Представянето на Левски в есенния дял на шампионата породи множество коментари. Играта на сините не вървеше, особено на чужд терен.

Отборът трудно печелеше, след като преминеше околовръстното шосе на София, но в крайна сметка се класира само на 5 точки от лидерите и има всички шансове да се върне в битката за титлата.

Статистиката обаче показва, че колебливото представяне на сините е породено най-вече от криза в нападението. Привлеченият с големи очаквания холандец Сьорд Арс не се доближи и на километър до нивото на Гара Дембеле и това даде отражение.

Факт е, че за 15 мача в "А" група холандецът се разписа едва 6 пъти. Като добавим и двете му попадения в Лига Европа, показателите му отново не могат да задоволят публиката. Другото ново попълнение в атака - Иван Цветков, също не се превърна в головата машина, която беше през миналия сезон в Пирин.

Двамата нападатели заедно вкараха едва 9 гола в "А" група при общо 26 отбелязани от отбора попадения. Под ръководството на Георги Иванов нападателите се чувстваха като отшелници в пустиня.

Арс така и не разбра къде да застане, за да получи удобна топка. Цветков като малко по-умен се връщаше назад, получаваше топката, но пък се оказваше в позиция, от която трудно може да направи нещо, за да вкара гол.

Като цяло обаче липсваше комуникацията между нападението и халфовата линия. От което естествено се възползваха не един и два отбора, измъкнали я точка, я три от Левски.

Всъщност представянето на сините щеше да е много по-трагично, ако Владимир Гаджев не беше подобрил мерника си. Опорният халф, чиято основна функция на теория е да отнема топката, се разписа цели 4 пъти.

При това головете му бяха много важни и донесоха немалко точки на отбора му. Христо Йовов също за пореден път се доказа като голаджия. И той вкара 4 пъти топката във вратата, макар че действа като полузащитник.

Дарко Тасевски също се отчете с три гола и показа, че има място на Герена, въпреки че през лятото много-много не му се оставаше в София и се беше размечтал за трансфер в чужбина.
Освен нападателите другият голям длъжник в Левски е Тони Калво.

Испанецът се оказа просто един посредствен играч с техника, но нищо повече. Другото, което показа Калво, е, че школата на Барселона може да е дала на света Лео Меси, но това далеч не означава, че всеки, минал през нея, е на подобно ниво.

За престоя си в България испанецът вкара само едно попадение. Или иначе казано, двойно по-малко от друга, далеч по-скромна придобивка - Симеон Райков.

Дошлият от Ботев Вр със свободен трансфер младок показа много добри игри, вкара два гола и даде заявка за титулярно място, въпреки че през лятото мнозина се питаха защо е взет и в кой отбор ще го преотстъпят.

С два гола се отчете и Даниел Младенов, който втора година търси своята идентичност на Герена и не може да повтори игрите си от Пирин. Малко оправдание за него е, че сега просто целият отбор не върви и ще е лицемерно да го изкарат основния виновник.

В листата на халфовете, отбелязали гол през този сезон, попадна и Даниел Димов. И той, както и Гаджев трябва основно да отнема топката и да пречи на съперниците да организират атаките си. Това обаче не му попречи да се разпише веднъж в шампионата и веднъж за Купата на България.

Другото, което се набива на очи, е, че тази година Левски е загубил от остротата си при статичните положения пред съперниковото наказателно поле. Йордан Милев се справя много по-колебливо с основните си функции в защитен план.

Той обаче загуби и нюха си при центриранията от статични положения и вече включванията му в предни позиции не вещаят такава опасност, каквато носеха миналия сезон.