- Има ли и хубави неща във футбола ни?
- Има, не трябва да сме черногледи. Боби Михайлов за мен си върши работата добре. Но за да тръгнат нещата с пълна газ, се налага собствениците на клубове да работят здраво и честно за футбола.
Ще дам пример малкия град Ловеч. Там Гриша Ганчев направи дългосрочна стратегия, създадоха академия, ремонтираха стадиона, базата. Същото правят и Христо Стоичков и Емил Димитров в Етрополе.
В Бургас, в големия град, повярваха в добрите намерения на Красимир Балъков и се вижда, че са на верния път. На него трябва да стъпят и останалите. Мина времето, когато големите бизнесмени си го мереха и чрез футбола.
- Вие имате ли намерение да помогнете на родния си Етър?
- Ако има единомислие - да, но ако се прави самодейност - не. Разговарях с бизнесмена Петър Христов, който е двигател на клуба сега. И мисля, че този път всичко е сериозно и точно. Неслучайно има вече по пет хиляди зрители на домакинствата на Етър, и то в "Б" група.
- Славният Лотар Матеус, когото сте побеждавали на футболния терен, от месец е треньор на националния ни отбор. Ще успее ли?
- Това само Господ знае. А аз знам само, че ще му е много трудно. Сега спечели два мача и всичко е о'кей. Но просто не ми се мисли как ще го охрачат при първата загуба. Направо да приготвя дъждобрана! Сега двайсетина души вървят около него и го вдигат във въздуха. При загуба те първи ще го приземят: "Кой, бе, тоя ли, бе?..."
- Какво трябва да промени Лотар Матеус?
- Чета, че добре е подхванал нещата с дисциплината. Но само с дисциплина не става. А и немският ред не е заложен при нас, балканците. Началото е добро, но по принцип после нещата никога не са като в началото. Много бели косми по главата ще му се появят, ако устиска фронта да работи по-дълго. Пожелавам му го искрено.
- Гледате ли футбол по телевизията?
- Да, редовно. Най-често английските мачове. Кефя му се на Митко Бербатов, на другите българи там. Много ми допада и играта на Ивелин Попов - талантливо, сърцато и смело момче като Ицо Стоичков навремето. Жалко, че Ивелин се размина с Блекбърн, но съм сигурен - сега англичаните се хапят от яд, че не го привлякоха.
- В България има криза с централните защитници. Защо?
- Може ли на този въпрос да не отговарям? Не искам никого да обидя и няма да коментирам.
- Предстои мач на отборите на вашето сърце - ЦСКА приема Рапид (Виена). За кого по-силно ще бие сърцето ви?
- Хванахте ме в засада. Не мога да ви дам отговор. Обичам и двата отбора и нямам крайни пристрастия. Каквото се случи, ще го приема. ЦСКА ме изстреля към големия футбол. Със Старшия Димитър Пенев начело играх полуфинал в Европа за Купата на купите.
По-късно с Рапид стигнах до финал в същия турнир. Бил съм капитан и на двата отбора. Радвам се на уважение от феновете. Избраха ме сред 100-те най-големи играчи в историята на Рапид, спомням си с какви почести ни приветстваха. Три часа обикаляхме с каляски Виена, беше като приказка някаква. Отборът е 31 пъти шампион на Австрия. Толкова са и триумфите на ЦСКА в България. Да, много съвпадения и една връзка между всичко - Трифон Иванов. Съдба.
- Как бихте реагирали вие, ако ви призоват да спасявате ЦСКА?
- Не се виждам в тази роля. Отстрани е лесно. Щом сериозен мъж като Емил Костадинов е в клуба, не вярвам да липсва организация. Дочувам за делене на чужденци и българи, което е пагубно. Но слуховете са едно, реалността - друго. Просто трябва да се намери точният проблем и да се отстрани. Аз съм за пълна промяна. За крайни решения и смяна на целия щаб. Затова и не се виждам в тази роля по спасението.
- Бихте ли си продали бронзовия медал от световното в Щатите?
- Никога. Дъщеря ми Гарина, която учи психология в Германия, наскоро откри в къщи кашон с флагчета и медали. И със сестра си Марина, която работи тук, в Търново, решиха да ги поставим на видно място в комплекса. Съгласих се. Това е история. А нея никой не може да я изтрие. Дори и наистина да стана отшелник...
Жалко, че вече нямаме такива!
