Този уикенд имах доста натоварена футболна програма. В събота вечерта исках да видя дали мача с Дженоа ще бъде последен на Масимилиано Алегри начело на Милан. Неделята обаче бе доста по-разгорещена. Непобеденият Ювентус играеше на обед с Катания, а след това предстояха два супер сблъсъка в Англия - дерби на Мърсисайд и Челси - Манчестър Юнайтед.

Запасен с много надежди застанах пред екрана още в събота. Милан изигра поредния си слаб мач, но спечели с гол на невероятния Ел Шаарави. Гол, дошъл след засада на Абате, която никой от съдиите не видя. А в Италия съдиите не са малко. Пет на терена и един резервен. Шест души пропуснаха, че Абате бе зад защитата при паса на Емануелсон. Милан спечели с 1:0 и уволнението на Алегри се отложи.

Но когато си лягах в събота не съм и очаквал, че супер мачовете в неделя ще минат под знака на мъжете в черно.

Ювентус спечели също с 1:0 срещу Катания в обедния мач. Но тук скандалните съдийски отсъждания бяха много повече. Всичко започна в средата на първото полувреме, когато Катания вкара гол. Напълно редовен. Но не и според рефера Джервасони и най-вече асистента Лука Маджани.

Бергесио се разписа след добро центриране и всички в Сицилия ликуваха. Само че 44 секунди след гола, лайнсмена Маджани реши, че е имало засада. Засада, която само той видя. Какво си е мислил Маджани в тези дълги 44 секунди?

Според щаба на Катания този гол е бил отменен от резервната скамейка на Ювентус. Защото след центрирането на Маркезе и отклоняването на топката от Споли и Лоди, за да се стигне до гола на Бергесио, рефера Джервасони зачете попадението. Флага на Маджани не бе вдигнат и лайнсмена тичаше към центъра - знак, че има гол. Само че по пътя към центъра помощник-съдията мина покрай скамейката на Юве и изведнъж промени решението си. Някой от стоящите на пейката (най-вече Пепе) отиде при него и започна да иска засада.

Президентът на Катания Пулвиренти го каза ясно "Голът бе отменен от пейката на Юве". Но защо е нужно всичко това? 44 секунди са достатъчно време, за да се види добре всичко на видеоповторение и да няма съмнения. Вместо това от италианската федерация, УЕФА и ФИФА увеличават броя на съдиите и парите, които те получават. На кому са нужни шестима рефери? Когато всички от тях бъркат!

Разбира се това не се оказа единствената грешка на съдиите. За да може Ювентус да стигне до победата съдиите си затвориха очите за засада на Бентнер, който останал сам срещу Андухар не успя да вкара, но Видал бе точен при добавката.

И веднага идва въпроса дали всичко това е просто грешки на съдията или има предубеденост? Или пък още по-лошо - корупция. Все пак става въпрос за Ювентус, който каквото и да прави няма да може да изтрие петното поставено от Калчополи през 2006.

В случая по-скоро става въпрос за много слаби съдии. Защото двата изброени случая не са единствените този кръг в Серия А. В пет от 10-те мача имаше много скандални решения. В Лацио станаха виолетови от гняв след като съдията Бергонци ги прати в нокаут.

Той отмени гол на Маури, който бе напълно редовен, но съдията отсъди засада. След това зачете гол на Фиорентина след явна засада на Йоветич, не даде дузпа за Орлите за игра с ръка на Куадрадо, а за капак изгони двама души от Лацио. Явно между Бергонци и Лацио няма добри чувства. Предубеденост? Може би, защото в края на миналия сезон Бергонци бе рефер на мача с Удинезе който завърши със сцени като от уестърн - бой и ексцесии след странен сигнал, който според съдията не е дошъл от него.

Но всички тези проблеми, които италианците имаха със съдиите бяха нищо в сравнение с това, което се видя във Висшата лига.

Евертън и Ливърпул изиграха може би най-доброто мърсисайдско дерби в историята на Висшата лига. Червените поведоха с 2:0, сините изравниха до 2:2 и можеха дори да спечелят. Съдията Андре Маринър обаче бе главната тема след мача. Първо той не видя че при изравнителния гол за Евертън тъча не бе за Карамелите, а за Ливърпул.

След това Маринър можеше да покаже на няколко пъти червен картон, но не го направи. А в края отмени напълно редовен гол на Луис Суарес, който щеше да донесе победата на червените.

И ако тъй като явно ставаше въпрос за градация в представянето на съдиите, се стигна до гвоздея на Марк Клатънбърг. Той доказа напълно, че така както един съдия може да развали футболен мач, никой не може да го направи. Челси - Манчестър Юнайтед, първият срещу третият, два клуба спечелили титлата в Англия седем пъти в последните осем години.

Мачът бе изключителен. Юнайтед използва слабостите на Челси в защита в първите 20 минути и поведе с 2:0. Челси пък показа шампионски характер и притисна своя съперник намалявайки резултата преди почивката и изравнявайки до 2:2 веднага след паузата.

И тогава съдията развали всичко. Клатънбърг първо показа червен картон на Иванович в 63-ата минута. Сърбинът повали откъсващия се Ашли Йънг и замина под душовете. Това решение не може да бъде оспорено (макар Йънг да тичаше с високо вдигнати назад крака, търсейки контакт с Иванович, който опитваше да го избегне).

Удар за Челси, но сините бяха в подем и можеха да се справят и с човек по-малко. Но пет минути след това Клатънбърг изгони Торес за втори жълт картон за симулация. Симулация, която само рефера видя. Джони Евънс определено фаулира Торес и самия си призна след мача, че го е направил. Но Челси вече бе с 9 души. Мачът бе развален.

И за да има още за какво да се говори отново се намеси и лайнсмена. Той позволи Юнайтед да стигне и до победен гол от засада на Ернандес.

Неделният ден завърши за мен вместо с наслада от невероятните мачове и футбол, които предложиха най-големите отбори и играчи в Европа, с разочарование и гняв към съдиите. Защото те развалиха един прекрасен футболен ден.

От ФИФА и УЕФА продължават да бранят човешкия фактор в ръководенето на мачовете. Но във времето, в което телевизия, телефон и фотоапарат са събрани в устройство по-малко от дланта, е крайно време да се въведе технологията във футбола. А ако съдиите продължават да се представят така, то може би скоро техниката напълно ще ги замени. Защото никой няма да търпи някой да разваля невероятния футбол с глупавите си решения.

ПЕТЬО ПЕТЕВ