Равенството 2:2 срещу Италия на старта на световните квалификации със сигурност буди оптимизъм в родните запалянковци. Статистиката обаче показва, че като тръгнем с реми, в 75% от случаите гледаме финалите по телевизията, пише "Тема спорт".

Досега трикольорите ни са започвали по този начин още 4 пъти. Любопитното е, че в два от тях завършваме именно при резултат 2:2. Така бе и в предишните квалификации за световно първенство, когато измъкнахме 2:2 от Черна гора.

Любопитното е, че и тогава мачът в Подгорица се разви по сценария от Италия. Поведохме, допуснахме черногорците да ни обърнат, а накрая стигнахме до точката. Интересното е, че пак бяхме в компанията на Скуадра адзура и не загубихме от нея на „Васил Левски“.

В крайна сметка обаче останхме трети в групата и не се класирахме за ЮАР. Още веднъж сме стартирали с 2:2. По пътя към Аржентина 1978, на 9 октомври 1976 г., въртим равенство с Франция, което в края пак не ни върши работа.

На 7 ноември 1937 година правим като домакин 1:1 с тогавашната Чехословакия, а след това отново оставаме зад борда.

Единственият случай, в който трикольорите се класират на световните финали след равенство на старта, е за тези в Мексико през 1986 година. В края на септември започваме квалификациите с гостуване на Югославия, което завършва 0:0.

То обаче се оказва стратегическо и в крайна сметка сме втори в групата, с равни точки с Франция. В Мексико успяваме да достигнем до фазата на директните елиминации след ремита с Италия (1:1) и Южна Корея (1:1). В крайна сметка обаче отпадаме на 1/8-финал от домакина Мексико.

България пък продължава да няма загуба от Италия като домакин. Балансът вече е две победи за нашите и три равенства. През 1968 г. печелим с 3:2, а през 1991 с 2:1. През 1972 правим 1:1, а през 2008 0:0.

Станислав Манолев и Георги Миланов станаха 12-ият и 13-ият българин, които вкарват на скуадрата. Преди тях с голове могат да се похвалят Хр. Стоичков с 2, Г. Аспарухов-Гунди, Н. Котков, Д. Дерменджиев-Чико, П. Жеков, Хр. Бонев-Зума, Бл. Блангев, Ст. Младенов, Н. Сираков, Ем. Костадинов и М. Петров.