Руски и арабски милионери, банки, големи компании, клубове, агенти и играчи си поделят един бизнес за 45 милиарда евро с колкото блясък, толкова и сенки, който се разпростира неудържимо към Азия и Средния изток.

Пепе Самитиер (1902-1972 г.) бе уникален полузащитник. Правел задни и всякакви други ножици, удари "скорпион" и какво ли не още по времето, когато още нямало точен термин за тези изпълнения. Техничар (наричали го Човекът-лангуста), но със силен удар, бил познат не само като играч на "Реал" (Мадрид) и "Барселона", но и с неговия сарказъм. Алфредо Реланьо, директор на в. "Ас", му приписва следното изречение: "Ако футболът беше бизнес, щяха да го държат банките".

Но ако Самитиер играеше днес, той щеше да почувства как топката и мечтите се движат по напълно различен начин. Футболът независимо от получените удари, като корупционния скандал във ФИФА, е една индустрия, която създава надежда и генерира на планетата 50 милиарда долара (€45 млрд.). Цифрата е на консултантската фирма "Репуком". Той стана територия, в която финансовите институции се превръщат в главните инвеститори и където от футболна треска отдавна не са обхванати само Европа и Латинска Америка.

Сега бизнесът се разпростира към Китай и арабските страни в стремежа си да достигне до 1,6 милиарда фенове по целия свят. Никой не може да остане безразличен към нея. Арабски и руски мултимилионери си купуват клубове от европейските лиги, докато големите търговски марки разпознаха във футбола райско място за своите интереси. И то въпреки че неравенството, този бич на нашето време, отделя свръхбогатите клубове, където действат могъщи футболисти и агенти, от отборите и спортистите, които едва оцеляват. Това е неравностойното положение в днешната планета футбол.

Миналата година според ФИФА професионалните клубове са похарчили 3,6 милиарда долара (€3,277 млрд.) за трансфери, за да ползват услугите на световните звезди. Затова, когато 64-годишният Джонатън Барнет, може би най-важният британски футболен агент, се ядосва, че на неговото протеже Гарет Бейл "не му подават топката", той не само защитава един футболист, за когото "Реал" (Мадрид) плати 85 милиона паунда (€110 млн.), най-скъпият трансфер в историята, но и една плътно затворена екосистема, която пази интересите на своите хора. "Моята работа е много ясна - твърди Барнет. - Да гарантирам, че когато моите футболисти се оттеглят от играта, те ще работят, защото искат, а не защото са принудени да го правят. Минаха времената, когато плащаха по 50 паунда за една реклама."

Търговският смисъл на бизнеса е една от отличителните черти на днешния футбол, който се превърна в "сенчесто и затворено място, в което много трудно може да се проникне", отбелязва Сандалио Гомес, професор от Университета в Навара. Но липсата на прозрачност и светлина се оказва обратнопропорционална на мощното нахлуване на парите. Особено от фирми от Средния изток. 20-те най-големи клуба от Европа са със спонсори от авиолинии от тази част на планетата: "Барселона" ("Катар Еърлайнс"), "Реал" (Мадрид), ПСЖ, "Арсенал", "Милан" (всичките с "Емирейтс") и "Манчестър Сити" ("Етихад Еърлайнс") получават пари от този източник. От своя страна Обединените арабски емирства са главният индивидуален инвеститор от 2005 г. насам върху фланелките на европейските отбори. Преди десетина години те изобщо не присъстваха във футболната индустрия: сега участват в нея със $163 милиона (€148 млн.).

Както става ясно, футболната геополитика има и своите противоречия. Двата големи пазара на бъдещето - Китай и арабските страни, съжителстват с територии, където демокрацията е твърде крехка. За разлика от тях обаче Африка, в която е Нигерия - страната, където най-много обичат футбола от всички на планетата (според изследването на "Репуком"), е почти незабележима. "За нещастие големите фирми не виждат консуматорски потенциал на този континент. Той е развъдник на таланти, но не и на приходи", признава Рамон Амич, директор за испанския клон на "Репуком".

Така е, защото парите във футбола са предпазливи и когато банката ВВVA отделя по €23,5 млн. на година, за да спонсорира испанските Примера и Сегунда дивисион, тя знае, че вложените пари ще имат възвръщаемост. Нещо подобно е и с банката "Кайша Економика Федерал". Една обществена спестовна каса, която е голямата опора на бразилския футбол. "Говорим за един пазар - изчислява фондацията "Жетулио Варгас", за 11 милиарда реала (около €3,2 милиарда) на година и за 370 000 работни места, който освен това създава таланти." "От много години Бразилия е главният износител на футболисти по света и ще продължи така", предвижда Едуардо Карлецо - бразилски адвокат, специалист по този спорт.

Бразилия, Азия, Африка, Арабските емирати. Никой не се съмнява, че футболът неуморно търси нови хоризонти. В САЩ все повече деца тичат след футболната топка. "Следя много отблизо (американската) Мейджър Лийг Сокър в Северна Америка. Имам чувството, че това е единственото първенство, което в скоро време ще бъде способно да се конкурира с големите европейски лиги", уверява Рафаеле Поли от Футболната обсерватория на "Международния център за спортни проучвания".

А докато дойде бъдещето в Новия свят, на Стария континент топката се превърна в магнит за финансите. Между 2005 и 2014 г. банките и застрахователите са похарчили 1,206 милиарда евро, за да станат спонсори на фланелките в 6-те най-важни първенства - Франция, Италия, Испания, Португалия, Англия и Германия. С което показаха, че финансовият сектор, заедно с туризма (€784 милиона) са големите стълбове във футболното здание. И на парите, естествено.

Само че машината на футбола трябва да се подхранва обилно, защото в противен случай тя блокира. Един играч на "Реал" (Мадрид) получава седмично средно по $166 180 (около €152 000), а един от "Барселона" - средно по $155 452 (€142 800), изчислява "Спортинг интелиджънс", специализиран във възнагражденията. Тези цифри съответстват само на заплатата. Защото някои футболисти са истински магнит за парите и спонсорите. Кристиано Роналдо работи с "Емпорио Армани", "Хербалайф" и KFC. Днес се счита, че той получава $9,5 милиона годишно от "Найк" и $2,5 млн. от "Емирейтс". Друг гений на футболната топка - Меси, пълни касата от "Търкиш Еърлайнс" ($2 млн.) и "Адидас" ($9 млн.). Отваря пазара и в Япония и Китай, където рекламира местни продукти.

Открай време високият стандарт се постига с печеленето на титли и шампионати вкъщи. Но за да триумфираш непрекъснато, се изискват още повече пари и напрежението се пренася върху клубовете. Разходите за трансфери, които трябва да посрещне един клуб от Ла Лига, за да бъде сред първите три в Примера, скочи от €279 млн. през сезон 2009/10 до €362 млн. през сезон 2014/15. Което е с 51% повече. През същия този период парите, похарчени за нови играчи в 5-те най-големи европейски лиги (Англия, Франция, Германия, Италия, Испания), нараснаха от $7,25 милиарда (€6,6 млрд.) до $9 млрд. (€8,2 млрд.). Един скок от 25% за 6 сезона.

Футболът се превръща във все по-скъп спорт, в който неравенството е както между клубовете, така и между играчите. "Реал" (Мадрид) - най-богатият клуб на планетата, е имал приходи от над €549 милиона през сезон 2013/14 според "Делойт". Недостижимо за другите клубове? По принцип, да. Но началото на една промяна започва да изравнява разпределението на парите от тв правата - най-важния източник на приходи. "Новото централизирано разпределение на аудио-визуалните права, за което настоява испанското правителство, има за цел по-равномерно поделяне, както в Англия или Германия", отбелязва Рамон Амич.

И ако преди съотношението между най-богатия и най-бедния отбор бе едно към 10, занапред то може да бъде сведено до 1 към 3. С тази нова аритметика клубовете в Примера почти ще удвоят приходите си. И вместо да си разпределят €800 милиона, ще си поделят цели €1,5 милиарда (включително и от продажбата на тв правата за чужбина). "Но дори и тогава "Реал" (Мадрид) и "Барселона" пак ще печелят най-много, защото получават приходи от цял свят", уточнява Алфредо Реланьо от "Ас".

Всичко се променя, за да си остане същото, смятаха някои. Има нещо подобно. Ако "Реал" (Мадрид) може да получи десетки милиони евро за името на стадиона си, това ще бъде още едно доказателство за предимството на най-големите.

Мигел Анхел Гарсия Вега