Много преди той да бъде виждан само като модна прическа, стегнати слипове или глобален посланик на футбола, Дейвид Бекъм се отличаваше със свежата, елегантна красота с която удряше футболната топка. Беше като да гледаш как Рори Макилрой върти своя стик или Роджър Федерер прави своя форхенд. Брилянтност и стил комбинирани до перфектност.

С хирургическа точност Бекъм можеше да подава топката така, както поиска. Леко, силно, въртеливо, плавно, високо, ниско, използвайки части от своята обувка като арсенал пълен с различни оръжия.

Като допълнение беше тялото му, което беше като излязло от треньорски учебник и му позволяваше да прави всичко, което поиска. И което също се превърна в запазена марка.

С обявяването на отказването на Бекъм вчера и неизбежната дискусия за по-широкия звезден феномен, който е той, е важно да си припомним основния му талант и огромното удоволствие, което ни носеше с него.

Трябва да имаш красива усмивка и чар, за да може да се превърнеш в звезда, която да продаде на света "Ю дьо Бекс", но ние нямаше да сме чували нищо за Бекъм, ако не бяха редките му качества на футболист, които той демонстрира пред останалите от Манчестър Юнайтед в лятото, когато беше пуснат в първия тим. И всички северняци гледаха насмешливо на това слабичко лондончанче.

Но после той се затича и удари топката с десния си крак. "Той може да подаде топката по-добре от всеки друг, който съм виждал. Техниката му е извън всякакви учебници. Наклона на тялото, елегантността, фалца на топката. Изглежда толкова стилен", признава Гари Невил.

Нека да си спомним невероятните умения и всички вълнуващи моменти, които ни е донесла тази дясна обувка. И да си припомним здравата като стомана решителност, която е сред подценяваните качества у Бекъм. Той беше толкова добър, колкото и всеки от онзи невероятен клас 1992 в Манчестър Юнайтед, който формира сърцето на отбора спечелил Шампионската лига през 1999. Бекъм използва същата решителност, за да си изгради имидж на световна звезда. За това ти трябва също пресметливост и упоритост, не само хубаво лице.

Като си спомним, че преди време Бекъм беше осмиван заради пискливия глас и беше определян като дебеличък - типичен английски футболист, на който мозъка му е в обувките. Този възглед върху него беше подсилен от червения картон на Мондиал 98 срещу Аржентина. Бекъм беше глупакът на нацията.

А вижте сега. Бекъм искаше всичко и го постигна. С изключение на това да вдигне трофей с Англия (просто има някои мечти, които не се сбъдват).

Той искаше да бъде водещ футболист, на когото се възхищават по света. 10 титли от 4 държави, в които е играл и 115 мача за Англия, са само част от визитката му. Той приключва на 38 г. с огромен брой медали, повече мачове от всеки полеви играч в историята на Англия и два пъти беше избран на второ място от ФИФА за най-добър играч в света.

И ако неговата популярност и известност му помогна да спечели някои от гласовете, можем ли да обвиним Бекъм или тези, които позволиха да бъдат пленени от чара му и статута на идол?

Той искаше да е мегазвезда и постигна това по-зрелищно, отколкото всичките му пряк-свободни удари взети накуп. Някои се подиграваха на начина, по който той постигна славата. Но има ли нещо лошо, в това да преследваш тези блага извън терена?

Неговата популярност вбеси Алекс Фъргюсън. Преди време Бекъм се появи за събора на отбора преди мача за Къмюнити Шийлд на "Уембли" с прическа тип "Мохикан". "Имаш 10 минути, за да махнеш това", му каза Фъргюсън.

Мениджърът изригваше всеки път, когато прочиташе, как Бекъм е напуснал Манчестър, за да се види с Виктория, своята попстар приятелка. След едно прегрешение списък с правила написан на ръка на лист хартия беше запазен в бюрото на мениджъра.

Бекъм продължи да преследва късмета си. И беше изгонен, докато Гигс, Скоулс, Гари Невил си останаха през цялата кариера в Юнайтед. Мнозина обаче смятат, че тази раздяла е била планирана. Заплахата от Кристияно Роналдо се задаваше на хоризонта, а Бекъм гледаше отвъд Манчестър. Той си представяше името му в светлините на Мадрид и Ел Ей, Париж, Милано.

Ние проклинаме липсата на любопитство у английските играчи и страха им да опитат късмета си в чужбина. Бекъм се премести в Реал Мадрид и ако в началото беше гледан като маркетингов ход, той убеди треньорите, играчите, феновете в рамките на 4 години, че е сериозен атлет. Бекс винаги е казвал, че трансфера си е струвал дори само, защото беше съотборник на Зинедин Зидан.

Ако имаше някаква голяма грешка в кариерата му, то тя беше, че се премести в Лос Анджелис твърде рано. След като Стив Макларън, треньора на Англия по онова време, му каза, че кариерата му в националния е приключила, Бекъм пое своята мисионерска роля в Америка няколко години по-рано отколкото трябваше. На ако живота в Холивуд и сприятеляването с Том Круз е нещо, към което той се стремеше, то със сигурност Бекъм не пропиля и времето си в САЩ.

Кариерата му за Англия е по-известна заради продължителността, отдадеността, и патриотизма, отколкото заради успехите. Но кой от съотборниците му може да се похвали с някакви успехи в последните 20 години?

В индивидуален план той трябваше да е най-добър през 2002 г., но беше отнесен на четвъртфинала от Бразилия. През 2004 г. не беше във форма и след турбулентни месеци в брака му. През 2006 липсата на скорост накара Свен-Йоран Ериксон да направи странното решение да го върне като десен бек. Бекъм отказа.

Дебатът дали статуса на Бекъм на футболна икона е изкуствено създаден от успеха на "марката" Бекъм, ще продължи винаги. Но не бива популярността му и статута му на модна икона да ни кара да забравим неговите футболни качества. В най-добрите си години Бекъм пращаше топката на 50 метра по-ефективно и по-точно от всеки играч на планетата. А това не е неприятен начин да станеш известен.

Мат Дикинсън, вестник "Таймс"