Сезонът е още в самото си начало и много неща може да се случат до края му.

Като се абстрахираме от горната фраза обаче, можем да констатираме, че в неделя на "Сан Сиро" вече се случи всичко, което не можехме да си представим.

Интер на прагматика Мадзари беше изравнен със земята от Каляри на радикала Земан. Така най-неочаквано, в един наглед лесен мач, тифозите на нерадзурите бяха споходени отново от старите си кошмари.

Футболът винаги ни предлага нещо повече от сухо сравнение между приходи и разходи. В противен случай всъщност нямаше да има смисъл изобщо да се играят повечето мачове.

Някои решения на рефера Банти, макар и правилни, помогнаха да се стигне до хеттрика на Екдал. Работата е там, че в действията на съдиите липсва единен критерий. Нагатомо получи два жълти картона за нарушения, за които съдията на двубоя Емполи – Милан Калварезе пожали Мунтари, но изгони Валдифиори от домакините.

Но още преди да остави своите с човек по-малко, японецът бе "асистирал" на Сау за първото попадение на гостите. Това показва, че футболистите на Интер може би са излезли на терена с притъпено желание за игра, убедени в собственото си превъзходство, в което впрочем никой не се съмняваше преди мача.

Да играеш с десет срещу единайсет е трудна задача, но един отбор, който се стреми да си върне помръкналото величие, би трябвало да е в състояние да се справи в тази ситуация, особено на собствен терен и при равен резултат.

Интер обаче не успя, напротив – нерадзурите буквално се сринаха.

В четири мача тимът на Мадзари бе получил само едно попадение и то след индивидуално харакири на Видич. За 44 минути срещу Каляри обаче миланският (някогашен) гранд отнесе четири гола. Това беше структурен провал, който заличи повишеното спрямо миналия сезон качество на състава.

Беше гледка прекалено грозна, за да е истина. Каляри имаше три поражения в първите четири кръга, но най-сетне улови философията на Земан. Неин символ бе не толкова Ибарбо, който си беше способен на убийствени изригвания и по времето на президента Челино, колкото остротата, нападателното настървение, светкавичните комбинации и амнезиите в тила (голът на Освалдо).

Това е класическият Земан – щастлив заложник на собствения си войнствен екстремизъм.

Все пак този Интер ми изглежда по-солиден, отколкото преди година, когато нерадзурите спечелиха 13 точки от 15 възможни в първите 5 кръга. Склонен съм да си мисля, че нерадзурите няма повече да допускат подобни сривове. Нещо повече: именно Интер, заедно с Наполи, виждам като най-сериозен кандидат за третото място (ако, разбира се, Ювентус и Рома не допуснат някакви сериозни спадове в играта си).

Точно заради това си убеждение останах шокиран от случилото се в неделя. От 7:0 срещу Сасуоло на 14 септември до 1:4 срещу Каляри изминаха само две седмици. Подобна издънка изглеждаше невъобразима. При това твърденията на Мадзари, че е пропуснал да забележи насъбралата се у някои играчи умора, звучат несериозно: от началото на първенството е изминал едва един месец.

Най-големият проблем на Интер е манталитетът. В трудните моменти на черно-сините им липсва истински лидер, футболист, който умее да поведе съиграчите си напред, а ако ситуацията го налага, да им срита задниците.

"Нямаме топки!" Фразата, която се изплъзна на Мадзари край тъчлинията е идеалната рентгенова снимка на този отбор.

След мача в Лига Европа и гостуването във Флоренция през уикенда ще имаме по-детайлна диагноза.

Роберто Бекантини, "Евроспорт"