Днес се навършиха 32 години от смъртта на двукратния световен шампион Гаринча - една от големите звезди на Мондиал 1958 и Мондиал 1962. Раздялата на Гаринча с футбола е агония, също като раздялата му с живота.

Роден през 1933 г, великият бразилец е символ на Ботафого (1953-1965). Алкохолик, вече не вървят финтовете, страда от остеоартрит, мъчат го да играе контузен, защото пълни стадиони. Продават крилото на Коринтианс. През 1966-а играе само 13 пъти, с два гола, като се броят и приятелските мачове. Бяга.

Минава проби във Вашко да Гама и Флуминензе, не го одобряват. За пари натежалият №7 играе приятелски мачове – по един за Бангу, Алекрим и други клубчета. Подписва с Португеза през 1967 г, излиза няколко пъти на терена и го махат. През 1968 отива в Боливия и рита в няколко двубоя където падне. Подписва с колумбийския Атлетико Хуниор срещу 600 долара на мач. Играе веднъж – на 20 август. Публиката посреща с овации великото име. Гаринча едва се тътре, дава само три паса. Замерват го с яйца.

Сваля 12 кг за 3 месеца и започва във Фламенго от ноември 1968. До април 1969 г. – 15 мача, 4 гола. Придружава на турне в Европа съпругата си Елза Суариш, певица. Там играе за аматьорски отбори, за студентски, заводски. За дребни пари рита за тим на месарите в Повеция (Италия) срещу механиците - 4 асистенции за 4:5. Подписва с френския Ред Стар за 3 месеца срещу 15 000 долара. Но играе само един приятелски мач. Връща се в Бразилия. И пак рита тук-там по веднъж за пари.

Олария е последният му клуб – от февруари до 23 август 1972 г. в 10 срещи вкарва веднъж. На 39 г. казва: „Роди ми се първа внучка, спирам.” На 18 декември 1973-а на „Маракана” му правят страхотен бенефис пред 131 000 души. И го забравят. Беден, болен, гладен, пиян.

Играе още над 500 срещи за аматьорски отбори. Има достоверни данни за участията му за Милионаиреш, ветерански състав от бивши звезди, който обикаля Бразилия за шоудвубои. Последният му известен мач е на 25 декември 1982 г. за Лондриня срещу Гарансия в Планалтиня – 0:1. Играе 20 или 40 минути. Същата година 8 пъти влиза в болница.

Представям си как тежко става сутрин от леглото в своята квартира под наем в Бангу. Не яде. Пие, за да се свести. Краката не се сгъват. Задъхва се, докато се облича. И се влачи към някакво квартално игрище. Там за четвърт час ще видят карикатура на великия Мане. Срещу една-две бутилки. Приятелите, които са помагали да изхарчи много пари навремете, ги няма.

Радостта на народа го наричат и днес. Умира на 20 януари 1983-а от цироза, а е на 49 години. Изпращат го 300 хиляди души.

Всъщност Гаринча никога не се отказва от футбола. Може би футболът опитва да се откаже от него, но не успява. Заедно с Диего Марадона – най-големият артист в играта. Като туберкулозния 51-годишен Молиер 310 г. по-рано Гаринча е готов да умре на своята сцена – на футболния терен. И почти го постига.

„Той бе Чарли Чаплин на футбола”, казва Джалма Сантос. „Когато и аз, и той бяхме на терена, Бразилия няма загуба, а това са 8 години”, е думата на Пеле. И в годините на най-голямата си слава, Мане обича да рита на поляната с децата от квартала – бос.

Материал на вестник "Труд"