Мегазвездата на българския футбол - Христо Стоичков, даде изключително любопитно интервю на руските журналисти Юрий Голшак и Александър Кружков. "Камата" е на преговори в руския елитен Ростов, където най-вероятно ще стане генерален директор, а след това и треньор. Ето какво каза Стоичков.

- Христо, винаги сте казвали това, което мислите. Времето не ви ли промени?
- Не! Никой не може да ме промени! А и защо?

- С годините хората стават по-сдържани...
- Мен това не ме заплашва. Вижте - дори външно не съм се променил. Само ми се появи малко коремче. Какво да разсъждаваме за характера? Ненавиждам хората, които едно и също нещо днес наричат бяло, а утре - черно. Аз винаги се движа направо. И в живота, и на терена.

- Често сте били в Русия, нали?
- Разбира се. Бях в Москва за финала на Шампионската лига "Манчестър Юн" - "Челси". Тук имам приятели. Като президента на "Лукойл".

- За Леонид Федун ли говорите? Той още не е президент...
- Какъв Федун? Говоря за Вагит Алекперов. Мой приятел. Познаваме се от десет години. Дружа и с Валентин Златев, представителя на "Лукойл" в България.

- Приятелството с милиардерите носи неочаквани подаръци. Един наш богаташ подари "Бугати" на Роберто Карлос...
- Така е. Аз също съм получавал много подаръци. Виждате ли този часовник?

- Не е лош.
- Да, шикозен е. Много скъп, не се разделям с него. Това е подарък от вашия "Лукойл" за рождения ми ден.

- Добре говорите руски. В училище ли го научихте?
- Не. Всъщност не говоря толкова добре.

- Не сте прав, Христо. Прочут сте, че бързо научавате чужди езици. Само месец след като преминахте в "Барса", вече давахте интервюта на испански.
- Животът ме принуди. Това бе най-важният момент в кариерата ми. Трябваше да разбирам какво говори Йохан Кройф и играчите на терена.

- Чували ли сте за Вагнер Лав от ЦСКА (Москва)?
- Разбира се!

- За осем години в Русия така и не научи езика.
- Вагнер е бразилец, нали? Това казва всичко.

- Руските вестници ви приписваха няколко доста любопитни фрази.
- И какви?

- Например - "Ако някой пусне атомна бомба над Мадрид, ще му стисна ръката?"
- Какви са тези глупости? Никога не съм казвал такова нещо, който го е написал, е глупак, така му кажете. Представа си няма каква душа имам. Затова и не се погаждах много с журналистите. Ако пишеш истината за Стоичков, всичко ще получаваш. Но ако излъжеш - първият разговор между нас ще бъде и последен.

- Тогава ето ви още една фраза. След победата срещу Русия с 1:0 през 1987 г.: "Руснаците ни освободиха от фашизма, а ние - от световното."
- Пошегувах се. Руските войници освободиха България на 9 септември. А мачът бе на 10-и.

- Свири го Вацлав Крондъл...
- Наистина? Имате отлична памет. Аз бях забравил.

- В Русия името му стана нарицателно.
- Момчета, играх футбол 20 години. И никога не съм молил съдия за помощ. Нито веднъж! Не си спомням някога рефер откровено да е помагал на България. Без значение Крондъл или някой друг. Бихме 1:0, заехме първо място, Русия - второ, и може да говорите каквото си искате. Имахме страхотен отбор - Балъков, Лечков, Иванов, Михайлов, Сираков, Костадинов...

- Наскоро срещнахме Лечков в Турция, не се е променил много. Какво правят останалите?
- Лечков е кмет на Сливен. Костадинов отдавна работи в ЦСКА, Пенев - в "Литекс", Сираков много години бе в "Левски", после отиде в националния отбор. Сега си почива.

- А вратарят на тима, който бе плешив, а после му порасна коса...
- Борислав Михайлов? Президент е на футболния съюз. Трифон Иванов си има бизнес. Не знам какъв. Може би успешен, щом футболът вече не го влече.

- Лечков стана кмет. А вие не се ли опитахте да влезете в политиката?
Да знаете само колко пъти са ме дърпали, но не искам. Какъв политик ще излезе от мен, щом не мога да извъртам нещата?

- Така е. А сега ще отворим душата си - за нас футболът на "Барса" от началото на 90-те бе най-красивият. По-добър отбор в света не е имало.
- Добре го казахте. На световното в САЩ нашият национален отбор също игра добре. Често са ме питали: "Кой тим на "Барса" играе по-красиво - този от 1992-а или сегашният?". Мразя този въпрос. Странно, че още не сте ме питали...

- Кой от двата?
- Сегашният отбор също много ми харесва.

- Ако утре станете треньор на "Барса", какво първо ще промените?
- Нищо. Защо да го правя? "Барса" вече много години играе с една концепция - футболистите се избират според обстоятелствата. По един и същ принцип и затова винаги ще е наред. И сега, и след пет години. Кройф измисли този модел през 1988 г.

- Времето сдобри ли ви? Разделихте сте зле.
- А, дреболия. Обичайната история между треньор и играч. Сега сме приятели, на всеки два дни се чуваме по телефона. Йохан е много важен човек в живота ми.

- Какво ви подсказва интуицията - ще се върнете ли някога в "Барса"?
- Отборът вече си има прекрасен треньор. Хубаво е да гледаш работата на Пеп. Аз не кроя никакви планове - всеки нов ден за мен е приключение.

- Помните ли Игор Доброволски?
- Който играеше в "Марсилия?

- Да. За златните години на отбора той разказваше, че играчите не се поздравявали.
- Не мога да си представя как отбор с такива взаимоотношения може да побеждава. Не вярвам. Много е важно в съблекалнята да има мир. Кройф отлично подбираше момчетата - от Алесанко до Субисарета. Всички бяхме приятели.

- Но в "Парма" по думите на Невио Скала всички се настроили срещу вас, след като разбрали каква е заплатата ви. Семейната атмосфера в клуба рухнала след пристигането ви.
- В "Парма" изгубих цяла година. Този трансфер бе много голяма грешка.

- Затова ли със свои средства покрихте част от трансфера, само и само да се върнете в "Барса"?
- Глупости. "Барса" плати всичко. Аз бях щастлив, че се връщам. През 1996 г. в клуба дойдоха Боби Робсън и Моуриньо. Не спечелихме титлата, но пък взехме Купата на Испания, Суперкупата и КНК.

- Като какъв си спомняте Моуриньо?
- Беше великолепен.

- Странно - Жозе бе преводач на Робсън. Веднъж в "Порто" Сергей Юран изрита този преводач по задника.
- В "Барса" Моуриньо вече бе помощник треньор. Веднага почувствах, че това момче ще отиде далеч. Забелязваше всичко наоколо. Десет години с Робсън е голяма школовка. Всички отбори, до които се е докосвал Моуриньо, започваха веднага да прогресират. И забележете - нито един играч, който е работил с Моуриньо, не е казал лоша дума за него. Това също е показателно.

- Интересно ли ви е да следите работата му?
- Най-интересен ми е Кройф. И до днес не могат да му стъпят на малкия пръст, той и сега щеше да побеждава. Като никой друг умееше да подбира играчите и да създава страхотна атмосфера.

- Гуардиола по методите на Кройф ли работи?
- Разбира се. Както и академията на "Барса". Този клуб почти не дава пари за трансфери. И защо да го прави, след като е пълен със свои възпитаници.

- Отстрани изглеждаше, че най-слабият в "Барса" по ваше време бе вратарят Субисарета.
- Е, как може да кажете това за човека, който изигра 126 мача за Испания? Счупи всички рекорди!

- В Русия помнят най-вече грешките му?
- Всеки вратар прави. За мен Субисарета е най-добрият. Може би наравно с Михайлов, а от днешните Валдес няма конкуренция. Обективен съм.

- А има ли по-добър играч от Меси?
- Не. Кристиано Роналдо също е добър, но не може да стигне аржентинеца. Меси е изключителен футболист. Може да вкара гол от нищото.

- Преди пет години разбрахте ли го какъв играч ще бъде?
- Разбрах го много по-рано - когато видях Меси в школата на "Барса". Беше на 13. Ключов момент в кариерата му бе преходът в първия отбор, за който помогнаха треньорът Рийкард и техническият директор Бегиристайн. Всъщност първият мач на Меси не бе много добър. Вторият и третият също. Но продължиха да му вярват.

- А вие познавате ли го лично?
- Разбира се. Невероятно приятно момче. Скромен, спокоен, не е покварен от парите и славата. Човешките му качества оценявам с 10!

- Достатъчни ли са ви десет минути, за да определите нивото на някой играч?
- Десет са много. И една ми стига. Винаги с удоволствие отивам да гледам мачове в школата на "Барса". Веднага виждаш от кои момчета на 12-14 години ще стане нещо в близко бъдеще. Разбира се, не съм Господ и може да сбъркам, но това е рядко. Имам набито око.

- Кой от мачовете си сте гледали отново наскоро?
- Не се учудвайте, но никога не съм го правил. Свършил ли е мачът, баста! Нямам нито време, нито желание за носталгия. Живея с днешния ден.

- Веднъж попитали Лобановский: "Гениален треньор ли сте?" Той отговорил: "Не, просто добър." Стоичков беше ли гениален футболист?
- Как да се нарека гений? Мразя, когато някой започне да се хвали: "Аз вкарах... Аз подадох... Аз направих... Аз, аз, аз..." Тъпак! Може да си прекрасен вратар или супернападател, но така или иначе сам нищо не можеш да спечелиш. Без отбора си никой.

- Срещу кои защитници ви е било най-трудно?
- Ще отбележа трима - Куман, Барези и Малдини. Не се церемоняха със съперниците, но ничий крак не са счупили. Уважение.

- Сблъсквали ли сте се с подлост на терена?
- Какво имате предвид?

- Например удари с лакът.
- Това е дреболия. Ние сме на терена, а не в театъра. Но откровени гадняри не си спомням.

- Късметлия...
- Просто малцина можеха да ме настигнат. Бягах много бързо. Защитникът тъкмо си намисли нещо лошо, а аз вече съм далеч.

- Имаше ли по-бърз нападател от вас?
- Приятелят ми Олег Блохин. В "Динамо" (Киев) имаше много ярки личности - Протасов, Заваров, Беланов и... Един много добър играч, номер 8... Хайде, помагайте!

- Литовченко?
- Да! Гена Литовченко. Малко играчи съм виждал с такъв удар.

- Помните ли имената на други руски играчи?
- Обиждате ме. Карпин, Мостовой, Онопко, Корнеев.. Дълго мога да изброявам. От всички най-добре познавам Карпин.

- За разлика от Корнеев обаче с него не играхте в един отбор.
- Голяма работа! Затова пък много години бяхме заедно в Испания. Засичахме се и на национално ниво. Валера е блестящ футболист, великолепен човек. Преди два часа се чухме по телефона.

- Карпин изненада ли се?
- Не, знаеше, че съм в Ростов. Каза: "Когато дойдеш в Москва, ела ми на гости."

- Един руски журналист, с когото Корнеев ви запознал в Барселона, бе поразен, че разреждате бирата с лимонада. Това става ли за пиене?
- Не с лимонада, а с фанта лимон. О, това е мно-о-о-о-го готино! По добра напитка в жегите няма. В Испания много хора пият бира с фанта.

- Кой от руските нападатели ви е най-симпатичен?
- Павлюченко. Много интересен футболист. Колко е висок - два метра?

- По-малко.
- Добре де, сигурно 1,98 (Стоичков не познава с 10 сантиметра). Павлюченко прилича по нещо на Фернандо Торес и Фернандо Йоренте. Такива нападатели са находка за всеки отбор.

- Но Гуус Хидинк нарече Роман "спящ гигант".
- За нападател това е нормално. Стига да вкарва. Аз например на жегите също си стоях на едно място. Тичах, когато бе студено.

- Веднъж треньорът на един наш хокеист му изрева: "Целия отбор разстреля в гръб с "Калашников"!" Вие чували ли сте странни фрази от страна на треньорите?
- Случвало се е. Но такова нещо никой не си е позволявал. Умът ми не го побира - как може да каже това! Дори да е бил ядосан. А какво им е казвал след победи? Че са разстреляли съперника с "Калашников"? Тъпак е този треньор! Разбирам емоцията му, но има граници, които не трябва да преминаваш. Знаете ли, Кройф ми даде един съвет: "След като си станал треньор, забрави какъв футболист си бил. Не казвай на момчетата, че в тази ситуация е нямало да пропуснеш или си щял да направиш всичко по-добре от тях. Това не води треньора доникъде." Веднъж помолих Кройф: "Господине, покажи ми как правеше своите прочути пасове." Той излезе и ми показа. Беше на 50, но техниката му не се бе изгубила.

- Той за вас е най-великият треньор. А кой е номер 2?
- За мен има Кройф и всички останали. По-точно - Кройф, всички останали и минус един треньор.

- Ван Гаал?
- Разбра се. Така и не разбрах какво искаше. Ван Гаал разби атмосферата в отбора. А мен постави като ляв бек. Каза ми: "Ти си роден за защитник." Глупак, пълен глупак.

- Ако го срещнете, ще му подадете ли ръка?
- За нищо на света. Той прогони зрителите от "Ноу Камп". "Барса" спечели две титли, но зрителите ставаха все по-малко. Беше ми мъчно да гледам това. "Барса" е моето сърце. FCB е повече от едни букви. 20 години живея в този град, там е домът ми, децата ми...

- А България?
- За мен е важно от време на време да отскачам до България. Там имам приятели. Но ще продължа да живея в Барселона.

- Нима не се намери български клуб, който да ви предложи достоен договор?
- Аз някога казах: В България ще работя един път. Сега всичко свърши. Нека повече не ме търсят. Освен това не понасям празните разговори с клубовете: "Дай утре да се чуем по телефона, може нещо да измислим. . ." На мен са ми нужни конкретни неща. Не сте готови? Край, аут.

- Дали има още клубове в света, с които не бихте говорили за работа?
- С мадридския Реал. Те ще позвънят - аз ще затворя слушалката.

- А българите с нещо ви ядосаха?
- Не ми е интересно. Не си представям как мога там да прогресирам. Аз мога да помагам със съвети, но не и да тренирам.

- Всеки руснак веднага си спомня трима велики българи - Живков, Ванга и Стоичков.
- На Живков дори му подарих фланелка на "Барса" с номер 8. Но с Ванга не съм се срещал.

- Вярвате ли в мистичното?
- Само Той вижда всичко... (Христо сочи нагоре). Никой друг. Господ е казал: "Помогни на слабия и ще бъдеш щастлив." Ето в това вярвам.

- Кой е бил най-тежкият ден на треньора Стоичков?
- Те са два - когато с националния паднахме у дома от Швеция и Хърватия в квалификациите за Мондиал 2006. Заболя ме много. На стадиона ни подкрепяха 45 хиляди зрители, но ние загубихме и не се класирахме на световното.