Деленето на Север и Юг намира все по-ярък израз в английския футбол, отразявайки изместването на икономическата власт към Юга по посока Лондон. Аз се страхувам, че Северът в Англия ще приключи с едно символично присъствие във Висшата лига - и само Манчестър ще се окаже остров в центъра на бушуващото море на упадъка.

И докато на Северозапад (Ливърпул, Манчестър) големите клубове се държат на ниво, в Йоркшир (Лийдс,Шефилд Уензди и Шефилд Юнайтед) и най-вече в някогашната люпилня за звезди - Североизтока (Нюкасъл и Съндърланд), перспективите за някогашните гиганти изглеждат плачевни.

Лондон е бил винаги икономически и политически център на страната, но Мърсисайд, Манчестър и Североизтокът са един футболен разсадник. Само Манчестър обаче не губи присъствие на духа, защото на другите места са очевидни признаците за бедствено положение.

Преди няколко седмици по време на подготовката за понеделнишкия мач Уест Хям - Нюкасъл се загледах в състава на Свраките и си помислих: "Та това не е "Нюкасъл!" Замислих се какво се случва с тях, със Съндърланд, със Северна Англия като цяло.

В Нюкасъл цари отчаяние, в Съндърланд - също. Според мнозина Лондон крепи цялата страна, но аз не съм съгласен. Стимулиране на икономическото въздействие на Лондон сега може да рефлектира върху футбола.

Станахме свидетели на изчезването на йоркширските клубове от Премиършип: Хъл излетя миналата година, а Лийдс и Шефилд Уензди останаха в сянка. Докато израствах, екскурзиите до "Еланд Роуд" и "Хилсбъро" бяха сред най-важните. На тези стадиони се провеждаха полуфиналите за Купата на Англия. Там цареше атмосфера на големи клубове, както и на арените на Мидълсбро, Нюкасъл и Съндърланд.

Нюкасъл се асоциира със страстни фенове и дечица, облекли фланелки с номер 9. Аз помня нашия провал с Юнайтед с 0:5, когато Нюкасъл разчиташе на играчи като Алън Шиърър, Давид Жинола и Филип Албер. Това беше отбор на фантастични голове и топ легионери. 

Съндърланд беше известен с "Ревът на Рокър" (шумът на трибуните на бившия му стадион "Рокър Парк"). Къде е той сега? Неговите фенове ненавиждат загубата на подобна репутация. Помня как се провалихме в Съндърланд. Ейдриън Хийт и Питър Рийд отказват да ми върнат топката на тъчлинията и започва размяна на любезности. 

Ужасно място за футбол за гостуващите отбори, защото страстта се ражда направо изпод земята. Сега имам чувството, че в отбора играят хора, които нямат търпение да хванат първия влак, за да се приберат след мача.

Отивам на мач на Кристъл Палас и виждам повече страсти, отколкото в Съндърланд. Те все още ходят на мач на групи, но връзката вече не е същата. Атмосферата на "Търф Мор" (Бърнли) и "Бърндън Парк" (легендарният бивш стадион на Болтън) също се изплъзва. Интересно какво ли голямо събитие би могло да възстанови онова, което тези клубове загубиха? Не мога да си го представя, а това ме вълнува повече от всичко.

Кой топ играч днес би отишъл да живее в Нюкасъл, Съндърланд или Мидълсборо? Никакво неуважение от моя страна. Смятам, че това са прекрасни футболни градове със забележителни и доста отрудени хора. За играча в наши дни не е важна културата или историята на клуба, а неговото местоположение, животът на семейството, разстоянието от мястото, където би искал да живее (безусловно, заплатата също играе важна роля). На макрониво четири-пет топ футболисти в света предпочитат Испания.

Въпросът е дали северният футбол не се намира на края на пропастта. Очевидно Манчестър е изключение. Но дори и Мърсисайд, футболният епицентър на 80-те, сега е на границата. Циклично ли е това или предвид на онова, което се случва в Йоркшир и Ланкашир (с Уигън, Блекбърн, Блекпул, Болтън, Бърнли - прекрасни отбори от миналото), ние наблюдаваме как Северът в Англия изчезва от картата на футболните успехи?

Днес децата не мислят за Лийдс като за велик клуб. Същото е и с Шефилд Уензди. Всичко показва, че Нюкасъл и Съндърланд се движат в същото направление. След 10 г. тяхното великолепно минало може би няма да има никакво значение. Интересът ще бъде към Брайтън или Борнемут, или към близките до Лондон Уотфорд, Фулъм, КПР и Кристъл Палас.

Клубовете от югоизтока, намиращи се на час път с кола от Лондон, имат голямо преимущество. Те са доста по-привлекателни за футболистите. Ако ми бяхте казали преди 20 г., че Алън Пардю ще изостави Нюкасъл заради Кристъл Палас, не бих ви повярвал. Зная, че имаше и други причини. Сега пък Уотфорд и Кристъл Палас имат големи шансове да примамят от Нюкасъл или Съндърланд играчи, които смятат, че правят услуга на клуба, за който играят в момента. 

Ако преброите футболистите в североизточните клубове, останали там и след приключване на кариерите си, едва ли ще откриете повече от двама или трима. Няма ги и тълпите, представляващи емблемата, клуба, града. Повечето са тук само заради работата. Но да представляваш футболен клуб е нещо повече от работа - трябва да докоснеш сърцата и умовете на феновете.

Нюкасъл, Съндърланд, Лийдс и Шефилд Уензди са сред отборите, на които е нужен главозамайващ подем, за да си възвърнат бившото величие. Аз задавам въпроса защо никой не желае да купи Евертън, Лийдс или Уензд"? Може би защото хората инвестират по-скоро стратегически в града, отколкото на базата на изчезнали традиции?

Да погледнем още пo на север: Рейнджърс и Селтик са в същата лодка. Помня как в Глазгоу играеха Пол Гаскойн, Тери Бучър, Тревър Стивън, Хенрик Ларсон и Брайън Лаудруп. Ще имат ли някога такива футболисти? Не съм убеден.

Аналогично аз се оглеждам, но не мога да открия следващите Шиърър, Биърдсли, Уодъл или Гаскойн. Звездните "джордита", които излязоха извън футболния фокус, се разтвориха във въздуха. Както в Съндърланд, така и в Нюкасъл виждам раздор между отбори и фенове. Не виждам връзки между собственици, привърженици, треньори и фенове. Те са отделни единици.

А ми се иска да виждам малчугани от самото сърце на Нюкасъл, които бягат в черно-бели фланелки и прескачат тухлената стена от любов към своя клуб. Но войната да запазиш пропуска за Висшата лига е с предимство над всичко останало и дори мисъл не ти минава през главата да построиш отбор, който е отражение на обществото и феновете. Ако Съндърланд и Нюкасъл излетят, а Хъл и Мидълсбро останат в Чемпиъншип, североизтокът ще бъде експулсиран от Премиършип. 

В крайна сметка аз се обръщам към публиката с въпрос: как ще свърши всичко това? Накъде отива футболът в Северна Англия? Признаците плашат. Това циклично явление ли е, или нещо по-лошо се случва? Оставям вие да решите.


Гари Невил, вестник "Дейли телеграф"

Превод на вестник "7 дни спорт"