51-годишният Лотар Матеус разкри в автобиография малко познати страни от футболната си кариера. В нея има пикантни подробности за диви купони в Бундестима, за войната с Клинсман, за бунта срещу Ерих Рибек преди Евро 2000. „Билд“ публикува извадки от книгата.

БЪРЗИЯТ УСПЕХ

„През 1980-а след европейската титла успехът бързо ме замая. Популярността ми нарасна. В списанията, които дотогава четях, гледах собствените си снимки… Възгордях се. Всичко ми се получаваше лесно, пиех по една-две бири преди и след тренировка.

Тогава почувствах първите болки в рамото и гърба, но продължих да излизам все по-често и все по-дълго. След победи почти не се контролирах. Живеех като филмова звезда. Бирата скоро стана уиски, дори преди най-важните мачове…

Някъде в този период се разделих със Силвия. Така съвсем останах без спирачки, изпаднах в дупка, дадох много храна на медиите… Но Юп Хайнкес никога не ме извади от отбора. Бях щастлив, но животът ми бе нездравословен. Имах късмет, че бързо го разбрах.“

При всичко това Матеус е изненадан от събитията на Мондиал 1982. „Турнирът бе много успешен, макар че в онези дни футболът ни вълнуваше по-малко от купоните и оргиите. За съжаление. По време на подготовката някои играчи не можеха да станат от леглата – те бяха не просто пили, бяха мъртво пияни. Случваха се неща, които не желая да описвам.

Юп Дервал е твърде достоен треньор за тези играчи. Имена няма да казвам, но купоните се организираха от по-възрастните ми колеги. Само ще кажа, че в хотела ни имаше модно ревю и двама от играчите поканиха две манекенки в стаите си. И всичко това на световно първенство, където се очаква да се държиш професионално. Аз гледах изумен, както би било всяко момче от провинцията.”

Изпълнения има и шест години по-късно. „Преди Евро 1988 ни организираха великденски турнир в Западен Берлин. След първия мач, който загубихме с дузпи от Швеция, петима играчи излязохме навън. Качихме се в един опел – двама отпред, трима отзад.

Сигурно влязохме във всички отворени барове и дискотеки, ходихме и до публичния дом близо до „Олимпиащадион“. Прибрахме се в ранните часове с бутилки шампанско и „дами“ под ръка. Легнахме си в 6 часа, а в 11 бе тренировката. Почти нищо не се случи, преди Франц Бекенбауер да дойде при мен и да ми викне: „Ти винаги си замесен! Време е да ти дойде акълът в главата“.

Използва и други, по-нецензурни думи. И още нещо – той бе ядосан не от факта, че сме излизали, а че сме били облечени с анцузи на националния отбор…“ „Вървят ли бирата и сладкият живот заедно с дисциплината на професионалния футболист? Вървят, и то прекрасно, защото аз не бях алкохолик.

Може би понякога съм пил една чаша повече, но на следващия ден тренирах два пъти по-усърдно. На цигарите не можех да устоя. Като играч пушех по 12-13 на ден, още 5-6 сами догаряха в пепелника. Спрях ги едва след 25 години.“

ПРОВАЛЕНИЯТ ТРАНСФЕР В РЕАЛ МАДРИД

Като световен шампион и футболист №1 в света Матеус е желан от много клубове. Включително от Реал Мадрид. „Титлата ни доведе до фантастични оферти. През 1991-а аз и Норберт Пфлипен (мениджърът му, почина през август 2011-а – б.р.) се срещнахме тайно в хотел в Женева с президента на Реал Рамон Мендоса.

Бързо се разбрахме за всичко по договора ми, стиснахме си ръцете. Бях радостен, но още не бях сигурен, че трансферът ще стане. Оставаше двата клуба да се разберат, а аз имах действащ контракт с Интер. Когато Мендоса се обадил на Ернесто Пелегрини (президента на Интер – б.р.), чул само:

„Матеус не се продава“. Лотар поискал лична среща и изразил желание да приеме ново предизвикателство. „Казах му също, че не се чувствам спокоен, защото научих за неуспешен опит да отвлекат децата ми.

Бяха хванали двама престъпници от ГДР по някаква случайност, защото паркирали буса си на забранено място. Те вече бяха отвлекли сина на Кристиан Нойройтер и Рози Митермайер (германски скиори алпийци – б.р.)… Дори и след тази история Пелегрино каза „не“.

ВОЙНАТА С КЛИНСМАН

За повече от две десетилетия във футбола Матеус има не само приятели, но и врагове. Най-големият от тях е Клинсман. „По принцип съм пресметлив човек, но понякога действам спонтанно и открито – така често съм обиждал хората. Юрген Клинсман е много различен тип. Той дълго мисли, преди да реши нещо.

Прави си стратегия, от която не се отклонява на сантиметър встрани. В преследването на целта си той не се спира пред нищо. Разбрах, че често говори зад гърба ми, а ние бяхме заедно и в Байерн, и в националния отбор. Един епизод е симптоматичен. След две операции на ахилеса вече бях напълно здрав, но за една предколедна контрола в Южна Африка не ме взеха в отбора.

Берти Фогтс ми се обади, за да ми каже, че няма да ме вземе, искал да пробва някои младоци. Вместо това аз отидох с Байерн в Алпите на ски. Изведнъж в 11 часа през нощта звъни телефонът ми. Не беше играч, а човек, запознат с нещата в Бундестима.

Каза ми: „Внимавай, искат да ти бутнат стола. Юрген Клинсман и Томас Хелмер подготвят революция.“ Така и стана – дълго след това не ме викаха в националния тим.“ За отнемането на капитанската лента в Байерн след излизането на дневника му през 1997-а Матеус също обвинява Клинсман.

„Ден след излизането на книгата отидох в офисите на Байерн и занесох няколко екземпляра. Решението обаче вече бе взето. Мисля, че Клинсман си бе свършил работата.“

БУНТЪТ СРЕЩУ РИБЕК

Екстремни преживявания Лотар има и преди Евро 2000. „Заради моето отиване в Америка (в Метростарс – б.р.) бях загубил силните си позиции в Байерн и в националния отбор. Тези, които преди се криеха зад гърба ми – Диди Хаман, Маркус Бабел, Йенс Йеремис и Томас Линке, сега командваха.

Те дойдоха при мен по време на лагера в Майорка, за да искат да сменим Ерих Рибек. Направо си беше бунт. Казаха нещо от рода: „Лотар, обади се на Франц и му кажи колко непрофесионално работи Рибек. Да го махат и да сложат теб за треньор… Моля? Защо да го правя…

Наистина се обадих на Бекенбауер, за да го помоля за помощ, да даде съвет. Казах му какви щуротии се готвят в Майорка. Франц каза да отида при Рибек заедно с конспираторите и да изясним нещата. Предадох думите му, но те не пожелаха. Рибек никога не узна за планирания преврат.“

ЗАЩО НЕ БИ ДУЗПАТА НА ФИНАЛА НА МОНДИАЛ 1990

Най-големият успех остава спечелената световна титла в Рим. Защо обаче Матеус не би решаващата дузпа? „Звучи странно, но това спонтанно решение има корени още през 1988-а. По-точно от прощалния мач на Мишел Платини в Нанси. Обядвахме заедно с Марадона, когато той се сети, че си е забравил обувките.

Попитах го: „Кой номер носиш, Диего? 41,5 ли? Ето ти“. Дадох му моите обувки на „Адидас“. С тях той направи чудеса на терена… Тези обувки ги задържах. Носех ги само десетина пъти в годината, за да ги запазя. Последният им мач трябваше да бъде финалът на Мондиал 1990 в Италия (срещу Аржентина 1:0 – б.р.). Към 30-ата минута обаче те се скъсаха.

Трябваше да сложа нови. В тях се чувствах несигурен. А в такива ситуации не рискувам нищо. Не съм отказал да поема отговорност, както Карл-Хайнц Румениге каза в ефира на ARD като съкоментатор, а просто мислех за отборния успех.“ Победния гол от дузпа вкара Анди Бреме.