Ако си мислите, че Купата на Англия е най-големият вътрешен футболен турнир, помислете пак. Дори нямате представа колко сте далеч. Това състезание продължава повече от година. За да бъде определен крайният победител, се изиграват 6162 мача, което означава 554 580 минути футбол. Ако всичките се даваха по телевизията, тя щеше да предава 385 дни без прекъсване. Може би „Скай Спортс“ вече се облизва за възможността…

Французите се чудят за какво е целият този шум. Но ако сте фен на турнирната магия и изненадите, Купата на Франция е вашето състезание. Миналия сезон турнирът беше спечелен от Златан Ибрахимович и Пари Сен Жермен. Още докато беше на 1/4-финалната фаза, стартира настоящото издание 2015/16. Общо 6163 клуба тръгват по дългия път към „Сен Дени“. Сред тях има какви ли не, включително отбори от отвъдморските департаменти на Франция – Реюнион и Майот в Индийския океан, Таити и Нова Каледония в Тихия, Гваделупа и Мартиника в Карибите, а също и френска Гаяна в Южна Америка, са част от този турнир, който е отвъд географията.

Всички тези отбори играят шест предварителни кръга, а в седмия се включват и отборите от европейска Франция. Все едно Акрингтън Стенли да играе с Фолклендските острови в първия кръг на ФА Къп. Така аматьорският ГСИ Понтиви от областта Бретан пропътува хиляди километри, за да играе мачове на не дотам изрядни стадиони по света. Съперникът му в седмия кръг бе АС Пирае от Таити, а жребият отреди на бретанци да гостуват.

„Решението да играем с тим от другата част на света беше наше. Имаме право да избираме в коя урна да бъдем поставени и решихме, че за нашия клуб ще е добре да играе с отбор от отвъдморските територии – казва административният и спортен директор на Понтиви Ерве Бруар. – От Бретан взехме автобус до Париж, после отлетяхме за Лос Анджелис и оттам за Таити. Трябваше сериозна организация, на всички бе нужно да бъдат извадени паспорти и американски визи. Нашите играчи са аматьори, така че трябваше да си уредят почивка от работа. Не за всички беше лесно. Тръгнахме общо 20 души – 16 играчи и 4 треньори и началници.“

Не е ли неразумно аматьорски клуб от пета дивизия да предприеме пътуване на повече от 30 000 км само за да изиграе мач с други подобни аматьори? „Не, защото Френската футболна федерация поема разходите. От нашите джобове платихме само пътуването до Париж. Оттам нататък всичко поема федерацията“, казва Бруар. След 28-часово пътуване Понтиви стъпва в Таити и остава там цяла седмица. Аматьорите пристигат в понеделник, а мачът е едва в събота. 

„Но условията бяха много различни и изискваха предварителна адаптация. В Бретан беше 15 градуса, а в Таити 30. Тренирахме два пъти на ден – от 8 ч. сутринта и от 2 следобед, за да влезем в час и да свикнем с климата“, разказва Бруар. Пътуването е голямо приключение за момчетата от Понтиви, но мачът е още по-голямо. Европейците повеждат на четири пъти, но домакините всеки път успяват да изравнят. Таитянците дори дръпват с един гол, но Понтиви успява да обърне на свой ред за 6:5 и да продължи напред.

„Беше велик мач. В техния отбор имаше деветима играчи, които бяха закарали Таити на финала на световното първенство по плажен футбол. Атмосферата беше невероятна, на трибуните имаше над 2000 души. Таитянците са страхотни хора, а с нас се отнасяха като с богове“, спомня си Бруар. Иенген Спорт пък направи най-дългото пътуване в тазгодишното издание на надпреварата (16 425 км), за да пристигне от Нова Каледония до Северна Франция, където загуби с 2:3 от Еперне.

Сен Мариен от остров Реюнион пък се справи по-добре на европейска територия и победи с 2:0 Сен Ло, а в осмия кръг, вече у дома, отстрани с дузпи Верту. Наградата за островитяните бе поредното пътуване – над 10 000 км до остров Корсика, където се изправи срещу местния Газелек Аячо на 1/32-финалите на турнира. Малко клубове успяват да се уредят с околосветски приключения в Купата на Франция, но Бруар препоръчва на всеки да опита. След всички пречки, които се успели да преодолеят хората от Понтиви, пътуването до Таити си е струвало. „Беше незабравимо. Такова нещо наистина се случва веднъж в живота. Определено трябва да го направите“, твърди Бруар.

Материал на "Тема спорт"