Сега, когато вече всичко приключи, когато Юве се върна от ада и зае полагащото му се място, може да се каже, че беше много трудно. Проблемът никога не е бил пращането в Серия В. Нито пък двете отнети титли заради Калчополи (тема, която е много гореща тези дни). Истинският проблем беше последвалото напускане на силните играчи на отбора.

През 2006 г. след решенията от Калчополи един много силен отбор бе разбит. Ювентус се лиши от своите шампиони. Да, играчи като Дел Пиеро, Буфон, Недвед, Каморанези, Трезеге, останаха. Но те остаряха с още една година докато играеха срещу Кротоне и Фрозиньоне.

След дебюта на новия Юве в Римини с равенство 1:1 през септември 2006 г. завръщането в Серия А бе бързо постигнато. Но за повече трябваше да се почака.

Силата на Юве в края на 90-те и началото на този век бе рационалния анализ на състава, от който всяка година бяха жертвани силни играчи, но на тяхно място идваха не по-малко добри и талантливи футболисти. Трансферите на бианконерите бяха силната страна на ръководството.

Когато обаче цунамито, заляло Юве с Калчополи, се отдръпна, се оказа, че клуба има ново ръководство, неспособно да управлява клуба по същия начин, както преди.

Юве винаги е Юве. Не може да играе, само за да участва. Когато сезона започва зле и приключва още през декември, се прави анализ на това, кое трябва да се подобри. И се работи върху тези неща. А завръщането в Серия А не започна зле. Трето място през 2007/08 (с Дел Пиеро и Трезеге на първите две места при голмайсторите), бе последвано от второ през 2008/09.

Но сякаш тези две класирания повлияха негативно на избора. Президентът Коболи Джили и изпълнителния директор Блан и спортния Секо, най-вероятно си въобразиха, че са възродили Ювентус. Истината е обаче, че тези резултати бяха последния подарък на една група шампиони, които бяха на края на пътя. Недвед се отказа, Трезеге и Каморанези напуснаха, а Буфон и Дел Пиеро останаха. Реалността се оказа съвсем различна.

От Калчополи до титлата на Конте, Ювентус смени трима президенти (Коболи Джили, Блан, Аниели), двама отговорници за трансферите (Секо и Марота), шестима треньори (Дешан, Раниери, Ферара, Дзакерони, Делнери и Конте), без да броим Корадини, който завърши сезона в Серия В, след напускането на Дешан. Всичко това за 6 години.

Нещо почти невероятно за Ювентус, който винаги е залагал на постоянството и приемствеността. Една революция след друга. Но във футбола революциите не функционират. До успеха се стига с добър план, правилни решения, работа и спокойствие.

Парадоксът е, че шефовете го разбираха (Блан каза веднъж, че за да се върне отново на върха на Юве ще са му нужни 5 години). Но за да запазят мястото си и да избегнат недоволството на публиката, те се държаха по различен начин и взимаха други решения.

Така беше с Раниери, на когото бяха простени много грешки, но накрая бе уволнен 2 кръга преди края на втория сезон в Серия А. На Ферара му беше даден отбор, който въобще не беше убедителен. На пазара бяха похарчени много пари, за играчи, които не успяха въобще да убедят (като Диего и Мело), които бяха жертвани веднага също и заради неадекватен избор на тактика.

От една страна Юве разбираше, че не трябва да бърза. От друга нямаше търпението да изпълни един цял проект.

Страстта на стария Юве се видя отново, когато Андреа Аниели бе избран за президент. Изборът на Делнери беше направен в движение. Но после шефовете разбраха, че е време да обърнат страницата. Не само с един различен треньор от предшествениците му. Но и с нова психика, нова нагласа. Която прилича на старата. Победна. Така се роди Ювентус на Конте.

Един отбор, който правеше една стъпка след друга. Във всяко отношение - трансфери, тренировки, провеждане на мачовете. Който си поставяше и постигаше цел след цел. Първо искаше да е конкурентен на останалите. После дойде задачата за класиране в Шампионската лига. После финала за Купата на Италия и накрая - скудетото.

И всички цели бяха постигнати. Ювентус спечели. Не случайно. А заслужено. Заслугите са на всички. От Андреа Аниели, до последния домакин в базата. Калчополи сега е само история. Тема за книги и за алманаси. Ювентус отново е голям. Ювентус отново е Ювентус.

Автор ПЕТЬО ПЕТЕВ