В неделя от 19,30 ч. ще се играе дербито Ювентус – Торино. Виненочервените отдавна не познават успеха в мачовете с градския съперник, но този път дуото Черчи – Иммобили и солидното представяне на тима, който претендира за място в Лига Европа, дават надежда на тифозите на Торо. Предлагаме ви материала на Марк Бонето от "Тутоспорт", посветен на предстоящото дерби на град Торино.

Навремето Овидий е написал: "Търпете и се съпротивлявайте. Ще дойде миг, когато това усилие ще даде плод". Сякаш се е обърнал към тифозите на Торино.

Фридрих фон Шилер обаче е казал нещо, което би допаднало по-скоро на привържениците на Ювентус: "Колкото по-високи цели си поставяте, толкова по-далеч ще стигнете".

Да прегърнат изкуството на търпението и да устояват на тежките изпитания, без да забравят оръжието на съпротивата, е един от уроците по реализъм, отдавна усвоени от привържениците на Торо. Урок, който те научават за своя сметка, преди да го предадат на други: на син, на внук, на по-малък брат. За тях победата означава да се възраждат като птицата феникс след всеки провал, а не да покоряват нови и нови върхове.

Съдбата на ювентинците обаче е да вървят напред, подтиквани от вътрешна борба, препускайки подир различни триумфи и цели. Става дума за емоционално напрежение, което се подхранва от победите, което поражда мисли за собственото превъзходство, но което никога не отслабва и превръща покоя в химера.

За Ювентус титлите никога няма да са достатъчно на брой, те са нещо задължително, докато успехът в Шампионската лига е митичен триумф. Типичен стремеж към световно господство.

Различните съдби на виненочервените, обречени на вечна съпротива и на бианконерите, неспособни никога да задоволят жаждата си за успехи, е създала две напълно противоположни разбирания за това какво е да си истински тифозо.

Славата и трагедията от една страна и мощта на пълновластния господар както по отношение на средствата, така и по отношение на резултатите, от друга, са формирали две различни и твърде несходни племена.

Дербито обаче кара двете агитки да забравят различията поне за 90 минути. Ювентус, както обикновено, мачка като булдозер, лети със 100 км/ч, но насреща е един нов отбор на Торо, който след цели 20 години усеща възможността да се върне в Европа.

Прекрасното и неочаквано възраждане на виненочервените кара тифозите на Юве да се отнасят по-сериозно към градското дерби, което обикновено за тях не е особен дразнител. Този път мачът е с по-голям залог от обикновено. Към гордостта на онези от Юве, продиктувана от факта, че тимът им бие наред и няма достойни съперници, се добавя гордостта на противника. Привържениците на Торо са горди, че отборът им за пореден път се е надигнал от пепелта. Горди са, защото могат отново да мечтаят за мига, в който търпението най-после дава своя сладък плод.