Днес той е лидер повече от всякога. Макар в това, че Джиджи Буфон е босът в съблекалнята на "Ювентус", никога не е имало съмнения. Но през следващия сезон, или поне в началото, на отбора ще му натежи отсъствието на бойците Андреа Пирло и Карлос Тевес - хора, които с личен пример и харизма, и без много шум успяваха да подкрепят Капитана. Вече са избрани и техните наследници - футболисти с чистокръвно "черно-бяла" ДНК, в лицето на Джорджо Киелини и Клаудио Маркизио. "Висшето командване" на торинския батальон се очертава да е твърдо като гранит.

Започна седмицата, в която шампионите на Италия подновяват тренировките. Официалният старт e днес, а с предимство беше дадена думата за изявления на новопривлечения Пауло Дибала. За няколко дни ще се изредят и останалите нови играчи. Но преди всичко започва да се пише новата глава в историята на легендата Буфон - живият паметник на "Юве", вечният шампион. Вратарят, на когото светът завижда вече 20 години. Няма грешка - вече 20 сезона той е в професионалния футбол и ще ги навърши официално през есента.

Дебютът му е повече от показателен. На 19 ноември 1995 г., едва 17-годишен, той застава на вратата на "Парма" срещу големия "Милан" на Фабио Капело. Мачът завършва 0:0, случва се чудо, а невероятното усещане е, че отсреща на вратата е застанал играч от друга планета. Оттогава той бележи непрекъснат прогрес в развитието си, изпълнено със слава, и твърде рядко си позволява погрешни стъпки. Екзалтираният тийнейджър, неподражаемият Супермен - световен шампион за 2006 г., който все още продължава да играе в националния отбор, въпреки че през януари навърши 37 години, и когото все още никой не успява да измести нито в клубния му отбор, нито в скуадра адзура.

Това, което най-силно впечатлява при Буфон, е нестихващото желание да се усъвършенства и непресъхващата мотивация, от която черпи сили всяка година, без никога да обръща поглед назад, без да си слага никакви ограничения в бъдеще. Неотдавна загуби финала в Шампионската лига, което сложи край на мечтите на мнозина да се върнат в Торино с мечтания трофей. Но не и за него. Два часа след последния сигнал той отново беше усмихнат, в очакване на новия сезон, който освен всичко останало ще му донесе участие на европейското първенство във Франция.

Само преди дни друг ветеран - Икер Касияс, се раздели с "Реал", а клубът отсъстваше от първата му пресконференция. При Буфон е различно - президентът Андреа Аниели беше плътно до него през ноември, когато той обяви подновяването на договора си до лятото на 2017 г. Там беше и вторият капитан - Киелини, а Аниели бетонира бъдещето и на двамата футболисти: "Те останаха с нас дори когато бяхме в ада, и ни върнаха обратно в рая, те са пример за лидерско поведение и на терена, и извън него.

Джиджи винаги е бил истинският стълб в съблекалнята особено през първите 6 месеца на 2012/13 г., когато Антонио Конте беше наказан. Нашият капитан заслужава Златната топка". А спортният директор Джузепе Марота допълва: "Джиджи сам ще реши кога да сложи край на великолепната си кариера. А ако поиска, може отново да си удължи договора". В случай че съблече фланелката, той вече има готов вариант с пост в клуба. Аниели е решил да превърне Буфон в символ на своята ера в "Ювентус" и по убеждение на мнозина един ден вратарят може да направи за него това, което Джампиеро Бониперти направи за Адвоката.

Засега Буфон не се интересува от администрация и все още е гладен за успехи, рекорди и награди. Петнадесетият сезон при бианконерите може да му донесе още по-голям престиж, след като вече е 3-ти във вечната клубна ранглиста с 535 мача, като Гаетано Ширея има само 17 повече от него. По-далеч е лидерът Дел Пиеро със 705, но зад него вече са Фурино (528), Бетега (482), Дзоф (476) и дори Бониперти (459).

Предстои му и нова цел - Джиджи ще се бори да спечели титлата за 5-и пореден път - постижение, което не се е удавало на нито един вратар, включително на Комби и на Бачигалупо. Комби е печелил само 3 титли през 30-те, а Бачигалупо също 3 с легендарния състав на "Гранде Торино" от края на 40-те. Е, Жулио Сезар има 5 поредни с "Интер", но първата от 2005/06 е служебна и не се брои. Освен това Буфон има 2 участия на финал в Шампионската лига - първото през 2003 г. и 4 участия на еврофинали, плюс второ място в Полша и Украйна през 2012 г.

Европейската титла е единствената, която му липсва с националния отбор, в който записа впечатляващо представяне. Гордост на бианконерите и ценен национален капитал. Великият Старец отново блести и "така ще бъде, докато съм на терена, - както той се заканва. - Защото няма нужда да ме подканяте да спирам, аз пръв ще усетя, когато е настъпил моментът да го направя. Това ще е, когато вече няма да съм способен да бъда на нивото на момчетата".

МИРКО ГРАЦИАНО, превод "7 дни спорт"