата поради простата причина, че мачовете са истински.

Няма го този страх, че ще загубят три точки, няма я идеята да спечелят една много ценна, животоспасяваща точка, няма ги кръчмарските сметки и изпълняването на желания. По този начин се виждат способностите, желанието и нивото на младите футболисти в България. Сигурен съм, че ако мачовете от първенствата на 17 и 19 годишните се предават по телевизията, както тези от Първа лига, то юношеския футбол ще е с по-голям рейтинг от мъжкия  при положение, че се гледа от неутралния фен. Дами и Господа, тези двубои са изпълнени със страхотен заряд и желание за футбол, и в тези мачове участват много талантливи български футболисти. Бъдещи футболисти на които ако се обърне по сериозно внимание нещата в целия български футбол ще се подобрят.

Виждаме, че въпреки слабото ни първенство, според общото мнение, се появяват млади хора като Петко Христов, Божидар Краев, Ивайло Чочев, Георги Миланов и много, много други, и правят добри трансфери. Няма да споменавам младите български футболисти които в момента са титуляри в български отбори и се представят много добре. Отново ще спомена обаче хората които ми дойдоха на ум докато пиша това. Ивайло Чочев - на 21 години отива в Палермо. Георги Миланов - на 21г. отива в ЦСКА Москва. Петко Христов - на 18г.!!! отива във Фиорентина!!!. Божидар Краев на 18г. в Мидтиланд. И това е от "слабото" ни първенство.

Като главен проблем на футбола в школите бих посочил пропастта между юношеския и мъжкия футбол в България. От там тръгва всичко. Трябва да има много повече отношение към подрастващите футболисти и особено към тези които навлизат в мъжката възраст. Отношение което да се насочи в психологическо и в спортно-техническо (физическо, кондиционно и т.н.) състояние. Физическата подготовка или по-точно НЕподготовка оказва голямо влияние върху младите футболисти навлизайки в мъжкия футбол.

За спортно-техническите неща не мога да дам компетентен коментар, но за психологическото и мотивационно отношение имам идеи. Може би тези идеи ще се сторят странни и лишени от смисъл за някои треньори и ръководители в клубове, но въпреки това мисля, че ще имат добър ефект. Давам пример: Нападател в мач от кръга на първенство за 19 годишните е вкарал 2 гола. Веднага да му се даде възможност тренира няколко пъти с мъжкия отбор на клуба.

Някой си защитник е направил добър мач - без да се замисля треньора му да докладва и да предложи футболиста да тренира веднъж, два три пъти с представителния отбор. Така от кръг на кръг тези младежи ще играят на върха на възможностите си и след време ще започнат да го правят без да се осъзнават и без да пестят сили. Същевременно при възможността си да тренират с представителен отбор те ще успяват малко по малко да навлизат в мъжкия футбол. Също така за предпочитане е "звезда" от първия тим да гостува в школата на клуба, да поговори и поиграе с бъдещите футболисти. Да даде съвети и предаде опит.

За препоръчване е по време на домакинските мачове на мъжкия тим на трибуните да присъстват най-големите от школата. Така ще се повиши интереса на подрастващите към мъжкия футбол в България и целия клуб ще стане една по сплотена общност. Всичката тази активност обаче преди всичко трябва да тръгне от Българския Футболен Съюз, но както виждаме ние обикновените любители на футбола там не са много активни. Дано да греша за бъдещето.

Българския Футболен Съюз трябва да направи всичко възможно колкото може повече юноши да играят в мъжкия футбол, дори ако трябва клубовете да бъдат принуждавани. Няма никакъв шанс другите нации да са по-талантливи от българчетата. Защо трябва да играе някой чужденец който е сменил 10 отбора за 6 години, докато медалист от юношеско първенство работи на бензиностанция (по никакъв начин не искам да засегна работниците на бензиностанции). И най-дразнещото е когато недопринасящи с нищо чужденци играят в отбори които за нищо не се борят и 100% ще завършат на 6,7,8 или 9 място, докато юноши от тези клубове се чудят дали да играят в Трета лига или да си търсят работа.

Всъщност нека изясня основния повод поради който се наех да пиша това. През сезон 2013-2014 отборът на Берое до 18г. спечели Купата на България в тази възраст. От тогавашния състав шанс да останат в клуба и да преминат в мъжкия отбор имаха трима души. Това е добре. В момента двама са все още там, а един е в отбор който пътува към Трета лига. Но какво стана с останалите. Правя уточнение, че тогавашния отбор беше качествен. Всички играеха доста силно и нямаше човек който да не заслужава да бъде при мъжете. Естествено не може всички да са там. Да видим равносметката.

От титулярния състав във финалния мач през 2014 г. двама души са в отбор от Първа лига, двама са във Втора лига и двама в Трета лига. Грубо половината не се занимават с футбол, при това споменавам само титулярите. А някои от тях през детските и юношеските години са имали предложение от водещи клубове в България. Тогава и Берое беше от водещите, но както и да е. Сега някои ще кажат и какво, от 11 титуляри във финала 6 играят футбол. Така е, но нека отбележа, че от сегашните, които вече не играят, някои са играли известно време в мъжкия футбол. Тук идва най-лошия резултат. Резултата, че на 20-21г. тези хора спират с футбола. Възраст на която по горе споменатите от мен български национали са направили добри трансфери.

Представете си, че примера който дадох със старозагорския клуб важи за половината отбори от Първа лига и вместо на трима се даде шанс на петима души. Това в идеалния случай са още 10-12 потенциални младежки национали. И от там нататък по естествен път се повишава конкуренцията и нещата потръгват. Но всичко тръгва от подхода към малките, отношението към подрастващите и доверието в юношите. Видяхме как играха нашите 19 годишни национали срещу връстниците си от Исландия. Исландия която е на световните финали в Русия през 2018г. (няма да правя сравнение с по-големите държави във футболно отношение). Не могат, а? Нямаме футболисти?

В заключение мога да кажа, че не бива да  се очаква някой младеж да направи "лъвский" скок и сам да прескочи към бъдещето си. Пропастта между юношеския и мъжкия футбол в България трябва да бъде затрупана със събраната кал и хвърления прах в очите, когато се обяснява, че младите не са подготвени! Дори и да са талантливи някой трябва да ги тласне  за да прескочат по-лесно в мъжкия футбол.
 
*Споменаването ми на Берое в статията е само като пример.

Материал на Димитър Георгиев