По времето на селекционера Димитър Димитров-Херо националният тим направи два равни мача с Англия, а тогава сред неговите избраници бе Станимир Стоилов, който в момента е начело на България. Херо даде любопитно интервю за "Тема спорт" преди гостуването на "лъвовете" на Англия.

- Г-н Димитров, според вас ще се надиграваме ли с Англия, или ще сме прибрани отзад?
- Като знаем кой е треньор на националния отбор, не трябва да допускаме втория вариант. Смятам, че ще се надиграваме. Убеден съм! От това, което видях срещу Русия като процентно държане на топката и като игрово поведение, смятам, че няма повод да играем като аутсайдери, да сме постоянно пред нашето наказателно поле. Още повече че и от това, което гледам на мачовете на Англия, не съм убеден, че те имат изграден стил на игра. Жалко само, че при нас го няма Бербатов, но трябва да забравим тази тема. Но понеже оттеглянето му стана скоро, все се сещаме да питаме какво би станало, ако той присъстваше.

- Това, че мачът ще се играе на „Уембли”, от какво значение е?
- Не вярвам това да притесни нашия отбор. Вярно, че стадионът е внушителен и респектиращ. Медиите обаче прекалено много го митологизират, а всъщност, когато започне мачът, вече нищо няма значение. А и колкото и нескромно да звучи, националният ни отбор вече веднъж игра прилично и направи равен на стария „Уембли”, който бе истинският легендарен стадион. Този сега е нов и футуристичен и вероятно магията не е същата.

- Каква е разликата от Англия преди десетина години, когато ти беше селекционер, и сега? Става дума за начина на игра.
- Мисля, че тогава англичаните имаха по-изчистен стил. В последните години те прекалено много се самоотричат и като че ли всеки неуспех го умножават по пет и сами не си вярват. Това ги кара да пробват различни варианти, да изграждат нови взаимовръзки. На световното примерно Стивън Джерард бе ляв външен халф, а този пост според мен не е силното му място. Това, че сега няма да участват Лампард и Джон Тери, е и хубаво, и лошо за нашия национален отбор. Двамата са големи фигури и характери, истински лидери. Но Англия има потенциал за няколко национални отбора и сега който играе на тези две места, ще е безкомпромисен, защото може и да не му се отвори втори подобен шанс да захапе. Всеки, който е на терена, независимо дали е нов, или е утвърден титуляр, ще се доказва и пред Капело, и пред цяла Англия, защото след отпадането от световното на Острова се написаха цели книги с критики.

- Това означава ли, че селекционерът Стоилов трябва да обърне внимание на някои от големите звезди за сметка на колективните действие на Англия?
- Има такова нещо. Но трябва да се намери балансът. Сигурен съм, че Мъри е по-информиран от мен и знае изключително много за всеки футболист на Англия. Аз изповядвам неговата футболна философия. Понякога обаче е трудно, защото нямаш качество на потенциала, с което да отговориш на съперника. Дали ще паднем с 0:1 или 0:3, няма глобално значение. Зависи дали си искал да покажеш нещо футболно, или си отишъл да загубиш с по-малко. На критиците обаче не им е все тая и те питат къде си тръгнал да се надиграваш с големеца. За тях всичко е в една крачка, в един гол и от „разпни го” до „осанна” няма разлика. Мъри Стоилов излезе да се надиграва в Барселона и падна с 5 гола, но аз щях да подходя по същия начин. Какво, ако се затвориш, ще загубиш с 3 гола, а не с 5? А къде е удоволствието, ако цял мач не минеш центъра и риташ топката напосоки, за да минава времето? Ако на някого такъв футбол се харесва, жив и здрав да е. Но няма смисъл винаги да сме като някакви футболни овчарчета, затворени пред вратата и напред почти нищо. Отстрани тази гледка е много грозно нещо. Специално за предстоящия мач вероятно Мъри ще даде някакви инструкции против индивидуалните действия примерно на Руни или Джерард. Това са фигури, които при монотонна игра и безизходица имат качествата да решат всичко с няколко гениални хода. Защото Стоилов знае стила на Англия и може да измисли противодействие, но звездите са звезди и струват много пари, защото са непредвидими и като самостоятелни единици.

- Спомняте ли си по ваше време колко футболисти от А група имаше в националния тим срещу Англия?
- Естествено. В Англия излязох с петима футболисти от нашето първенство, а в България бяха шестима. На „Армията” и ние, и те излязохме с идентична схема 3-5-2. Тогава обаче имаше доста силно първенство и играеха добри български футболисти, а сега големите ни клубове разчитат доста на чужденци. Но като цяло нивото пада по понятни причини.

- Възможно ли е някой от нашите да направи трансфер, както преди време се случи със Стилян Петров?
- Не е изключено, въпреки че тогава Стилян бе на други години, сега няма такива млади момчета в националния. Тогава нито той, нито някой от щаба на националния тим знаеше, че на трибуните има човек от Селтик. Големите клубове имат скаути навсякъде и не афишират присъствие. Стилян направи много силен мач, а любопитното бе, че по това време той беше резерва в ЦСКА. Мен ме критикуваха защо го взимам в националния отбор, след като той още не е станал титуляр в клуба си, а него пък го грабваха защо се пести за ЦСКА, а играе силно за България. Вижте каква е българската култура във футбола.

- Когато има два квалификационни мача в кратък период от време, правят ли се някакви сметки, примерно да хвърлим всичко срещу Черна гора в София?
- Няма такива неща. Има пет дни и футболистите ще са напълно готови след Англия за мача с черногорците в София. Грешка ще е да се мисли най-вече за втората среща, откъдето могат по-лесно да се вземат 3 точки.